Съвети към родителите на бъдещите първолаци!

Първият учебен ден наближава.
Тази есен или догодина Вашето дете ще прекрачи прага на училището. В стремежа си
да му помогнат, родителите правят и невъзможното, търсейки най-доброто
училище, най-добрия частен учител, готов срещу немалка сума да подготви
малкия ученик за предварителните тестове. И често пъти се забравя
простата истина, че образованието може да направи детето умно, но
щастливо ще го направи само сърдечното, разумно организирано общуване с
близките и любими хора, с неговото семейство.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка,
която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му
позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се
комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек.
По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено
положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на
близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни
фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на
семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека
силен и уверен в себе си.
Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в
училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на
детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва
майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете
помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на
родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то
умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази
процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството
работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои
химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека
всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето!
И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при
възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище. у
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време
да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето.
Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската
градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да
предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в
училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да
подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и
непридвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се
тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в
общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те
могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да
преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата
на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете
участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите
приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на
тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни.
Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата
подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с
учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва
да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с
разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но
малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а
всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха
на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните
неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи
са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по
себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето
още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се
постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между
членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула
повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби.
Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича
и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено,
както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди,
своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време
на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето
само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото
семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или
сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си,
да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета
могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на
връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша
страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на
улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред,
докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за
самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд,
например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата,
да подбира какво да облече в замисимост от времето. Планирането на
семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте
детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид
във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с
основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са
много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на
детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката
с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата
си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при
сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до
всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му
внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното
значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните
багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете
там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете
детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през
деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.

Източник!

Има родители, които не си задават въпроса дали трябва да се занимават с
детето преди училище, дали да го подготвят за следващата голяма крачка
в живота му. Според тях не е нужно да се главоболят с нещо, което така
или иначе всички го научават в училище. Нека детето се налудува на
воля, да запомни детството си. Те разсъждават така: "И да искам да го подготвям предварително - как, с какво да започна? Какво да го науча най-напред?" Това са най-често срещаните въпроси. А грешните решения рефлектират по-късно върху децата.
Родителите възприемат подготовката на децата за училище по различен
начин. Някои са на мнение че детето трябва да може да чете, пише и
смята. Други не си поставят толкова "амбициозни" задачи – все пак това
е много информация и знания. Трети считат че е достатъчно детето да е
прилежно, да може да се съсредоточава. Всички са прави по своему,
донякъде. Подготовката за училище включва физическите и психологическите умения на детето.
Грешка 1 – Уменията
Проблемите които често се срещат в голям процент от първокласниците са неправилно заучени думи, беден речник, неумение за водене на диалог, за преразказ на случка или разказ по картинка. Такива деца трудно се учат да пишат и четат. Ако усетите подобни проблеми с детето, задължително отделете достатъчно време да се занимавате съвместно с подходящи упражнения. В никакъв случай не претоварвайте детето и не го записвайте в училище с разширено изучаване на чужд език още от първи клас! Обърнете внимание дали детето действително има пропуск в знанията си или има по-слаба нервна система – добре ли спи,
има ли фобии и страхове, прекалено възбудено ли е, има ли лоши навици
(например - гризане на нокти). Ако има подобни признаци е най-добре да
се обърнете към специалист невролог.
Имайте предвид, че с тръгване на училище, детето си променя почти целия живот
до сега – игрите са по-ограничени, изисква се дисциплина и послушно
стоене зад чина – все неща, твърде непривични за детето до сега.
Помислете дали е разумно да го товарите с допълнително натоварване – кръжоци, спорт, чужди езици.
Грешка 2 – Знанията
Ако сте примерен родител, занимавал детето си по методите на ранното обучение (Монтесори, Доман, Зайцев)
и се гордеете, че детето вече може да чете, пише, смята – наистина сте
се справили добре до тук. Поздравления! Направили сте най-подходящото.
Имайте предвид обаче че вашето дете не бива да продължи, т.е. започне
обучението си в стандартно училище. Защото уроците в първи клас ще му
се сторят лесни като песен, но във втори или трети клас има голяма
вероятност то да изостане, да се връща уморено и разбито, да намали
драстично успеваемостта си. Помислете за специализирани училища или ако
в града, в който живеете няма такива, печеливша формула за допълнително
натоварване на вашия първокласник е спорт език.
Ако сте възпитавали под мотото: "Нека да
си изживее на спокойствие детството!" - не се притеснявайте за знанията
на детето. Благодарение на телевизията, детските филми, интернет,
съвременните деца вече имат доста широка култура - те знаят на практика
почти всичко. Знанията не са толкова нужни. По-важното е детето да има
развита памет, внимание и способност за концентрация.
Грешка 3 – "Домашните" деца
Става дума за деца, расли при баба
и дядо, непосещавали детска градина. Те действително могат да са
подготвени много по-добре от "градинските" деца, но не са свикнали да
живеят в детски колектив. Често се случва да са по-разглезени и по-капризни. До голяма степен и бабиното възпитание може да е оказало решаваща роля.
Детето трябва да бъде емоционално устойчиво.
Училището не е само часове, има и живи фактори – учители, съученици.
Между първокласниците често възникват конфликти, спорове, а и
взаимоотношенията с учителите не винаги вървят гладко. Разглезените деца и тези, отгледани в свръх опека тежко преживяват обидите и споровете в училище. Предпочитат да откажат да ходят там.
При тръгване на училище е важна още една способност – волята. Вече няма
"искам – не искам". От сега нататък трябва да се вършат конкретни
упражнения, да се учи, при това всеки ден. Навика за воля не идва за
един ден. Волята се развива и възпитава от ранна възраст. Подходящи
упражнения за целта са всякакъв тип домашна работа, разбира се
подходяща за детето, както и тематични игри. А емоционално-волевите
способности се формират в детски колектив, в процеса на игра, общуване
и учене.

Източник!

3 грешки на родители на първокласници:
Готови ли сте за първата ви учебна година?
Ето три разпространени грешки на родители-първокласници:
Първа грешка – свикнали са да бъдат опекуни на тяхното дете – да му пишат домашните, да го водят за ръка, да му подреждат чантата.
Втора грешка – рязко премахват опеката и изискват пълна самостоятелност.
Правилното е плавен преход към самостоятелността.
Трета грешка – родителят-перфекционист. Всичко,
което не са успели да постигнат в своето детство, сега се надяват на
детето си, всичките си комплекси и нереализирани мечти. Така детето
през цялото време ще чувства тежката задача – да бъде най-добрият, за
да угоди и зарадва мама и тате. Такова дете ще развие тревожност и
невроза.
Жизнената координатна система се залага не с думи, а с постъпките на
родителите, с традицията и възпитанието на малчугана, още от раждането
му. Така че първокласникът не се възпитава за едно лято – той трябва да
е възпитан още преди седем години.

Източник!

Колко сълзи и емоции има покрай първия учебен ден. Детето ти преминава в нов
период от живота си, край на дългите часове игра, започва сериозната
работа с учебниците за дълги години напред. Петнайсти септември отмина
и вероятно еуфорията покрай тази дата е поотминала, но сега предстои
по-важната работа. Детето трябва да се адаптира към новата среда, към
задачите, които му предстоят и към изискванията на учителите.
Донякъде и родителите имат нужда от адаптация. Ще трябва да погледнеш на детето
с други очи, то вече не е бебе, което е абсолютно безпомощно.
Постепенно ще трябва да свикнеш да му гласуваш повече доверие, да върши
повече задачи и да бъде по-самостоятелно. Ако преминеш границата и не
му оставиш поле, където да се справя само, рискуваш за години напред да
се занимаваш с уроците му и да му пишеш домашните. Една от целите на
училището е детето да привикне към самостоятелност. Затова, ако още не
си го направила, време е да отделиш детето в собствена стая, да има
свое бюро, собствени шкафчета, които само да подрежда, а защо не и само
да чисти стаята.
В началото все пак ще трябва да следиш уроците на детето, свикни с идеята, че ще трябва да
поддържаш контакт и с учителите му. Не пропускай момента да си размениш няколко
думи с тях, когато прибираш или водиш детето. Може да се окаже, че ще
научиш нови и ценни неща за него, за които дори не си предполагала.
Не натоварвай детето с много излишна допълнителна информация и не очаквай
от него да бъде гениалният отличник на класа. Реагирай спокойно на
неуспехите му, естествено е не всеки час да му бъде приятен. Когато пък
има похвала и някакъв успех, не пропускай да го похвалиш и поощриш.
Направи го пред други ваши познати, нека и баща му го награди с думи,
усмивки, целувки и прегръдки.
Спокойните родители гледат спокойно дете. Ти също си завършила училище и в крайна
сметка детето ти няма да се отърве от това задължение.
-Не се зареждай с излишни очаквания и тревоги. Не притискай детето да
бъде отличник. Много по-важно е да развие собствено мислене и да избере
предметите, които наистина го влекат, отколкото да бъде зубрач и
бележкар. А и в крайна сметка успехът в училище не гарантира успех в живота.
- Обърни внимание на здравето на детето.
Започва грипния сезон, то е в контакт с повече деца. Наблегнете
на спорта, закаляването и здравословната храна.
-Създай му положителна нагласа спрямо предметите и училището, нека не го
възприема като тежко задължение и мрачна институция. Това ще се пренесе
като нагласа и по-нататък през годините.
-Обръщай му повече внимание. Разхождайте се заедно, нека детето да ти
разкаже са своите съученици, за да си наясно с кого ще дружи. Ти също
можеш да му споделиш за твоите първи години в училище. Нека то знае, че
може да ти има доверие и да ти разказва.
-Запиши го на някакъв спорт, театрална група, музикален предмет или език. Нека
за свикне още от малко да има извънкласни занимания. Така ще свикне на
по-добра организация и ако традицията продължи, ще си сигурна, че няма
да си губи свободното време с неща, които не одобряваш.

Източник!

Първият учебен ден наближава
и емоциите се увеличават. Знаем, че и родители и деца са леко
стресирани от това какво ли ги очаква в първи клас. От опит ще кажем –
няма страшно – преживява се.
За да сте по-подготвени ви предлагаме да се запознаете с мнения на майки минали по този път, както и с нашите препоръки – какво е необходимо да приготвите на любимия си първолак.
А ето и още няколко съвета, които ще ви помогнат да адаптирате
детето и да го подготвите за онова, което го очаква в училище, така че
то да грабне раницата с радост и да поеме по пъти на учението.
1. Да споделяме спомените си от нашето детство
Изключително позитивно се отразява върху децата да им разказваме за
времето, когато и ние сме били малки и сме ходели на училище, за това
как сме се вълнували, за веселите и за интересните моменти, за първата
ни учителка или учител, за приятелите... и въобще какво си спомняме от
нашия първи клас.
Всички тези разкази ще заредят детето с положително очакване и ще възприемат промяната като нещо желано.
2. Детето да се чувства гордо от това, че е пораснало
Седем години е границата, която психолозите определят като ключова в
живота на човека. Първи клас е първото изпитание на порастването,
първата височина, която детето трябва да преодолее. За едни летвата се
оказва по-ниска, за други по-висока, но е важно децата да я преодолеят
като нещо естествено, без стрес и излишно напрежение. Нека да поемат
новите си отговорности с гордост, а не със страх или с натякване – “Ще
си ученик, а нищо не знаеш”, “ще си ученик, а още се окапваш,
напикаваш, не можеш да си връзваш връзките на обувките” и т. н.
Желателно е да се избягват такива натяквания, защото не оказват
стимулиращо, а точно обратното – демотивиращо влияние върху детето.
3. Кой съм аз?
Детето трябва да знае кой е – трите си имена, адреса, телефонния номер,
имената на родителите си. Повечето деца до тази възраст знаят тези
основни неща, но е важно детето да може да дава тази информация и то
само когато трябва. Така, ако се загуби или не дай си боже стане
някакъв инцидент да може адекватно да каже как се казва майка му или
баща му, а не просто да казва – “мама ме доведе”.
В първи клас на децата ще им се наложи да реагират при проверка на
пълното си име, както и на името на родителите си, а не когато изреждат
имена на родители и споменат, че и Мария Петрова е долу, детето да не
се сеща, че става дума за неговата майка, защото я знае само като “мама
Мими”.
По правило охраната и учителите са длъжни да предават детето само на
хора, които са включени в първоначалния списък (своеобразен
приемо-предавателен протокол), който се подписва от родителите, че еди
си кои хора имат право да вземат децата от училище.
4. Не плашете детето с училище!
Много родители на деца в предучилищната възраст имат странни методи за
възпитание, постоянно казват на детето, че ако прави това или онова
децата ще му се смеят в класа; че ако не се научи да смята до десет
няма да го вземат в първи клас; че ако не се научи навреме да чете ще
бъде повтарач... едва ли такива думи ще изградят положителна нагласа и
ще приготвят детето да тръгне с желание на училище.
5. Приучете детето да подрежда вещите си
Сега е моментът детето да се научи да подрежда книжките и играчките си
– като големите. Досега може да е подреждало стаята с помощта на мама,
сега вече малко по малко трябва да се научи да слага собствените си
вещи на съответното им място и да носи отговорност за тях – да не ги
забравя и губи. Това много ще ви помогне, защото детето ще се научи да
подрежда самостоятелно раницата си и няма в последния момент да пита:
“Мамо, къде ми е тетрадката по математика?”.
6. Научете детето да говори ясно и високо
Това е много важно за самочувствието на малчуганите в първи клас. Дори
да не е много сигурно в отговора, по-добре е да вдига ръка и да споделя
мнението си, отколкото винаги да си мълчи и да отговаря тихо и
неуверено, когато го попитат.
7. Научете детето да се справя с разочарованията
Разочарования и загуби има дори още в първи клас и децата трябва да се
научат да се справят с тези емоции. Време е играта “Не се сърди,
човече” да загрубее. Ако досега благородно сме се оставяли детето да ни
бие и сме се радвали, че се е научило да брои и да мести пионките
правилно, вече трябва да го научим и на стратегията да печели и
съответно как да понася с достойнство лошия си късмет и лошото
отношение на другите. Играта на живота не винаги е справедлива и не
винаги е по нашите правила, но трябва да я играем достойно – колкото
по-рано се научат на тези принципи децата, толкова по-лесно ще им бъде.
8. Научете детето да бъде вежливо
Вълшебните думи като “Благодаря”, “Моля”, “Извинете...” трябва да
влязат в активния речник на детето, ако до този момент това не се е
получило. По принцип, какъвто е езикът у дома, такъв е и езикът и на
малчуганите. Затова, ако искаме нашето дете да се интегрира и да бъде
добре прието от съучениците си, трябва да внимаваме и ние как
разговаряме у дома – да наблегнем на учтивите форми повече, да
избягваме заповедните конструкции и да даваме възможно най-позитивен
личен пример.
9. Научете детето да бъде самостоятелно
Повечето деца са срамежливи, но трябва да се научат, че стеснителните
хора не получават нищо или за тях остава най-лошото в този живот. Никой
няма да се сети да задоволи нуждите им, ако те сами не си поискат. Ако
детето е толкова стеснително, че се срамува да попита къде е тоалетната
или дали може да отиде, то най-вероятно ще се напишка и тогава
проблемите му, а с това и вашите ще се задълбочат и увеличат.
Детето трябва да се научи да се ориентира самостоятелно в обстановката,
без да се притеснява, но и без да бъде арогантно и нетактично към
връстниците и към възрастните. Знаем, че някои хора минават в другата
крайност и третират останалите като слуги, а децата им копират този
модел на поведение и където и да отидат смятат, че те са тези, които
имат право да диктуват правилата. Една от причините, поради които все
по-малко хора избират учителската професия е за да си спестят
унижението от неадекватното поведение на някои родители и техните
отрочета.
10. Научете детето на любознателност
Колкото по-любознателно е, толкова по-интересно ще му бъде да научава
нови неща. Активното слушане е много важно и може да се тренира в
ежедневния живот. Ако докато чистим му обясняваме, дори сложни наглед
неща, като например на какъв принцип работи прахосмукачката или
пералнята, дори да не ги разбира, то малко по малко ще се научи да
търси логиката в нещата, което пък е изключително важно при
запаметяване на уроци. Детето няма да възпроизвежда уроците като
папагал, а ще ги осмисля.
И не забравяйте днешните деца са много умни и в момента, в който
усетят, че ги принуждават да зубрят безсмислени неща, губят мотивация и
започват скрито или тайно да се бунтуват. Ако успеем да насочим, обаче,
любознателността им към нещо градивно, вярвам, че именно те ще могат да
се преборят с безсмислието и остарялостта на нашата образователна
система, с която ние очевидно не можем да се справим.

Източник!

Независимо дали искаме, или не, дали я
чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако за някои
тя е просто поредното число от календара, което ще оградят с червено,
то за първокласниците това е много специален ден. За да бъде
наистина такъв, основната роля е на родителите. Направете първия учебен
ден на първокласника истински приятен и забавен. Така още в самото
начало той ще приеме училището като забавление, като място, на което ще
открие приятели, ще научи много, ще му се случат хубави неща.
Точно тези първи моменти са особено важни,
защото оформят и по-нататъшното отношение на детето към училището.
Празничното настроение може да се създаде с предварителни разговори и
действия. Разказвайте весели преживявания от вашия първи учебен ден,
интересни случи от живота с учителите и съучениците през годините в
училище. Опитът на мама и татко е особено важен. Често се превръща в
неоспорим аргумент в детските караници и срещу довода „Моята майка
каза, че училището е хубаво!” едва ли някой би могъл да каже нещо.
Усещането, че това е специален ден, може да се подсили и с пазаруване
на нови дрехи, прическа, както и цветя за учителката.
Направете това заедно с малчугана.
Нека и той каже своето мнение за дрехите, както и сам да избере цветята.
Това, че се вслушвате в неговото мнение, е важно за него.
Като всяко ново нещо в живота и първият учебен ден е съпроводен освен с радостни вълнения и със страхове и притеснения.
Опитайте се да накарате детето да ги сподели с вас, така че да можете
да реагирате навреме. Важно е то да знае, че може да разчита на вас.
Някои от опасенията може да са съвсем неоснователни и дори плод на
детската фантазия. С тях ще се справите лесно. Но често децата имат и съвсем реални страхове
от несправяне със ситуацията, страх от отговорностите, новите хора и
място. Голяма част от страховете са резултат от неяснотата какво точно
се случва. Опитайте се да разкажете колкото се може по-подробно за
предстоящото събитие – за тържеството с песни и танци, което ще има в
училищния двор, за звънеца, който дава старт и край на часовете, за
многото други деца, които също ще бъдат там, за учителката, която ще ги
учи, забавлява и играе с тях и т.н. Колкото повече неща знае детето,
толкова по-малко ще фантазира потенциални неприятни случки. Изтъкнете
му хубавите неща в ситуацията. Едно от тях безспорно са новите
приятелчета, които ще намери в училище. Любознателните деца се
впечатляват и от възможността да разглеждат и четат книжки там, а
палавниците харесват повече игрите на двора.
Първият учебен ден е и своеобразен край на досегашния безгрижен живот на детето.
Училището освен игри и веселба е и отговорност. Хубаво е детето да
приема и да се справя с тях постепенно, като започва от по-леките. Да
стои мирно в продължение на 35 минути понякога е истинско изпитание за
малчугана. Предварителният разговор за дисциплината и реда в училище ще
му е от полза, но дори и да не сте го провели, в случая може да
разчитате, че моделът на подражанието ще работи във ваша полза.
Виждайки всички останали деца, които седят на чиновете си (някои
кротко, други не чак толкова) и вашият ученик ще прави същото. Когато
детето е поставено в непозната ситуация, обикновено взаимства начина на
поведение от себеподобните си. Най-лесно е да се слееш с групата, т.е.
да правиш като другите деца.
Дневният режим на детето също се променя.
Ставането рано, писането на домашни и по-ранното лягане са задължителни, колкото и мъчни да са понякога.
Детски ръчен часовник (с
любим филмов герой, например) доста би помогнал. Така детето само ще се
научи да следи часа, а постепенно и да разпределя времето си, съобразно
своите задължения.
Мобилният телефон е другата джаджа, която
много родители купуват заедно с тетрадките с квадратчета и тесни и
широки редове. Придобивката има както своите плюсове, така и минуси. За
него всеки родител може да прецени сам според характера на детето,
мястото, на което живее, личната си приспособимост към новия ритъм и
т.н. Безспорен плюс на мобилния телефон е, че така имате непрекъсната
връзка с детето – и просто за информативен разговор, и в случай на
спешна нужда. Рискът апаратът да бъде изгубен или откраднат също е
голям, затова не е нужно той да е скъп.
Първокласниците често стават жертви за закуски, пари
и др. на по-големите деца в училище. Претеглете всички тези доводи,
съобразно индивидуалния случай, за да вземете правилното решение. Факт
е, че конкуренцията между децата за това кой има по-хубави дрехи и
играчки започва още от детската градина. В училището съревнованието ще
продължи за това кой има по-хубава чанта, тетрадки, химикалки и т.н.
Трудно е (но не и невъзможно!) да изтъкваш предимствата на това да си
честен и трудолюбив пред това да имаш последен модел лаптоп. За
детските сълзи, породени от за това, че „Владко (Петя, Гого, Криси)
има, а аз не”, няма лек, освен ако не разполагате с неограничени
материални възможности. А такива случи безспорно ще има, тъй като
детето сменя и разширява средата си. А с това се увеличават контактите
му, както и изкушенията, необходимостите, както и най-обикновените
капризи.
И не на последно място - не забравяйте наградите. Било то
за написан ред с кукички или лулички. За да не се превръщат в
най-обикновен материален подкуп, предлагайте предимно награди
преживявания – игра на карти, разходки на нови места.

Източник!