Днес е Атанасовден!
2 posters
Страница 1 от 1
Днес е Атанасовден!
by styyni Вто 18 Яну 2011, 07:47
Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните
студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с
копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди
си, зимо, идвай, лято!". Затова празникът е известен още и като Среди
зима.
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра.
Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен
ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след
смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово
място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал
при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на
когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на
Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като
се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори
църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80
години.
Св. Кирил участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика
НесторийРечник. Написал много книги в защита на вярата. Починал в мир в
444 година.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от
ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за
умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За
умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица,
за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани,
които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва
черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и
близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че
притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени
излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
На Атанасовден в Тракия се коли черно пиле или кокошка, което се
приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата
се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.
Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таньо, Таня, Тинка.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
styyni- властелина на форума
Re: Днес е Атанасовден!
by Lindzi Вто 18 Яну 2011, 08:01
Честито да е името на всички!
На Атанасовден зимата започва да си отива...
Слънцето поглежда към лятото...
Честито но именниците в Мама завинаги и техните семейства...
Специални поздравления за приятелката ми
Нани, с пожелание за здраве и щастливи дни ...
Хубав празник!
Името Атанас идва от старогръцки и означава „Безсмъртен“.
Св.Ататансий се нарича още Велики, заради своя монашески подвиг и се
почита от Православната църква в целия свят. Св. Атанасий Велики е бил
архиепископ, патриарх на град Александрия в Египет и се е прославил с
много подвизи като защитник на православието и голям борец срещу ереста
на Арий, арианската ерес. Не само в Александрия, също така и в София
неговата почит е изключителна.
На Атанасовден зимата започва да си отива...
Слънцето поглежда към лятото...
Честито но именниците в Мама завинаги и техните семейства...
Специални поздравления за приятелката ми
Нани, с пожелание за здраве и щастливи дни ...
Хубав празник!
Името Атанас идва от старогръцки и означава „Безсмъртен“.
Св.Ататансий се нарича още Велики, заради своя монашески подвиг и се
почита от Православната църква в целия свят. Св. Атанасий Велики е бил
архиепископ, патриарх на град Александрия в Египет и се е прославил с
много подвизи като защитник на православието и голям борец срещу ереста
на Арий, арианската ерес. Не само в Александрия, също така и в София
неговата почит е изключителна.
Да сте усмихнати и щастливи! Изпълнени с любов и доброта! Незабравим празник за всички, които празнуват днес!
Една красива легенда
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци
Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките
клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си.
Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с
голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред
лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на
кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се
тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но
древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като
покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е
патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са
залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно
точно тези светци "затоплят земята" и "я обръщат към лято".
Легендата за Атанасовден като “Среди зима”
“До средзима ни глад, ни студ има”, гласи стара българска поговорка.
Народът смятал Атанасовден за средата на зимата. Но до тогава зимата
сякаш едва е започнала. Студовете все още не са сковали земята, а
запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните все още са
достатъчни. Щом превали “Среди зима” селяните започвали да преглеждат
колко зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Защото “Ако
зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка
предупреждава, че ако началото на зимата е било по-меко, предстои
по-мразовит и труден завършек на зимния сезон. За селяните зимата е
“мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата
Коледно-Новогодишни празници, зимата е била и сезонът на сватбите. Но
въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да
си отидат студът и снегът. Защото зиме дори у дома, край огнището в
селската къща “отпред пече, а отзад сече” – т.е. дори да се грее на
огъня, човек усеща с гърба си студа отвън. Затова българинът казва
“Огънят зиме е по-сладък и от меда”. А наложи ли се да излезе по двора
или из селото, българинът гледал не коя дреха е по-хубава, а коя е
по-топла. Някога зимата била по-снеговита и ледовита отколкото днес. Но
всеки земеделец се радвал, когато сняг затрупа къщите и полето. Защото е
научил, че снежната зима предвещава плодородна година. А добрата
реколта ще донесе и благополучието на всички открай време.
Според народното вярване, Св. Атанас е господар на зимните вихрушки,
снегове и студовете. Но той има власт и над зимното слънце. И тези
негови “владения” определят зимното време. То е “като малко дете”,
според народната поговорка: ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце
грее. А в една сватбена народна песен дори се разказва “Два снега
валят, /две слънца греят/ два снега топят/ две реки текат” – това е
поетичен образ за двамата младоженци. Сравняването им със сняг и зима е
истинска рядкост в българския фолклор. В народните песни трудно ще
откриете зимни сюжети и образи. И те често са предвестие за настъпващата
пролет и за очаквано лято. Така в пролетните песни са споменати
дебелите преспи като зимно покривало за вечно зеления здравец. Или пък в
обредна песен за пролетния празник Сирни Заговезни се разказва как
зимни ветрове бият по три планини и топят снега от обширните пасища.
Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и
Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат
от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга
народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи,
Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. А в песен се пее “сега е зиме –
завет трябва/ лете иде – сянка трябва”. С това предчувствие за лятото е
свързано и основното народно поверие за Атанасовден – 18 януари. Тогава
Св. Атанас съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После
се изкачва в планината и се провиква: “Иди си зимо, да дойде лятото”.
Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде
отново при хората. Затова има и поговорка “Атанас дойде, лятото дойде”,
макар да е още “среди зима”.
Народът смятал Атанасовден за средата на зимата. Но до тогава зимата
сякаш едва е започнала. Студовете все още не са сковали земята, а
запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните все още са
достатъчни. Щом превали “Среди зима” селяните започвали да преглеждат
колко зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Защото “Ако
зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка
предупреждава, че ако началото на зимата е било по-меко, предстои
по-мразовит и труден завършек на зимния сезон. За селяните зимата е
“мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата
Коледно-Новогодишни празници, зимата е била и сезонът на сватбите. Но
въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да
си отидат студът и снегът. Защото зиме дори у дома, край огнището в
селската къща “отпред пече, а отзад сече” – т.е. дори да се грее на
огъня, човек усеща с гърба си студа отвън. Затова българинът казва
“Огънят зиме е по-сладък и от меда”. А наложи ли се да излезе по двора
или из селото, българинът гледал не коя дреха е по-хубава, а коя е
по-топла. Някога зимата била по-снеговита и ледовита отколкото днес. Но
всеки земеделец се радвал, когато сняг затрупа къщите и полето. Защото е
научил, че снежната зима предвещава плодородна година. А добрата
реколта ще донесе и благополучието на всички открай време.
Според народното вярване, Св. Атанас е господар на зимните вихрушки,
снегове и студовете. Но той има власт и над зимното слънце. И тези
негови “владения” определят зимното време. То е “като малко дете”,
според народната поговорка: ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце
грее. А в една сватбена народна песен дори се разказва “Два снега
валят, /две слънца греят/ два снега топят/ две реки текат” – това е
поетичен образ за двамата младоженци. Сравняването им със сняг и зима е
истинска рядкост в българския фолклор. В народните песни трудно ще
откриете зимни сюжети и образи. И те често са предвестие за настъпващата
пролет и за очаквано лято. Така в пролетните песни са споменати
дебелите преспи като зимно покривало за вечно зеления здравец. Или пък в
обредна песен за пролетния празник Сирни Заговезни се разказва как
зимни ветрове бият по три планини и топят снега от обширните пасища.
Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и
Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат
от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга
народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи,
Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. А в песен се пее “сега е зиме –
завет трябва/ лете иде – сянка трябва”. С това предчувствие за лятото е
свързано и основното народно поверие за Атанасовден – 18 януари. Тогава
Св. Атанас съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После
се изкачва в планината и се провиква: “Иди си зимо, да дойде лятото”.
Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде
отново при хората. Затова има и поговорка “Атанас дойде, лятото дойде”,
макар да е още “среди зима”.
Lindzi- SPAMMER
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|