Хламидии (Хламидиоза)

Какво са хламидии?
Хламидиозата се причислява към групата заболявания, които се
предават по полов път. Хламидии от специфичен вид често стават
причинители на заболявания на мъжките и женските полови органи.
Инкубационният период на хламидиите варира средно между 1 и 4 седмици.
Клинична картина на хламидиазата при мъжете!
При мъжете хламидиозата
най-често протича под формата на остър уретрит. Признаците на това
заболяване са основно: сърбежи или болки по вътрешните стени на
уретрата, често придружени с парене по време на уриниране, засилен
водно-слизест секрет, който изтича от отвора на уретрата. Много често
хламидийният уретрит възниква вследствие на предшестващо боледуване от гонорея.
Клинична картина на хламидиазата при жените!
Хламидиозата при жените най-често протича под формата на уретрит,
като нерядко възникват усложнения придружени с развитие на възпалителни
процеси по гениталиите, влагалището и шийката на матката.
Страдащите от хламидии жени се оплакват основно от сърбеж по
половите органи, пареща болка при уриниране и болки в долната част на
корема. Често хламидиозата се усложнява допълнително с появяването на цистит.
При бебетата заболяването се предава от заразената майка и в голяма
част от случаите протича под формата на неонатална офталмия – болест,
засягаща очите на новороденото. Понякога се наблюдава безсимптомно
хламидионосителство, което е трудно за засичане.
Хламидия трахоматис
Специфичен вид хламидиоза (хламидия
трахоматис) става причинител на болестта на Райтер – вид разновидност
на стандартната хламидиаза. Болестта се среща доста по-рядко, основно
при мъжете, и засяга най-често: очите, уретрата и ставите. Хламидия
трахоматис обикновено започва с поява на уретрит (около 10-15 дни след
секс), с или без обща симптоматика.
По-нататък се често се наблюдава покачване на телесната температура на болния, конюнктивит, дори и артрит. Характерно за хламидия трахоматис
е засягането на ставите в областта около таза. Наблюдават се и външни
признаци на заболяването върху кожата – мехурчета от гной или
розово-червени люспи, които често са разположени върху дланите и
стъпалата на болния. Хламидия трахоматис протича в 3 разновидности:
остра, подостра или хронична, с рецидиви и ремисии.

Източник!

Как се поставя диагноза хламидия?
Поставя се обща медицинска картина, както и физическо изследване,
състоящо се във вземане на проба от цервикалния канал и изпращането й в
гинекологична лаборатория за изследване. Целта на това изследване е да
се докаже наличието на антиген.
PSR диагностика на хламидии
Най-точна и удачна диагностика е PSR диагностиката, но тя се прави в
ранния период на заболяването, когато все още антигенът може да се
изолира от цервикалния канал. Тя е сред най-модерните методи за
диагностика на хламидии и доказва части от техния генетичен материал –
ДНК или РНК. За да бъде всичко коректно и да се получи точният
резултат, трябва да се извърши прецизна и абсолютно стерилна
манипулация, за да не се замърси пробата с друг генетичен материал.
Скъпа ли е диагностиката на хламидиите?
Диагностиката на хламидия е скъпа процедура и за да е изгодна от
икономическа гледна точка, трябва се проведат огромен брой тестове. PSR
диагностиката е точен метод и с много добро ниво на чувствителност,
както и прогностична дейност, и гледайки напред в бъдещето
специалистите се опасяват, че клетъчно културелният метод ще бъде
изместен именно от този метод на диагностициране на хламидии.
Тестове за IgG, IgA, IgM хламидия антитела
Други често правени изследвания са тези, при които се доказва
наличието на антитела срещу хламидия. Тези антитела могат да са IgG,
IgA, IgM. Тези методи са известни под името серологични методи. За
жалост те трудно биват интерпретирани, заради това, че не могат да
разграничат ясно и точно заболяване, което е налице към момента, но е
възникнало в миналото.
Най-големият проблем при този вид изследвания е, че множество
бактериални антигени се кръстосват с тези, които установяват наличието
на хламидии. Това в много случаи може да доведе до фалшиви резултати,
които най-често са отрицателни, а в същото време изследваният си носи
инфекцията, която се развива и застрашава все повече органи.
Надеждни методи за диагностика на хламидии
Един от най-надеждните методи за откриване на хламидия и до днес си
остава изолирането на бактерия в култура. За съжаление, обаче, това е
доста скъп и прецизен метод, за който е нужен висококвалифициран
персонал, с какъвто не всяка лаборатория разполага. Самият процес
представлява изолиране на бактерията само и единствено в култура или
ембрион, и това го прави изключително трудоемък и специфичен. И макар и
да се счита за нещо като „златен стандарт“ в диагностиката на
хламидиални инфекции, дори и този метод не е 100% чувствителен, защото
задължително трябва да има наличие на жизненоспособни микроорганизми.
Сравнен с някои други съвременни методи за диагностициране на хламидии,
ефективността му е около 85%.
Имунофлуоресцентни методи за диагностика на хламидии
Имунофлуоресцентните методи са още една група методи за хламидиална
диагностика. Те също изискват специално обучен персонал, както и
скъпоструваща техника, изразяваща се във фазово-контрастен микроскоп.
Тяхната чувствителност, обаче, сравнена с клетъчно-културелния метод е
само между 50 и 77%. И това в зависимост от антителата, които биват
използвани. Но както и при клетъчно-културелния метод, и тук съществува
риск от кръстосана реактивност с антигени на други микроорганизми.
Изследване на урината за хламидии
Към момента лаборанти и лекари работят върху развитието на тестове,
в които да се изследва урината. Това ще направи диагностицирането на
хламидиалната инфекция много по-достъпно. Освен това трябва да се
изследват и сексуалните партньори, с които пациентът е бил интимен през
последните 60 дни. Това се налага само при наличието на хламидия.
Лечение на хламидия
След като са изолирали хламидия, лекарите назначават антибиотично
лечение, след което се прави повторно изследване, за да се разбере дали
всичко е изчистено успешно. Ако отново се появи положителен резултат за
наличие на хламидии, най-вероятно става въпрос за повторно заразяване.
А това става, когато сексуалният партньор не е лекуван навреме или
курсът на лечение не е завършен.
Хламидията е лечима!
Въпреки всички черни статистики и последици от развитието на урогениталната хламидиоза,
тя остава напълно лечима, както много други сериозни заболявания.
Единственото условие е да бъде открита в ранен етап. А това става,
когато се интересувате и грижите за своето здраве и посещавате своя
гинеколог поне един път в годината за профилактично изследване.

Източник!

Хламидиозата може да засегне всяка лигавица, която е с цилиндричен епител – устата,
ректума. Според статистиката (ако вярвате на нея) при 57% от жените,
страдащи от безплодие, както и при 87% от жените, които не успяват да
износят плода, е открита хламидиоза.
Характерна симптоматика при мъжете
При мъжа често срещаните симптоми на хламидия могат да включват:

• често уриниране, понякога придружено от слузесто-гнойно болезнено секретиране;
  
• сутрешни появи на стъклен секрет от уретрата, като първата урина може да бъде много мътна;
  
• хламидийният уретрит е съпроводен с незначителна болка и сърбеж в пикочния канал;
  
• хламидийният простатит, когато хламидия прониква в простатата, може да предизвика сърбеж и парене при уриниране;
  
• поява на кръв в урината или при еякулация;
  
• болка, трудности при уриниране, ниска потенция, висока температура.
  

Характерна симптоматика при жените
При жените, често срещаните симптоми на хламидия могат да бъдат:

• хламидиен ендометрит, възпаление на лигавицата на матката, с
  появата на слузесто-гнойни секрети. Хламидийният ендометрит е причина
  за обща слабост, повишена температура, болки в гърба и долната част на
  корема, както и предпоставка за нарушаване на менструалния цикъл;
  
• хламидиен салпингит, възпаление на придатъците на матката(маточните
  тръби) с проява на болки ниско долу в коремната област, сърбеж и
  слузесто-гнойно отделяне;
  
• хламидийна ерозия на шийката на матката, която може да доведе до
  различни заболявания на половите органи, както и до безплодие и до
  намаляване на защитните сили на организма.
  

Последици от заболяването хламидиоза:

• Пиелонефрит – бъбречно заболяване;
  
• Проктит – възпаление на правото черво;
  
• Фарингит – възпаление на гърлото;
  
• Артрит – ставно възпаление;
  
• Конюктивит, бронхит, пневмония
  

Хламидиозата при децата може да протече безсимптомно, като засяга дихателната система на детския организъм, ушите, очите.
Без лечение, всички посочени по-горе симптоми изчезват до няколко
седмици, а хламидиозата се превръща в хронично заболяване. Паразитите
започват да унищожават имунната система на заболелия и увреждат
ставите, очите и вътрешните органи.
При жената, хламидийната инфекция предизвиква следните усложнения:

• салпингит;
  
• салпингоофорит;
  
• възпалителни процеси в коремната кухина;
  
• поражения на фалопиевите тръби
  

Горепосочените усложнения могат да доведат до безплодие при жената.
Често възникват проблеми като запушени фалопиеви тръби, извънматочна бременност,
както и развиване на следродов или следабортен ендометрит. Бременност
при наличие на хламидийна инфекция, протича с усложнения. Бременната
жена може да зарази плода. Хламидиозата не може да доведе до вродени
малформации на плода, но може да увреди жизненоважни вътрешни органи –
черва, бели дробове, стави и очи.
Хламидиозата може да причини безплодие и при мъжа, както и да
предизвика възпаление на простатата. При мъжете хламидията предизвиква
епидидимит, везикулит, а понякога – проктит. Попадайки на стената на
пикочния мехур, може да причини хеморагичен цистит.
Хламидиите водят до хронично възпаление на пикочния канал, който
започва да се стеснява. Нарушава се имунитетът. Колкото по-дълго
хламидия живее в човешкото тяло, толкова повече поражения успява да
нанесе.

Източник!

Болестта хламидиоза спада към венерическите заболявания. Това инфекциозно заболяване е предизвикано от вътреклетъчни паразити, известни като хламидии или хламидия
трахоматис (Chlamydia trahomatis). Хламидиозата може да доведе до
поражения на репродуктивните функции на организма, както и до неприятни
последици за пикочополовата система.
В днешно време хламидиозата се среща много често. Статистическите
данни сочат, че от това заболяване страдат от 6 до 8% от възрастното
население на Земята, като в половината от случаите хламидиозата протича
съвместно с други инфекционни заболявания, предавани по полов път.
Често срещано явление е хламидиозата да протича паралелно с
трихомониаза, уреаплазмоза, вагинална бактериоза и др.
Хламидиите са опасни, защото биват няколко вида , които се отличават
един от друг само по специфичната структура на повърхността на
клетките, които им осигуряват възможност да се прикрепят към определен
тип човешки клетки. Хламидията живее вътре в живата клетка, като вирус,
но по строеж прилича на бактерия. Двойнствената й природа и
способността й да паразитира във вътрешността на клетката я превръщат в
изключително трудна за лечение инфекция.
От всички познати ни разновидности, най- опасна за човека се явява хламидия трахоматис
– микроорганизъм, който по структура прилича на бактерия, но се държи
като вирус. В науката са известни 15 вида хламидии. Някой от тях
поразяват лимфните възли, други причиняват очни заболявания – трахома,
хламидиен конюктивит, а трети – заболявания на пикочополовата система.
Прониквайки в клетките на организма, хламидията живее и се размножава.
Начини на заразяване с хламидии:
Начинът да се зарази човек с хламидии е доста прост. Заразяването с
хламидии при човека се получава много лесно. В болшинството от случаите
хламидиозата се предава по полов път (при генитален, орален или анален
секс) и носи наименованието – урогенитална хламидиоза. Въпреки това,
хламидийната инфекция може да се свърже и с бита и ежедневието на
човека. Например, чрез ръкостискане; при ползването на общи прибори и
предмети от бита; консумативи за лична и обществена хигиена; във водни
басейни. Новороденото дете също може да бъде заразено и то още при
преминаването през родовите канали на майката.
Инкубационен период при хламидия:
Инкубационният период на заболяването продължава до 3-4 седмици.
Симптоми, специфични за това заболяване, не съществуват, докато
заразеният скоро не почувства дискомфорт в отделителната система. Често
хламидиозата протича безсимптомно, докато хламидиите през първите
две-три седмици се прикрепят към клетките и започнат да се
възпроизвеждат.

Източник!

Симптоми при хламидия
Хламидиите се разпространяват чрез влагалищния секрет и спермата.
При приблизително 70% от страдащите заболяването протича без симптоми.
Симптомите при хламидия най-често се изявяват 1-3 седмици след
заразяването. Наблюдава се изтичане на специфичен секрет (слуз или
гной) от влагалището на жената или от пениса на мъжа, които обикновено
са придружени с парене и болка по време на уриниране. Тази ранна
симптоматика може да се прояви под много слаба форма.
Хламидиалната инфекция може бързо да се разпространи из различни вътрешни органи, ако не се започне навременно лечение.

• Бактериите на хламидията могат да доведат до инфекция както на
  маточната шийка, така и на пикочната система на жените. Ако инфекцията
  се разпростре до фалопиевите тръби, бактериите могат да доведат до
  появата на тазова възпалителна болест (ТВБ);
  
• Хламидиалните бактерии могат да причинят инфекция на пикочната
  система и епидидима при мъжете, което от своя страна може да доведе до
  епидидимит.
  

Тазова възпалителна болест (ТВБ) и епидидимитът се причисляват към много сериозните болести.
C. Trachomatis може да стане причинител на ректално възпалени, както
и да доведе до възпаление на очната лигавица (конюнктивит). Хламидията
може да доведе и до инфекция на гърлото, която най-често е вследствие
на орален секс със заразен партньор.
Диагностика на хламидия
Хламидиозата много често се бърка с гонорея,
защото симптомите на двете полово-предавани болести са доста сходни, а
и заболяванията могат да се проявят по едно и също време.
Най-сигурният начин да се разбере дали инфекцията е хламидиална е посредством провеждането на лабораторни изследвания:

• Взима се секрет от влагалището на жената или от пениса на мъжа и се
  изпраща в лаборатория, където се провеждат тестове за установяване на
  вида на бактериите;
  
• Търсене на бактериите в урната, което не налага извършване на гинекологичен преглед и взимане на секрет от пениса. Резултатите при този вид изследване стават готови за около 24 часа;
  
• Тестване на серумните концентрации на антитела (IgG, IgM и IgA) насочени срещу хламидии.
  

Превенция на хламидия
Най-изпитаният начин да превенция на хламидия е въздържанието от
полови контакти или наличието на продължителна моногамна връзка с
интимен партньор, който е клинично здрав и не е преносител на
заболяването.
Правилното използване на презервативи от латекс по време на
вагинален или анален секс, намалява значително риска от заразяване с
хламидии и развитието на усложнения от болестта с течение на времето.
Гинеколозите съветват всички сексуално активни жени под 25-годишна
възраст, да се изследват задължително за хламидии всяка година.
Препоръчва се ежегодно изследване и на жените над 25 години, при които
са налице допълнителни рискови фактори за развитие на хламидиаза (нов
сексуален партньор или полигамия). Силно препоръчително е всички
бременни жени да се изследват профилактично за хламидии.
Ако жената забележи наличие на парене при уриниране или поява на
странен секрет, тя трябва незабавно да се обърне към гинеколог и
временно да преустанови всякакви сексуални контакти до установяване на
причината за появяването на тези необичайни симптими.

Източник!

Какво е хламидия трахоматис?
Хламидиите представляват отрицателни вътреклетъчни бактерии, които
са болестотворни и много опасни за човешкия организъм. Точно поради
факта, че хламидиите
причиняват множество заболявания и се разпространяват бързо, медицината
отдавна е обърнала поглед към тях и все още ги изследва задълбочено.
Засега са познати четири вида хламидии: Chlamydia trachomatis,
Chlamydia psittaci , Chlamydia pneumoniae и Chlamydia pecorum.
Урогенната хламидиоза,
която е инфекция на половите пътища, дължаща се на развитието на
бактерията Chlamydia trachomatis. Хламидия трахоматис е и
най-разпространената полово предавана инфекция. Тя не може да се появи
при човек, който не е бил полово активен. Освен това, този вид хламидия
няма ясно изразени симптоми и има голяма вероятност да се предаде от
заразения при следващите му сексуални контакти.
Поражения хламидия трахоматис върху новороденото
По време на бременност всяка една болест е много опасна за плода. Изключително опасна е и
урогенната хламидиоза, на която майката може да бъде преносител без
дори да подозира. По време на раждането инфекцията се предава на плода,
а оттам има вероятност новороденото да развие конюнктивит, който на
тази възраст често може да доведе до слепота.
Друга последица върху новороденото, причинена от хламидия трахоматис
(Chlamydia trachomatis), е, че може да се развие пневмония, която също
е много опасна на тази крехка възраст. Урогенната хламидиоза е лечима,
ето защо трябва задължително бременните жени да се изследват, за да се
прекъсне появата на евентуална бактериална инфекция.
Поражения хламидия трахоматис върху жените
По своя произход хламидиите са вътреклетъчни бактерии. Развитието и
размножаването им става в специални, цитоплазмени включвания, които са
свързани с мембраната. Те съдържат ДНК и РНК, и са много чувствителни
към някои антибиотици от групата на тетрациклина и еритрина. Хламидия
трахоматис е много сериозно заболяване, което води след себе си
странични заболявания, които се развиват във времето. И това, че не ви
боли нищо, не означава, че няма да имате поражения.
Една оставена на произвола на съдбата инфекция може да повлече след
себе си прогресивно заболяване на репродуктивната система и много други
последствия, както краткотрайни, така и дълготрайни. Липсата на лечение
най-вече засяга фалопиевите тръби и може да се появи и инфекция в
областта на таза. Това се среща при около 40% от жените, засегнати от
бактериите.
Тазовата инфекция, която е много опасна, може да нанесе огромни щети
не само на фалопиевите тръби, но и на матката, а също така и на всички
съседни тъкани. При това завинаги. Настъпилото увреждане води до болки
в таза, които стават хронични, стерилитет, както и извънматочна
бременност с тежки и фатални последици за плода. За да не става това
реалност, всяка жена трябва да бъде изследвана за хламидии поне един
път в годината, особено тези, които са били с повече сексуални
партньори за по-малко време. А за бременните е повече от наложително,
за да може навреме да се установи заболяването и да се вземат адекватни
мерки.
Поражения хламидия трахоматис върху мъжете
При мъжете много рядко може да възникнат усложнения вследствие на
хламидия трахоматис. В повечето случаи хламидията предизвиква уретрит,
а също така и инфекция от епидидимит и орхит. В някои случаи инфекцията
може да достигне до епидидимиса, това е каналчето, по което спермата се
качва от тестисите, и развитието на инфекцията там прричинява болка,
висока температура, а в по-тежки случаи и до стерилитет. Както при
жените, така и при мъжете, хламидия трахоматис протича без всякакви
симптоми и е много трудно да се диагностицира в началото.

Източник!

Бактерията причинител на хламидийната епидемия се нарича хламидия трахоматис (chlamydia trachomatis). Характерното за този вид зараза е, че се предава най-вече по полов път /PID/.
Коварството на хламидия трахоматис
се състои в това, че в продължение на много години болестта може да се
намира в организма на жената, но по никакъв начин да не дава сигнали за
съществуването си.
Понякога може да има наличие на променено влагалищно течение, както
и влагалищни инфекции, които може и да се разпространят по половите
органи, а може и да се подтисне и така до… следващия път.
Има, обаче, няколко фактора, които показват, дали една жена има вероятност да е носител и да е развила хламидална инфекция.
Ето най-честите условия за появата на хламидии:

1. Ако сексуалната активност е налице, а възрастта често е 18 или дори под 18 години;
   
2. Ако в семейството цари нисък социално-икономически статус;
   
3. Ако не се използват абсолютно никакви предпазни средства при секс
   (най-важни за предотвратяване на полово-предавани болести са
   презервативите);
   
4. Ако е налице честа смяна на сексуалните партньори или наличие на повече от един интимен партньор по едно и също време;
   
5. Ако приемате орални контрацептиви;
   
6. Ако е правен секс с партньор, който и преди е имал полово-предавано заболяване;
   
7. Ако е правен секс с партньор, който в момента има хламидийна зараза.
   

В какво се изразяват симптомите на хламидията?
Жените, заразени с това заболяване много често нямат никакви
симптоми или пък имат само един, който не е ясно изразен, за да
разберат, че имат проблем. Ето защо те дори и не подозират, че може да
са преносители на инфекцията от много дълго време, в някои случаи дори
с години. Те, обаче, са болни и са и носител на болестта. И все пак си
има някои симптоми, при появата на които трябва да се потърси незабавно
медицинска помощ.
Основни симптоми на хламидията
жълтеникаво вагинално течение, болезнено или често уриниране, парене
или сърбеж на вагиналната област, оток или болки във влагалището, болки
по време на секс или ненормално кървене.
Как се диагностицира хламидията?
Диагностика се прави, когато жената се наблюдава внимателно сама, освен това редовно й се прави медицинска картина и ходи на гинекологичен преглед,
изследванията от който включват взимане на проба от цервикалната тъкан
с намазка, която намазка се взима с марля и се препраща към
лаборатория, за да се изследва.
В последните години се работи върху нов метод за диагностика на
хламидии, в който главна роля играе урината, така ще е и много по-лесно
за определяне, и много по-точно. А обичайният кръвен тест се прави
най-вече, за да се установи дали няма и заразяване със сифилис.
Когато се установи наличие на хламидия, задължително се изследват и
сексуалните партньори, с които е била жената, за да се установи откъде
е тръгнала заразата.

Източник!

Хламидиоза – как се диагностицира?
Официално медицината е признала и регистрирала съществуването на хламидия
преди 10 години. За нейното пълно унищожаване се изисква температура от
най-малко 95-100 градуса. Диагностицирането на заболяването хламидиоза
е сложна процедура. Пълна и категорична диагноза може да се постави
само след като се направят редица сложни лабораторни изследвания.
Простите методи за изследване са с точност не повече от 40%.
Точната диагностика на болестта хламидиоза включва намазка от
половите органи. В пробите взети от други органи при наблюдение под
микроскоп може да се установи наличието на хламидии.
При мъжете изследването за наличие на хламидии се назначава при проява
на простатит и уретрит. Жените се изследват в случаите на безплодие,
ерозия на шийката на матката или след спонтанен аборт.
Кой е причинителят на хламидиозата?
За да се идентифицира причинителят на инфекцията се извършва пряка
имунофлуоресценция (ПИФ) и ДНК-диагностика, PCR/ПЦР полимеразна верижна
реакция. PCR/ПЦР е метод за лабораторна диагностика, създаден с цел
идентифициране на инфекциозни заболявания. PCR – методът е разработен
от Кери Мулис – световен авторитет в биохимията, удостоен с Нобелова
награда за това свое постижение. Този метод се използва основно за
научни цели, но навлиза бързо и в медицинската практика.
Как се лекува хламидиозата?
Да се излекувате от хламидии е много по- трудно отколкото от
инфекции причинени от други паразитни и болестотворни бактерии. Тези
микроорганизми са добре адаптирани към лекарствата и медикаментите.
Лечението на хламидиозата е задължително и колкото по-бързо пристъпи
към него, толкова по-добре. В допълнение към антибактериалната терапия,
включваща сумамед(азитромицин), пефлоксацин, абактал, цифран, ципробай,
заноцин, лечението на хламидиозата включва и препарати за засилване на
имунната система – мултивитамини, специална диета. По време на
лечението заболелият не трябва да води полов живот. След окончателно
приключване на лечението се провежда повторен контролен анализ.
Ако не се открият хламидии, анализът се прави още веднъж след месец.
Оказва се, че е по лесно хламидиозата да се предотврати, отколкото да
се лекува. Не трябва да се пренебрегват и методите за профилактика на
гениталните инфекции, а именно – отказ от случаен полов контакт,
използване на презерватив или специални антисептични средства.

Източник!

Лекарства срещу хламидия
Препаратът Азитромицин (Зитромакс) е препоръчван от специалистите
при лечение на хламидия. Медикаментът се приема под формата на единична
месечна доза, която се равнява на 1 грам от Азитромицин. Поради скъпата
цена на лекарството нерядко се използват и алтернативни форми на
лечение на хламидията. Най-честият заместител на Азитромицина се явява
препаратът Доксициклин, които се приема по 100 милиграма, 2 пъти
дневно, в продължение на 7 дни в месеца.
Препоръки при хламидия
Силно препоръчително е страдащите от хламидия да се въздържат от
сексуална активност в рамките за период не по-кратък от 7 дни след
началото на лечението и е редно да съобщат на сексуалните си партньори
за своето моментно състояние. Пациентите страдащи от хламидия често се
заразяват от други полово-предавани болести и инфекции, ето защо е
наложително да се изследват и за наличието на такива заболявания докато
трае лечението на хламидиите.
Задължително е при открити хламидии у един от интимните партньори да се
изследва и другият, за да не се получи „омагьосан кръг“, в който
двамата партньори постоянно си предават заболяването един на друг.
Причинители на хламидия
Най-честият причинител, отговорен за повторната поява на хламидии,
се явява липсата на навременно лечение от страна на заразения сексуален
партньор. Страдащият от хламидии много често се случва да зарази отново
вече излекувания си интимен партньор. Други причини за повторна поява
на хламидии е неправилното провеждане на гореописаното 7-дневно лечение
и/ или използването на еритромицин като терапевтично средство, което е
в пъти по-ниско ефективно в сравнение с препаратите Азитромицин и
Доксициклин.
Усложнения при хламидия
Усложненията, които могат да се появят у организма на пациента след
инфектиране с хламидии най-често са следните два вида: епидидимит и
орхит. Те салечими, като лечението се извършва с помощта на стандартна
еднократна доза от лекарство срещу трипер
и 10-дневна терапия с Доксициклин, която обичайно се предписва за
лечение на Chlamydia trachomatis. В този случай прилагането на
еднократна доза от медикамент срещу хламидии не гарантира решение на
здравословния проблем.

Източник!

Как се лекува хламидия?
Хламидийната зараза се лекува основно с антибиотика Еритромицин (Erythromycin).
При много хора е възможна повторна зараза, особено, ако сменят често своя сексуален партньор.
Ето защо, дори и тестът на партньора да е отрицателен, той също
трябва да се лекува. В някои случаи се налага комбиниране на няколко
вида антибиотици, за период от 7-10 дни.
Те са чрез следните видове антибиотици:

• Azithromycin (Азитромицин)
  
• Doxycycline (Доксициклин)
  
• Ofloxacin (Офлоксацин)
  
• Erythromycin (Еритромицин)
  

Какво става, ако хламидията не се лекува?
При жените хламидийната зараза може да доведе до много сериозни
последствия, ако не бъде лекувана. Има вероятност да се развие cervical
dysplasia или дори да се появяват ракови клетки в маточната шийка.
За да не се запушат или възпалят на по-късен етап маточните тръби, хламидиите
задължително трябва да се лекуват. Тежко протичащата или изобщо
нелекувана инфекция може да доведе до редица усложнения, като:

• PID или полово-възпалителна болест, като и двете включват зараза,
  разпространяваща се по половите органи, както и постоянна болка в тази
  област;
  
• Болезнени сраствания или съединяване на тъкани;
  
• Стерилитет или невъзможност за зачеване;
  
• Извънматочна бременност;
  
• Преждевременно раждане при налична вече бременност по време на заразата;
  
• Маточната стена може да се зарази, което често се случва след раждането;
  
• Хронични ректални зарази;
  
• Тежки увреждания на плода по време на бременност, затова е
  абсолютно наложително да се прави скрийнинг на бременни жени за
  хламидия.
  

Как да предотвратим заразата с хламидии?
За да се предпазите от хламидии трябва да сте отговорни и да добре
информирани. А информацията е достъпна за всеки. Затова, по
подразбиране, когато имате сексуални контакти с недоказал се интимен
партньор, винаги спазвайте следните правила:

• Задължително ползвайте презервативи;
  
• Сведте честите и безразборни сексуални контакти до минимум – с един
  партньор е много по-малко вероятно да се заразите с хламидия;
  
• Новите сексуални партньори разпитвайте за всякакви налични или
  отминали полово-предавани болести. Сексуалният контакт трябва да се
  отлага, докато не се уверите, че резултатите са отрицателни.
  

Всяка година, а и всеки път, щом сменяте сексуалния си партньор, е
наложително да си правите изследване за хламидии. И щом се появи нов
или влошаващ се симптом, веднага трябва да уведомите лекуващия си лекар.
Как влияе хламидия върху плодовитостта?
Хламидията е много опасна и прикрита болест. Тя може да предизвика
два основни проблема при жените, които да се лекуват дълго. Първият е,
че може да доведе до болести, които се предават по полов път, а оттам
те да увредят фалопиевите тръби, предизвиквайки безплодие, поради
запушването им. Друг, по-малък проблем е, че болестта може доведе до
временно безплодие, поради засягане на цервикалната слуз. При мъжете
пък основната опасност си остава възможността да заразят партньорката
си с хламидии, а оттам да се развие и PID.
Ако имате диагностицирана хламидийна зараза и правите планове за
бебе, е наложително първо да се излекувате преди да заченете. Всяка
болест е опасна за плода по време на бременност, а хламидиите могат да
се предадат на новороденото и да предизвикат множество белодробни
инфекции и остра форма на конюнктивит, който често води дори до слепота.

Източник!