Закон предвижда държавната помощ и за частните училища

Новият закон за училищното образование предвижда държавата да финансира и
частните учебни заведения и детски градини. За целта Министерството на
образованието и науката е изчислило, че ще е необходима сумата от 10
млн. лв. на година.

Това стана ясно днес по време на общественото представяне на новия закон.

Държавната
субсидия ще бъде с размера на нормалния единен разходен стандарт
(годишната издръжка на един ученик), който се отпуска за останалите
училища. Субсидията ще зависи от броя на учениците, които се обучават,
като по данни на министерството в страната около 1% от децата учат в
частни училища.

Зам.-министърът на образованието Милена Дамянова
заяви, че има обещанието на Асоциацията на частните училища таксите да
бъдат намалени с размера на отпуснатия стандарт. Те няма да имат право
да събират такси за дейностите, които държавата ще финансира.

Проверка на нормативната уредба показва, че единният разходен стандарт
варира от 1000 лв. за едно дете в целодневна ясла до 3000 лв. за дете в
училище по изкуства.

Ако тази част от закона бъде приета, финансирането ще започне от учебната 2013-2014 година.

Какво още предвижда новият закон?

Основната
идея на Закона за училищното образование е да замени сега действащия
Закон за народната просвета, който е писан през 1991 година.

Милена Дамянова посочи, че новият текст променя изцяло мисията на училището и детската градина от обществена към хуманистична.

По думите й, фокусът на образователната система ще бъде насочен към
всяко отделно дете, а задачата на учителя ще е да открие неговите
таланти и да ги развие. Децата ще придобиват компетентности и мотивация
за учене през целия живот.

Законът въвежда нова образователна структура.

Предучилищното образование ще включва децата между 3 и 7 години. 4-годишните ще ходят задължително на детска градина от 2016-2017 учебна година. Дава се право и на двегодишните също да посещават детска градина.

Училищното образование се разделя на две степени – основно (от 1-ви до 7-ми клас) и средно (от 7-ми до 12-ти клас).

Дамянова увери, че текстът дава много по-голяма свобода и автономия на училищата при разработването на учебните програми. По усмотрение на ръководството може да се въведат предмети като предприемачество и здравно образование.

Самите преподаватели също ще имат право да избират учебниците си и да съставят учебните програми.

Въвежда се нов подход при оценяването на децата. При най-малките – от първи до трети клас, опадат количествените оценки, за да се избегне излишният стрес.

Учениците от пети клас ще могат със сигурност да преминат в шести
дори ако имат двойка по някой от предметите. Те обаче ще трябва да са
изкарали минимум "Добър 4" по всички останали дисциплини. Възползвалите
се от тази вратичка деца ще трябва все пак да вземат поправката си през
следващата година.

Зрелостниците, които искат да кандидатстват в чужбина, ще могат да поискат от училището да им издаде европейски документ, който ще замени легализацията на дипломите в образователното министерство. Документът ще се прави по шаблон - на френски, немски или английски език.

Законът
залага и засилена подкрепа на учениците за личностното им развитие. От
министерството предвиждат създаването на центрове за подкрепа, екипна
работа с проблемни деца от страна на психолози и родители, поетапно
въвеждане на целодневна организация на учебния ден при децата до седми
клас.

Планира се създаването на обществен съвет във всеки град с участието на общината, родителите, представители на бизнеса и самите ученици, който да налага граждански контрол върху училищата и детските градини.


http://www.dnevnik.bg/