Сирни заговезни

Българската православна църква почита днес празника Неделя
Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден, който тази година е на 24 април, и
една седмица след Месни заговезни, а след него -

от понеделник, започва Великият
пост.

Последният ден преди Великия пост е "неделя на
всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не
простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости
съгрешенията ви."

Всеки човек в църквата иска прошка от
другите, за да може да влезе в поста,
който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със
събратята.

Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази,
която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане.
Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към
изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата
"неделя на всеопрощението."

Жаждата за прошка се появява силно в момента, в който
се събуди съвестта. Защото съвестта разкрива същността на злото и лъжата, а тя
е раздяла, вина пред другите...

Във
всички епархии на Българската православна църква на този ден се отслужва
Вечерня с взаимно опрощаване.

В митрополитската катедрала на София празничната
вечерна служба в присъствието на Българския
патриарх и Софийски митрополит Максим ще оглави Знеполски
епископ Йоан.

Началото
на вечерните богослужения е в 18 часа.

Взаимното всеопрощаване подготвя вярващите да извървят достойно 40-дневния
труден път на въздържание и молитва. Постът е посветен на страданията на
Христос, който сам е завещал примера, като постил 40 дни в пустинята.

Затова във времето до Великден освен да се блажи, греховно е и да се
мине под венчило.Венчавките не са позволени от Сирни заговезни до 26 април - вторник от Светлата седмица.

Не се прави помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден до Томина неделя.

Великденският пост е най-строгият в годината. Светите отци казват, че
тогава трябва да се храним като просяци. Великите пости допускат само
растителна храна.
Изключението е на Благовещение и Връбница, когато може да се яде риба.

В
събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

Храната
е важна, но не най-съществена по време на Великите пости. Основното е
покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. Затова първо хората
се опрощават и молят Господ за прошка. Оттук започва пречистването -
духовно и физическо, което се извършва с постите.

На Сирни заговезни в домовете на християните на трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, варени
яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при
родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци,
за да заговеят с млечни храни.

На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от
по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат:
"Прощавай, мамо, тате."

"Господ да прощава, простен да
си!", е задължителният отговор.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето
се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии,
гущери от дупките си.

Особено място сред обичаите на празника заема
обредното им гонене. Предпазващо значение имат всички действия в този обред­
- палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте,
зъми и гущери, на 40 разкрача".

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки
ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в
двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна вечер
на Заговезни.

Извършва се обичаят хамкане: на червен
конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член
от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста.

Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година...

На много места в страната днес има и маскарадни и кукерски игри.