Как бебето изразява чувствата си?
2 posters
Страница 1 от 1
Как бебето изразява чувствата си?
by Lindzi Вто 17 Яну 2012, 11:25
Децата са вулкан от емоции, които непредсказуемо изригват и стихват. Още от раждането си бебето изпитва и изразява чувства, показва привързаност, но по свой начин. От вас се изисква да се научите да разбирате бебешкия език на тялото.
Когато бебето е съвсем малко то изразява емоциите си много ясно и му е невъзможно да ги скрие – обич, гняв, задоволство, радост, доверие, недоволство, тревожност, изненада, любопитство. За разлика от възрастните, които имат способността да се държат двулично и да заблуждават хората какво чувстват, бебетата са толкова невинни и искрени в чувствата си, че емоциите им веднага могат да бъдат прочетени по лицето и действията им – смях, мръщене, цупене, усмихване, сбръчкване на челото и носа, сумтене, гукане, махане с ръце, пляскане, ритане...
През първите три месеца бебетата импулсивно изразяват емоциите си, а не като възрастните, преди да се зарадват шумно и истински на нещо, да се замислят редно ли е, уместно ли е. Първите емоции на бебето са предимно израз на осъществяващата се връзка с родителя, а именно чрез „социалната“ усмивка от страна на бебето и от страна на родителя.
Към 4-6 месец бебето разбира, че емоциите му имат влияние върху околните и най-вече върху родителите му. Това е времето, когато децата се научават да контролират околните чрез чувствата си – плачат просто, защото искат да ги гушнат, а не защото нещо ги боли, гладни са или им се спи, търсят внимание, протягайки ръчички към мама или татко, мрънкат и се сърдят, защото знаят, че така ще им бъде угодено и прочие. Ето защо е важно да не се поддавате на всяка бебешка емоция, тъй като след време може да се изправите пред сериозен проблем – разглезено дете, свикнало да му се угажда за всичко.
Към 6-7 месКак бебето изразяват чувствата си?ец бебето се научава силно да изразява гнева и тъгата си, а също и да протестира, когато му кажат „Не!“. Това е и времето, когато детето трябва да се научи да споделя вещите и играчките си с околните и най-вече с други деца. Към 8 месец бебето започва да изразява страх, да се крие от непознати хора, да извръща глава, когато види някого, когото го плаши и когото навлиза в личното пространство на детето. Възможно е детето да започне да изпитва страх и от изоставяне, което пък да го кара по всякакъв начин да търси вниманието ви. Това е и времето, когато детето започва да изпитва срам и да се крие, гушкайки се в родителите си, отказвайки социално общуване с непознати за него лица. В тази възраст бебето е способно да чете емоции и да ги копира – ако татко е тъжен и ядосан, то и бебето може да придобие сърдит и тъжен вид.
На една годинка детето вече се научава да се справя с емоционалните конфликти и знае как да избегне неприятни емоции, тъй като вече е наясно с първоизточника им. В тази възраст вече малко по малко си проличава характера на детето ви.
Едва след като навърши 3 години, детето се научава какво е лъжа и как да скрива чувствата си и да изразява емоции, различни от тези, които вътрешно изпитва.
Източник
Когато бебето е съвсем малко то изразява емоциите си много ясно и му е невъзможно да ги скрие – обич, гняв, задоволство, радост, доверие, недоволство, тревожност, изненада, любопитство. За разлика от възрастните, които имат способността да се държат двулично и да заблуждават хората какво чувстват, бебетата са толкова невинни и искрени в чувствата си, че емоциите им веднага могат да бъдат прочетени по лицето и действията им – смях, мръщене, цупене, усмихване, сбръчкване на челото и носа, сумтене, гукане, махане с ръце, пляскане, ритане...
През първите три месеца бебетата импулсивно изразяват емоциите си, а не като възрастните, преди да се зарадват шумно и истински на нещо, да се замислят редно ли е, уместно ли е. Първите емоции на бебето са предимно израз на осъществяващата се връзка с родителя, а именно чрез „социалната“ усмивка от страна на бебето и от страна на родителя.
Към 4-6 месец бебето разбира, че емоциите му имат влияние върху околните и най-вече върху родителите му. Това е времето, когато децата се научават да контролират околните чрез чувствата си – плачат просто, защото искат да ги гушнат, а не защото нещо ги боли, гладни са или им се спи, търсят внимание, протягайки ръчички към мама или татко, мрънкат и се сърдят, защото знаят, че така ще им бъде угодено и прочие. Ето защо е важно да не се поддавате на всяка бебешка емоция, тъй като след време може да се изправите пред сериозен проблем – разглезено дете, свикнало да му се угажда за всичко.
Към 6-7 месКак бебето изразяват чувствата си?ец бебето се научава силно да изразява гнева и тъгата си, а също и да протестира, когато му кажат „Не!“. Това е и времето, когато детето трябва да се научи да споделя вещите и играчките си с околните и най-вече с други деца. Към 8 месец бебето започва да изразява страх, да се крие от непознати хора, да извръща глава, когато види някого, когото го плаши и когото навлиза в личното пространство на детето. Възможно е детето да започне да изпитва страх и от изоставяне, което пък да го кара по всякакъв начин да търси вниманието ви. Това е и времето, когато детето започва да изпитва срам и да се крие, гушкайки се в родителите си, отказвайки социално общуване с непознати за него лица. В тази възраст бебето е способно да чете емоции и да ги копира – ако татко е тъжен и ядосан, то и бебето може да придобие сърдит и тъжен вид.
На една годинка детето вече се научава да се справя с емоционалните конфликти и знае как да избегне неприятни емоции, тъй като вече е наясно с първоизточника им. В тази възраст вече малко по малко си проличава характера на детето ви.
Едва след като навърши 3 години, детето се научава какво е лъжа и как да скрива чувствата си и да изразява емоции, различни от тези, които вътрешно изпитва.
Източник
Lindzi- SPAMMER
Бебето – вселена от емоции
by pumpal21 Вто 17 Яну 2012, 20:28
Лицето на новороденото е като отворена книга. В първите дни бебето
показва чувствата си така непосредствено и ясно, както никога след това.
Новороденото идва на белия свят като същество от друга планета,
попаднало случайно на Земята. То притежава нещо, което ни омайва и
обърква. На лицето му се отразява
цял свят от чувства – гняв и отчаяние, задоволство и радост, доверие и
недоверчивост. От раждането си малкото се бори за свое място в живота.
То събужда инстинктите на родителите си и от този момент нататък мама и
татко започват да го предпазват и обсипват с безпределна обич.
Когато бебето порасне, смайващата мъдрост на възрастен човек изчезва от
лицето му. Дали действително мъничетата променят чувствата си толкова
интензивно, както ни се струва? Или широкият спектър от емоции, който
мимиката на новороденото изразява, е само наша интерпретация.
Възрастните хора могат да заблудят околните за чувствата, които
изпитват. Бебетата обаче не могат да си сложат маска. Емоциите
моментално се отпечатват на малкото им личице.
Децата се научават да позират едва след като навършат 3 години. Това,
разбира се, не означава, че не могат да извличат полза от изблиците на
чувства и преди това.
Само през първите 3 месеца всяко разтегляне на устните, смръщване на
челото или набръчкване на носа са импулсивни. Все пак тези мимики не са
безцелни, защото само така майката може да реагира на потребностите на
детето. От 4-ия месец бебето вече е научило, че след кратък плач ще му
подадат падналата играчка. Сега то вече знае, че ако се усмихне широко,
ще удължи гушкането с мама и татко.
Според специалистите съответствието между израза на лицето на бебето и
действителното чувство, което изпитва, е по-голямо, отколкото се е
предполагало преди. Още в първите седмици, когато му се даде да пие нещо
горчиво, на лицето на детето се изписва отвращение. Появява се
изненада, когато пред очите му изчезне някой предмет, или любопитство,
ако открие нещо интересно, например дружелюбно лице.
С плач детето реагира на болка и неразположение още от първия ден. Гняв и
тъга то изразява най-рано на 3-ия или 4-ия месец. Между 6-ия и 8-ия
месец мимиките на мъничето стават още по-разнообразни. На личицето му се
появява чувството на страх, точно по времето, когато се проявява
страхът от непознати хора.
Учените още не са обяснили т.нар. ангелска усмивка, която озарява
малкото по време на сън. Не е ясно дали тя винаги е предшествана от
приятно чувство. Със сигурност тази усмивка няма нищо общо с истинската
усмивка, с която детето изразява радостта си след 6-ата си седмица. Няма
съмнение обаче, че вродената програма на мимиките не е случайна.
Благодарение на нея бебето оцелява през първите критични седмици, след
които връзката между него и родителите предстои да се заздравява.
Д-р Яна Станчева
педиатър
pumpal21- Глобален Модератор
Нека научим детето да изразява чувствата си
by pumpal21 Чет 19 Яну 2012, 20:15
Години наред ние сме пример за нашето дете.То непрекъснато ни наблюдава, ижда как реагираме в определени ситуации, учи се как да гледа на живота чрез нас. Детето формира своята скала на ценности чрез постоянно наблюдение. В наши ръце е да го научим как да реагира в различните ситуации в живота, как да се справя с трудностите, за да бъде животът му възможно по-лек. Ето няколко съвета как да научим детето да се справя само в живота.
Да разговаряме с детето. Да си родител, не означава да задоволяваш единствено физическите нужди на детето, нито пък да се заемаш с практическите неща от живота му. Трябва да разговаряме с детето, да проявиме интерес към неговия свят.
Да го научим да споделя.
Да се занимава с неща, които не са прекалено скъпи, да го възпитаме да бъде солидарно.
Да му покажем за какво трябва да разговаряме и за какво не, вместо да му крещим или да го бием, когато направи някава беля.
Да отделим време, за да му обясним кое в живота е добро и кое не.
Да му помогнем да покаже своя характер. Не е нужно то бъде като нас, с нашия характер, нито пък с такъв, какъвто на нас би ни се искал. Да открие качествата и слабите си страни, за да намери своя път. Трябва да му позволим да развива своите хобита и предпочитания.
Да бъде независимо. Ние трябва да приемем, че нашето дете не ни принадлежи като някакъв предмет, то е човешко същество, което не можем вечно да защитаваме и пазим.
Да му позволим да изказва своето мнение, за да има добра връзка помежду ни, дори и да не сме съгласни с него. Да му позволявяме да се докаже,преди да изложим своята гледна точка. Трябва да свикнем да започваме диалог с него, като му задаваме конкретни въпроси.
Да му помогнем да изразява чувствата си и да ги уважим. Когато детето се научи да изразява чувствата си, то ще обогати своя живот. Когато видим, че е тъжно, това означава, че има някакъв проблем. И трябва да приемем този факт сериозно.
Да бъде отговорно и да поема отговорност за своите действия. Това не означава да го изоставим и да му позволим да върши неща, за които все още не е подготвено.
Да играем с него, да бъдем негови приятели, да споделяме неговите фантазии, да създадем фантастични светове, където то ще може да развива своето въображение.
Да го поощряваме да има своите лични контакти. Това е много важно за пълно възпитание на едно дете. Да играе и да контактува с други деца,да се различава навън, а не само в семейството. Не трябвя да го пазиме прекалено.
Да го научим как да изразява болката си. Да го научим как да греши и как да поправи грешките.
Да го обичаме, да му отдаваме цялата си любов, грижи, уважение, внимание, а защо не и да задоволяваме някои негови прищявки от време на време. Не можем да опазим децата от проблемите в живота, но можем да им помогнем да се справи само в трудни ситуации. Да му покажем, че винаги сме готови да му подадем ръка, ако наистина има нужда от нея, но детето трябва само да се научи да решава проблемите си в живота.
Да не считаме, че ласките и вниманието могат да бъдат излишни.
Всяко дете е една вселена от чувства, желания, особености. Затова е необходимо всеки конкретен случай да се консултира с психолог.
Източник!
Да разговаряме с детето. Да си родител, не означава да задоволяваш единствено физическите нужди на детето, нито пък да се заемаш с практическите неща от живота му. Трябва да разговаряме с детето, да проявиме интерес към неговия свят.
Да го научим да споделя.
Да се занимава с неща, които не са прекалено скъпи, да го възпитаме да бъде солидарно.
Да му покажем за какво трябва да разговаряме и за какво не, вместо да му крещим или да го бием, когато направи някава беля.
Да отделим време, за да му обясним кое в живота е добро и кое не.
Да му помогнем да покаже своя характер. Не е нужно то бъде като нас, с нашия характер, нито пък с такъв, какъвто на нас би ни се искал. Да открие качествата и слабите си страни, за да намери своя път. Трябва да му позволим да развива своите хобита и предпочитания.
Да бъде независимо. Ние трябва да приемем, че нашето дете не ни принадлежи като някакъв предмет, то е човешко същество, което не можем вечно да защитаваме и пазим.
Да му позволим да изказва своето мнение, за да има добра връзка помежду ни, дори и да не сме съгласни с него. Да му позволявяме да се докаже,преди да изложим своята гледна точка. Трябва да свикнем да започваме диалог с него, като му задаваме конкретни въпроси.
Да му помогнем да изразява чувствата си и да ги уважим. Когато детето се научи да изразява чувствата си, то ще обогати своя живот. Когато видим, че е тъжно, това означава, че има някакъв проблем. И трябва да приемем този факт сериозно.
Да бъде отговорно и да поема отговорност за своите действия. Това не означава да го изоставим и да му позволим да върши неща, за които все още не е подготвено.
Да играем с него, да бъдем негови приятели, да споделяме неговите фантазии, да създадем фантастични светове, където то ще може да развива своето въображение.
Да го поощряваме да има своите лични контакти. Това е много важно за пълно възпитание на едно дете. Да играе и да контактува с други деца,да се различава навън, а не само в семейството. Не трябвя да го пазиме прекалено.
Да го научим как да изразява болката си. Да го научим как да греши и как да поправи грешките.
Да го обичаме, да му отдаваме цялата си любов, грижи, уважение, внимание, а защо не и да задоволяваме някои негови прищявки от време на време. Не можем да опазим децата от проблемите в живота, но можем да им помогнем да се справи само в трудни ситуации. Да му покажем, че винаги сме готови да му подадем ръка, ако наистина има нужда от нея, но детето трябва само да се научи да решава проблемите си в живота.
Да не считаме, че ласките и вниманието могат да бъдат излишни.
Всяко дете е една вселена от чувства, желания, особености. Затова е необходимо всеки конкретен случай да се консултира с психолог.
Източник!
pumpal21- Глобален Модератор
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|