Да направим Хляба на Българина безплатен!
Страница 1 от 1
Да направим Хляба на Българина безплатен!
by гали Нед 22 Апр 2012, 10:48
Здравейте мами,татковци,бебоци! 
Пиша ви въодушевена от идеята "Да направим хляба на българина безплатен!".Има група във фейсбук, ето линка:
https://www.facebook.com/groups/218859084881648/
Мисля,че това ще ни заинтересува, като българи. В края на краищата става въпрос за най-важното, за хляба ни. И нека пък защитим достойнството си,и на семейството ни, да се чудим какво да правим в трудни ситуации. Нека да имаме някаква сигурност. Нека да поискаме всички заедно хляба си. Оказва се че въобще не е трудно(като финанси говоря), но трябва всички да го искаме. Дето се казва да започнем от някъде (народа е казал:"Покрай копчето ще ушием и балтона"). Ще копна за яснота на нямащите интерес към "фейса", да прочетат тук:
Идеен проект - "Да направим Хляба на Българина безплатен!"
I. Цел и същност на проекта!
1.Основна цел - чрез солидарен начин на разпределение на благата да се направи насъщният Хляб на Българина безплатен!
2. Целта на проекта е преди всичко запазване достойнството на ВСЕКИ Българин, а не изхранване на българския народ.
3. Целта на
проекта е да гарантира сигурност във ВСЕКИ Българин, независимо в какво
тежко финансово или материално положение се намира. С гарантиран Хляб на
масата, всеки може да оцелее!
4. Същността
на Идеята е, че всеки български гражданин, ако ИСКА и ЗАЯВИ своята
необходимост от безплатен Хляб, то такъв трябва да му се подсигури със
Закон!
5. Проекта
обхваща ВСИЧКИ български граждани, притежаващи документ за самоличност
(лична карта!), без значение на техния социален статус и религиозна
принадлежност, без значение дали даденият човек упражнява физически
труд, дали е осигурен и дали има здравна осигуровка.
6. Идеята е
безплатният Хляб да се подсигурява на хората за ХРАНА, защото „Хляба е
Свещен!”. В този ред на мисли проекта непрекъснато трябва да се
усъвършенства във времето в насока - ограничаване на всякакви
злоупотреби, презапасяване с Хляб или изхранване на домашни животни с
Него.
7. Мъдрият българският Народ е казал - "Никой няма по велик от Хляба!".
Българският Мъдрец и духовен Учител Петър Дънов пък в началото на миналият век е казал: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!". Вдъхновението за настоящият проект произлизат от тези Негови Слова!
II. Финансиране на проекта!
(- финансова
обосновка; - конкретна схема на реализация; - рентабилност на проекта; -
от къде да се вземат пари за моментно стартиране на проекта
2.1. Финансова обосновка (минимална и максимална сметка, и сравнителна съпоставка)
а) - максимални сметки
От
приблизително 7,5 милиона българи, реално ще се разпределя Хляб за около
6,6 милиона българи, които ще имат лични карти за самоличност и ще
могат да се възползват от придобивката "безплатен Хляб"!
Нека да
имаме и следното условие: един бял Хляб, произведен от 1 кг. хлебно
тесто (по стандарт!), който е на пазарна цена 1 лв., ... и нека да
приемем, че 0, 500гр. е необходимото количество насъщен Хляб, на човек
за ден!
Сметката на
разходите е следната - около 3,3 мил. лв. дневно Х 365 дни = 1 милиард и
200 мил., от която ако извадим ДДС - 20%, получаваме НАЙ-много 1
милиард годишно за раздаване безплатен Хляб на народа!
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ -
В този сума влизат и разходите по всички хора, които не биха си взели
безплатен Хляб, защото нямат нужда от такъв, извън страната са или пък
по други причини не са направили заявка за него!
б) - минимални сметки
Предходните
максимални сметки са на база цена, ПО-ГОЛЯМА от реалната пазарна цена на
белият Хляб от 1 кг. , независимо в коя част на България се продава
той! В зависимост от разходите за хлебопроизводство в различни райони на
страната цената на този Хляб варира от 0.55-0,60 стотинки в Добрич, до
0.85-0.90 в районите на западна България!
Ако се има
предвид, че от всички участници/изпълнители на проекта Държавата ще
печели и 10% печалба ГАРАНТИРАНО, минималните сметки са на половина,
тоест - за обезпечаването на проекта ще са необходими малко повече от
ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА! (това е съвсем реална и постижима цифра, която ще
се обоснове в точка 2.2 !)
в) - сравнителна съпоставка
Нека
направим една съпоставка сега на изходните ни МАКСИМАЛНИ сметки,
съотнесени към ежегодната държавата субсидия, давана на
зърнопроизводителите!
Забележете -
сумите са еднакви - около ЕДИН милиард лева! По статистически данни
обаче 70% от тези субсидии се разпределят при по малко от 10% от
зърнопроизводителите... (съотношението е дори по драстично, но няма да
изпадаме в цифроядство!)
Реторичен
въпрос - след като държавата намира да субсидира (дава пари
безвъзмездно!) на толкова малко хора, защо да не може да се намери
съизмерима на тази сума пари, за да се осигури безплатен Хляб на ЦЯЛ
един народ?!
Тук стои и контра въпрос - да, но нали зърнопроизводителите се субсидират от Европейският съюз?!
Може да се
отговори също с реторични въпроси - а , ние като членка на ЕС, не
плащаме ли големи годишни такси, които са всъщност пари от нашият
държавен бюджет?! Отделно - когато не сме били член на ЕС, ние имали ли
сме зърнопроизводство и как се е справяло то без субсидии?!
ВАЖНО
уточнение: - целта на тези елементарни сметки и съпоставката до тук не е
да се търси конфронтация, тоест - "дайте да махнем или орежем
субсидиите на някой, за да нахрани друг безплатно!"
Целта е - ДА СЕ ВИДИ СЪОТНОШЕНИЕТО и да се види СЪИЗМЕРИМОСТТА!
Очевидното
равенство между субсидии за една година на зърнопроизводство и реалните
максимални пари, с които може да оцелее ЦЯЛ един народ за една година - е
безспорен факт!
Факт, който е добра тема на размисъл за всеки, който е съпричастен към съдбата на Българина!
Факт, който
може да е и добра основа за по-точни сметки и изчисления, от които
извода може да бъде само един - ПАРИ ЗА БЕЗПЛАТЕН ХЛЯБ МОГАТ ДА СЕ
НАМЕРЯТ дори и в най-тежката криза!
2.2. Конкретна схема за реализация на проекта
Необходимото
производството на Хляб за обезпечаване на проекта (около 3 милиона
Хляба дневно!), може да се осъществи от условно 150 фирми
хлебопроизводителки, които дневно трябва да произвеждат по около 20
хиляди Хляба! Подобно натоварване е поносимо за голяма част от днешните
хлебопекари, които имат среден клас производствени мощности.
Идеята е
следната - държавата с търг за държавна поръчка, да определя на
национално ниво фирмите хлебопекари, които имат нужният минимален
капацитет и условия за качествено производство на Хляб!
По Закон
тези фирма трябва да се задължат, да поддържат резерв от жито и брашно
за една година напред, с което да обезпечават ежедневните си нужди за
производство на Хляба и да обезпечават безпроблемното реализиране на
проекта. Съответно от фирмите може да се изисква да имат сертифицирани
складове за съхранение на брашно и хлебна пшеница! Търговете могат да
станат на централно ниво, в зависимост големината и броя на население на
Областите! Тоест - в дадена Област могат да се избират 3-5 или повече
фирми-хлебопекари, в зависимост от географските особености на района,
броя населените места и броя граждани!
Магазините
или местата, където реално ще се получава Хляба, трябва да се
организират на местно ниво от общини и кметства, отново чрез търгове. В
това разпространение ще могат да участват магазини или вериги от
магазини, които имат необходим минимален дневен оборот за големите
градове!
Магазините
седмично ще отчитат събраните талони в Министерството, и месечно ще
получават срещу тях, полагащата им се печалба - от там!
(
Забележете - с подобно разпределение ще се получи "въртящ се поток" на
паричните средства от субсидията, тоест - независимост между тези, които
дават , тези които получават и тези, които правят търговете! Ако този
принцип се спазва и усъвършенства, то ще имаме минимални възможности за
злоупотреби и далавери между различните обслужващи звена на проекта! )
2.3. Рентабилност и ползи от проекта
а) - Проекта
гарантира стабилни пазарни отношения и БАЛАНС между фирмите в двата
бранша (производство на жито и производство на Хляб!)
Тоест,
стимулиране на стопанското инициатива на хлебопекарите с проекта, ще
бъде гаранция, че ще има истински пазарни отношения и баланс в двата
бранша, които са дефакто като "скачени съдове". Липсата на подобни
условия към момента, често води до "извиване на ръце" между фирмите, от
което страда единствено обикновения гражданин със скъпя Хляб!
Реторичен
въпрос - нима всяка година не наблюдаваме по време на жътва оплакващи се
зърнопроизводители, които са изнудвани от некоректни прекупвачи? Нима в
зимният сезон, не се вдига цената на брашно и зърно немотивирано,
когато последното има вече сигурен склад?!
Помислете! - Няма ли да се решат перфектно всички тези проблеми със стартирането на настоящият проект?!
Накратко -
всички хлебопекари в проекта, ще имат по-голяма стопанска инициатива, за
да изкупуват по-големи количества жито, да сключват сделки на "зелено",
да търсят и външни начини (внос!) на закупуване на жито, ако събратята
им по "скачен" бизнес, решат да се самозабравят в цените на продукцията
си! Тоест - проекта предизвиква истинска и силна конкурентна среда!
б) - Проекта
може реално да развие потреблението и от него да последва икономически
растеж в производството на храни!Какво имам предвид? - въпреки, че
държавата на първо време привидно ще "загуби" пари за безплатен Хляб, то
това няма да са спестени пари от получилите безплатен Хляб! Тоест -
Българина, който си е определил пари за Хляб, няма да си ги вложи в
банка, а реално с тях ще си докупи някакви други хранителни продукти...
От това следва, че неминуемо ще се повишат оборотите на хранителни
продукти минимум с размера на стойността на държавната субсидия, която
ще е определена за обезпечаване на безплатният Хляб!
в) - Проекта ще спомогне да се произвежда по-качествен Хляб и на по-ниска цена!
Ясно е, че с
държавната поръчка, фирмите ще имат гарантирани печалби и ще се стремят
да оптимизират своите производствени мощности в насока качество и
рентабилност.
Това тяхно
желание може да се засили още повече като веднъж в годината се прави
АНКЕТА на гражданите, чрез заявката им за талоните. Така заявителите ще
изказват одобрение и мнение за качество на консумираният Хляб от тях. На
фирми, които получат над 80% неодобрение, могат да бъдат прекратени
дългосрочните им договори!
В този ред
на мисли, може да се "развържат ръцете" на хлебопекарите, да изграждат
ФИРМЕНИ МАГАЗИНИ, където наред с безплатният Хляб, да се предлагат
различни други разновидности на Хляб, който е със същата себестойност и
ще са безплатни - нарязан Хляб, пълнозърнест Хляб с по малък грамаж,
ръжен Хляб и всякакви други варианти на разнообразен Хляб... Подобен вид
фирмени "промоции - сондажи", ако в последствие се приемат добре от
местното население, да има възможност да се утвърдят като определени
седмични дни, в които се предлагат само те за консумация!
г) - Проекта
подсигурява независим и достоен живот за всеки български гражданин
изпаднал в безпаричие, независимо от това дали е съкратен или работи,
дали се осигурява и дали си плаща здравната осигуровка! Това означава,
че ще се наредим до НАЙ-социалните страни в света, защото в много от
развитите западни икономики, социалните помощи са големи, но за да ги
получаваш, трябва преди това да си работил или най-малкото да не
отказваш предлагана работа като безработен!
д) - Проекта
ще подсигури сигурен и спокоен живот на най-бедните българи -
пенсионерите по селата и жителите от районите със смесено население от
Родопите! Всеки, който е ходил в тези райони знае, че най-търгуваната
ежедневна стока в селските магазини е Хляба,... и често хората купуват
редица дни от месеца само него, защото останалата храна си я
произвеждат!
е) -
Реализирането на проекта ще бъде едно много добро послание към всички
българи отишли в чужбина да работят ангария и зарязали родината си
защото са броили стотинките си тук за Хляб. Във времена на повсеместна
криза, нека всички наши сънародници извън страната да знаят, че ако се
завърнат, те не само ще са добре дошли, но ще имат вече и гарантиран
безплатен Хляб!
ж) - проекта
ще засили и стопанската инициатива в най-бедните райони. Всички знаем,
че доста от жените в тези райони работят за по една минимална заплата в
шивашки предприятия, която чакат понякога с месеци, за да гарантират
Хляба на големите си семейства. При реализирането на проекта, хората ще
придобият сигурност в себе си и ще започнат да се развиват и да
предприемат други дейности за прехраната си. Също така те ще започнат да
ценят стойността на работната си ръка и няма да работят за "без пари",
на базата на притеснения и страхове си от уволнения, които моментално ги
лишават от Хляб на трапезата.
2.4. От къде да се вземат пари за реално стартиране на проекта!
(От
предложената коментари по-горе в т.1 и т.2.2. , е очевидно, че на
бюджета ни са необходими около ПОЛОВИН МИЛИАРД лева годишно! Това според
мен е напълно реалистична цифра-МАКСИМУМ, която е поносима дори на този
етап от развитието ни, когато сме в криза!
Въпросът е - можем ли да редуцираме ОЩЕ тази сума и как? Ето конкретни предложение...)
а) - Пари от премахване на държавният резерв за хлебна пшеница и брашно.
Закупуване,
съхранението, обработката, обновяването, охрана и транспорт на зърно са
дейности, които се заплащат от държавата при наличието на държавен
резерв от хлебна пшеница. От тук може да се спестят не малко пари! Не е
нужно да се похабява жито и да стои за храна на мишки по държавни
складове за резерв, когато то може да се използва разумно за благото на
народа с настоящият проект.
Реторични
въпроси - Нима с обезпечаването на подобен проект, не се гарантира
по-голяма сигурност за народа, в сравнение с всякакви проекти за
държавен резерв?! Къде ще се съхранява по-добре брашното и зърното - в
държавен склад или при заинтересован частен производител?!
б) - Пари от
ежегодно правене на зърненият баланс, с който се ангажират доста
служители. Той се планира, организира и наблюдава на Правителствено ниво
(чрез внос-износ на жито!) С реализирането на настоящият проект няма да
е нужно да се ангажират екипи за подобни прецизни сметки, защото просто
ще е необходимо да се контролира дали складовата база на хлебопекарите е
пълна с жито/брашно съгласно договорите им!
в) - Пари от оптимизации на работещи към момента звена и служби.
-
оптимизацията на социални служби и соц. патронажи по общини; -
оптимизации в агенцията за социално подпомагане на държавно ниво; -
преназначения на служители от Министерства, които са се занимавали до
сега с планиране на зърнения баланс, държавен резерв и подобни дейности,
които са премахнати или са с облекчен режим на работа!
Накратко -
оптимизирането и структурните промени в Министерства, Области и Общини
на ниво служители и службите, заангажирани със социални дейности и
земеделие, може да обезпечи проекта с пари, като спести от излишни
назначения на служители!
От друга
страна пък - се очаква стартирането на електронното правителство, което
на следващ етап ще улесни изключително електронната комуникация между
различните звена, реализиращи проекта!
От трета
страна пък - всички касови апарати на фирмите вече са свързани с НАП,
което улеснява изключително, контрола на потока на средствата в целият
проект!
г) - Парите от "Остатъчен паричен фонд"
Както
казахме, държавата трябва да заделя максималните средства за изхранване
на ВСИЧКИ българи притежаващи лични карти за една година напред - по
Закон!
Ясно е, че
ще има много българи, които няма да се възползват или ще се възползват
частично от тази безплатна придобивка. Така всека година ще се акумулира
"остатъчен фонд". Той ще бъде като буфер за усъвършенстване и развитие
за в бъдеще на Идеята. Така ежегодно парите, които не са оползотворени,
ще се влагат и инвестират отново в проекта. Инвестициите могат да са в -
нисколихвени заеми за хлебопекарите, които така могат да усъвършенстват
своето производство, да изграждат фирмени магазини, да подобряват
условията за съхранение в складовите си бази... и т.н. Инвестициите
могат да са в усъвършенстване електронни система за обработка на данните
за заявки и за отчет на всички обслужващите звена и по всички техни
нива;
Извод -
началото и старта на идеята ще е труден, но с времето със заделените
остатъчни пари, могат да се уредят много проблеми и да се улеснява
НЕПРЕКЪСНАТО И НЕПРЕКЪСНАТО достъп на Българина до полагащият му се
насъщен Хляб по Закон! Всичко ще зависи само от далновидното
държавническо мислене и загрижеността на управляващите за
благоденствието на народа ни!
д) - пари от "Сребърният фонд"!
Това са реални и готови пари, с които проекта може да се стартира ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА!
В този фонд
има около два милиарда лева! Тези пари стоят в БНБ, като осигуровка за
пенсионната система, и имат НЕЗНАЧИТЕЛНА доходност там!
Въпросът е -
Може ли Правителството да ги ползва като заем, който да върне с по
добра лихва, когато системата заработи?! - МОЖЕ, защото подобни фондове в
ЕС се ползват от правителствата в рамките до 70% от тях! В случая
проекта изисква в пъти по-малко усвояване на пари от фонда, но ползите
са многопластови и очевидни, които ще изтъкна със реторични въпроси:
Няма ли така да има много по добра доходност фонда, което значи, че той ще се увеличи в бъдеще значително повече?
Не е ли това
най-мъдрият и правилен начин да се използва този фонд по
предназначението му, тоест да създава сигурност и просперитет на хората в
пенсионна възраст?
Не се ли
полага така най-добра грижа ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА на нашите пенсионери,
за които е определен този фонд?! Няма ли така те да изживеят по-спокойно
и по-достойно оставащите им дни живот?!
Въпросите са
реторични, но който иска може да ги подложи и на РЕФЕРЕНДУМ, за да се
види волята на Народа относно използване на "Сребърният фонд" и
обвързването му със старта на настоящият проект!
III. Организация за получаване на безплатният Хляб! ( - обхват на проекта; - идейна структура за взаимовръзки между отделни звена; - визия на талоните за безплатен Хляб)
( Важно уточнение - въпросите
относно разпределението на безплатният Хляб са най-трудени, много
важени и КЛЮЧОВИ! Защо? - Защото, ако ТЕ не се разреши правилно и
далновидно, цялата Идея ще се опорочи и проекта ще пропадне! В този ред
на мисли, всички усилия сега и ЗА В БЪДЕЩЕ, трябва да се насочват в
тази насока - усъвършенстване начините на лесно и безпроблемно
получаване на безплатният Хляб, с минимални възможности за злоупотреби и
далавери във всички звена, обслужващи проекта!)
3.1. Обхват на проекта
а) - Всеки
Българин, ако ИСКА и ЗАЯВИ своята нужда от безплатен Хляб трябва да
притежава лична карта за самоличност, т.е. да е от 14 год. възраст
нагоре! Визираната долна граница 14 г. е по следните причини: първо -
против злоупотреби от многодетни малцинствени групи, чийто децата се
използват активно за придобиване на доходи и дивиденти, чрез източване
на социалните придобивки;
второ - на подрастващото поколение до 14 години държавата трябва да се стреми да подсигури ПРЕХРАНАТА, а не безплатен Хляб!
б). -
Заявеният Хляб ще се получава ПРЕЗ ДЕН! Нормално е, ако Хляба е от
качествено брашно и продукти, да има срок на годност поне два дни за
консумация. Отделно подобно получаване на Хляб през ден (четни-нечетни
дати!), ще улесни значително както получаващите, така и раздаващите
Хляба!
3.2. Идейна структура за взаимовръзки между отделни звена изпълняващи проекта
а) - Всеки
български гражданин ДО 25-то число на текущият месец, може да заяви с
личната си карта в общини или кметства, както и по електронен път,
желанието си да получава безплатен Хляб.
б) - На тази
база общините ще правят ЕЖЕМЕСЕЧНИ заявки, които ще изпращат по
електронен път като искане за субсидия от държавата за обезпечаване на
безплатният Хляб на жителите на общината или района!
с) - След
получаване на общинските заявки в даденото Министерство, Правителството
ще отпуска нужните средства целево към определените хлебопроизводители в
района и ще изпраща ТАЛОНИ (с валидност 1 месец!), срещу които всеки
заявител ЛИЧНО ще може да получи Хляба си!
д) - На
базата на ежемесечен отчет за раздаден Хляб от определените магазини за
разпространение, Правителството ще им изплаща тяхната гарантирана
печалба, за всеки раздаден Хляб.
3.3. Визия на талоните за безплатен Хляб (предложение!)
а) - Талоните могат да се заявяват лично или по електронен път в общини и кметства.
б) -
Талоните се получават ЛИЧНО и ПОИМЕННО от лицето заявител! Поименното
вписване върху талона е вариант, с цел избягване на злоупотреби и
по-добър контрол.
Пример
- при съмнение от страна на магазинери за злоупотреби или търговия със
талони - те да имат право да изискват раздаването на Хляба да става с
талон + лична карта!
в) -
Талоните на хората с една и съща адресна регистрация и общо домакинство,
могат да се заявяват, получават и усвояват от едно лице.
Пример
- един човек от 4-ри членно домакинство, ако има личните карти и на
останалите членове, може да заяви талоните, да ги вземе и да получи
срещу тях безплатния Хляб за цялото семейство.
г) -
Двуцветен изглед на талоните - това е вариант, който може да улесни
раздаването на Хляба, тоест да има цвят за четни и нечетни дати!
д) - При заявка за талони да има възможност за избор на четни или нечетни дати за получаване!
Целта – да няма опашки по магазините и за удобство на гражданите.
е) - при
заявка за талони да има възможност за избор за магазин в града/района,
който трябва да се обозначи върху талона с номер на определения магазин.
Така ще може да се взема Хляба и по местоживеене и по месторабота за
удобство на хората.
Накрая, извода е ясен - Пари и начин да стане Хляба на Българина безплатен - ИМА!
ВЪПРОСА
Е - Има ли политици с Воля и Далновидност, да намерят 300 - 500
милиона, да направят Закон и да гарантират достойнството и спокойствието
на Българина, на тази нищожна цена?
Малко е дългичко за прочит,но няма как важен е въпросът.
Който иска може да се включи във фейскампанията за сега. Желаещите - да се чувстват поканени! Пиша така,. щото аз вече съм там. 
Пиша ви въодушевена от идеята "Да направим хляба на българина безплатен!".Има група във фейсбук, ето линка:
https://www.facebook.com/groups/218859084881648/
Мисля,че това ще ни заинтересува, като българи. В края на краищата става въпрос за най-важното, за хляба ни. И нека пък защитим достойнството си,и на семейството ни, да се чудим какво да правим в трудни ситуации. Нека да имаме някаква сигурност. Нека да поискаме всички заедно хляба си. Оказва се че въобще не е трудно(като финанси говоря), но трябва всички да го искаме. Дето се казва да започнем от някъде (народа е казал:"Покрай копчето ще ушием и балтона"). Ще копна за яснота на нямащите интерес към "фейса", да прочетат тук:
Идеен проект - "Да направим Хляба на Българина безплатен!"
I. Цел и същност на проекта!
1.Основна цел - чрез солидарен начин на разпределение на благата да се направи насъщният Хляб на Българина безплатен!
2. Целта на проекта е преди всичко запазване достойнството на ВСЕКИ Българин, а не изхранване на българския народ.
3. Целта на
проекта е да гарантира сигурност във ВСЕКИ Българин, независимо в какво
тежко финансово или материално положение се намира. С гарантиран Хляб на
масата, всеки може да оцелее!
4. Същността
на Идеята е, че всеки български гражданин, ако ИСКА и ЗАЯВИ своята
необходимост от безплатен Хляб, то такъв трябва да му се подсигури със
Закон!
5. Проекта
обхваща ВСИЧКИ български граждани, притежаващи документ за самоличност
(лична карта!), без значение на техния социален статус и религиозна
принадлежност, без значение дали даденият човек упражнява физически
труд, дали е осигурен и дали има здравна осигуровка.
6. Идеята е
безплатният Хляб да се подсигурява на хората за ХРАНА, защото „Хляба е
Свещен!”. В този ред на мисли проекта непрекъснато трябва да се
усъвършенства във времето в насока - ограничаване на всякакви
злоупотреби, презапасяване с Хляб или изхранване на домашни животни с
Него.
7. Мъдрият българският Народ е казал - "Никой няма по велик от Хляба!".
Българският Мъдрец и духовен Учител Петър Дънов пък в началото на миналият век е казал: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!". Вдъхновението за настоящият проект произлизат от тези Негови Слова!
II. Финансиране на проекта!
(- финансова
обосновка; - конкретна схема на реализация; - рентабилност на проекта; -
от къде да се вземат пари за моментно стартиране на проекта
2.1. Финансова обосновка (минимална и максимална сметка, и сравнителна съпоставка)
а) - максимални сметки
От
приблизително 7,5 милиона българи, реално ще се разпределя Хляб за около
6,6 милиона българи, които ще имат лични карти за самоличност и ще
могат да се възползват от придобивката "безплатен Хляб"!
Нека да
имаме и следното условие: един бял Хляб, произведен от 1 кг. хлебно
тесто (по стандарт!), който е на пазарна цена 1 лв., ... и нека да
приемем, че 0, 500гр. е необходимото количество насъщен Хляб, на човек
за ден!
Сметката на
разходите е следната - около 3,3 мил. лв. дневно Х 365 дни = 1 милиард и
200 мил., от която ако извадим ДДС - 20%, получаваме НАЙ-много 1
милиард годишно за раздаване безплатен Хляб на народа!
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ -
В този сума влизат и разходите по всички хора, които не биха си взели
безплатен Хляб, защото нямат нужда от такъв, извън страната са или пък
по други причини не са направили заявка за него!
б) - минимални сметки
Предходните
максимални сметки са на база цена, ПО-ГОЛЯМА от реалната пазарна цена на
белият Хляб от 1 кг. , независимо в коя част на България се продава
той! В зависимост от разходите за хлебопроизводство в различни райони на
страната цената на този Хляб варира от 0.55-0,60 стотинки в Добрич, до
0.85-0.90 в районите на западна България!
Ако се има
предвид, че от всички участници/изпълнители на проекта Държавата ще
печели и 10% печалба ГАРАНТИРАНО, минималните сметки са на половина,
тоест - за обезпечаването на проекта ще са необходими малко повече от
ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА! (това е съвсем реална и постижима цифра, която ще
се обоснове в точка 2.2 !)
в) - сравнителна съпоставка
Нека
направим една съпоставка сега на изходните ни МАКСИМАЛНИ сметки,
съотнесени към ежегодната държавата субсидия, давана на
зърнопроизводителите!
Забележете -
сумите са еднакви - около ЕДИН милиард лева! По статистически данни
обаче 70% от тези субсидии се разпределят при по малко от 10% от
зърнопроизводителите... (съотношението е дори по драстично, но няма да
изпадаме в цифроядство!)
Реторичен
въпрос - след като държавата намира да субсидира (дава пари
безвъзмездно!) на толкова малко хора, защо да не може да се намери
съизмерима на тази сума пари, за да се осигури безплатен Хляб на ЦЯЛ
един народ?!
Тук стои и контра въпрос - да, но нали зърнопроизводителите се субсидират от Европейският съюз?!
Може да се
отговори също с реторични въпроси - а , ние като членка на ЕС, не
плащаме ли големи годишни такси, които са всъщност пари от нашият
държавен бюджет?! Отделно - когато не сме били член на ЕС, ние имали ли
сме зърнопроизводство и как се е справяло то без субсидии?!
ВАЖНО
уточнение: - целта на тези елементарни сметки и съпоставката до тук не е
да се търси конфронтация, тоест - "дайте да махнем или орежем
субсидиите на някой, за да нахрани друг безплатно!"
Целта е - ДА СЕ ВИДИ СЪОТНОШЕНИЕТО и да се види СЪИЗМЕРИМОСТТА!
Очевидното
равенство между субсидии за една година на зърнопроизводство и реалните
максимални пари, с които може да оцелее ЦЯЛ един народ за една година - е
безспорен факт!
Факт, който е добра тема на размисъл за всеки, който е съпричастен към съдбата на Българина!
Факт, който
може да е и добра основа за по-точни сметки и изчисления, от които
извода може да бъде само един - ПАРИ ЗА БЕЗПЛАТЕН ХЛЯБ МОГАТ ДА СЕ
НАМЕРЯТ дори и в най-тежката криза!
2.2. Конкретна схема за реализация на проекта
Необходимото
производството на Хляб за обезпечаване на проекта (около 3 милиона
Хляба дневно!), може да се осъществи от условно 150 фирми
хлебопроизводителки, които дневно трябва да произвеждат по около 20
хиляди Хляба! Подобно натоварване е поносимо за голяма част от днешните
хлебопекари, които имат среден клас производствени мощности.
Идеята е
следната - държавата с търг за държавна поръчка, да определя на
национално ниво фирмите хлебопекари, които имат нужният минимален
капацитет и условия за качествено производство на Хляб!
По Закон
тези фирма трябва да се задължат, да поддържат резерв от жито и брашно
за една година напред, с което да обезпечават ежедневните си нужди за
производство на Хляба и да обезпечават безпроблемното реализиране на
проекта. Съответно от фирмите може да се изисква да имат сертифицирани
складове за съхранение на брашно и хлебна пшеница! Търговете могат да
станат на централно ниво, в зависимост големината и броя на население на
Областите! Тоест - в дадена Област могат да се избират 3-5 или повече
фирми-хлебопекари, в зависимост от географските особености на района,
броя населените места и броя граждани!
Магазините
или местата, където реално ще се получава Хляба, трябва да се
организират на местно ниво от общини и кметства, отново чрез търгове. В
това разпространение ще могат да участват магазини или вериги от
магазини, които имат необходим минимален дневен оборот за големите
градове!
Магазините
седмично ще отчитат събраните талони в Министерството, и месечно ще
получават срещу тях, полагащата им се печалба - от там!
(
Забележете - с подобно разпределение ще се получи "въртящ се поток" на
паричните средства от субсидията, тоест - независимост между тези, които
дават , тези които получават и тези, които правят търговете! Ако този
принцип се спазва и усъвършенства, то ще имаме минимални възможности за
злоупотреби и далавери между различните обслужващи звена на проекта! )
2.3. Рентабилност и ползи от проекта
а) - Проекта
гарантира стабилни пазарни отношения и БАЛАНС между фирмите в двата
бранша (производство на жито и производство на Хляб!)
Тоест,
стимулиране на стопанското инициатива на хлебопекарите с проекта, ще
бъде гаранция, че ще има истински пазарни отношения и баланс в двата
бранша, които са дефакто като "скачени съдове". Липсата на подобни
условия към момента, често води до "извиване на ръце" между фирмите, от
което страда единствено обикновения гражданин със скъпя Хляб!
Реторичен
въпрос - нима всяка година не наблюдаваме по време на жътва оплакващи се
зърнопроизводители, които са изнудвани от некоректни прекупвачи? Нима в
зимният сезон, не се вдига цената на брашно и зърно немотивирано,
когато последното има вече сигурен склад?!
Помислете! - Няма ли да се решат перфектно всички тези проблеми със стартирането на настоящият проект?!
Накратко -
всички хлебопекари в проекта, ще имат по-голяма стопанска инициатива, за
да изкупуват по-големи количества жито, да сключват сделки на "зелено",
да търсят и външни начини (внос!) на закупуване на жито, ако събратята
им по "скачен" бизнес, решат да се самозабравят в цените на продукцията
си! Тоест - проекта предизвиква истинска и силна конкурентна среда!
б) - Проекта
може реално да развие потреблението и от него да последва икономически
растеж в производството на храни!Какво имам предвид? - въпреки, че
държавата на първо време привидно ще "загуби" пари за безплатен Хляб, то
това няма да са спестени пари от получилите безплатен Хляб! Тоест -
Българина, който си е определил пари за Хляб, няма да си ги вложи в
банка, а реално с тях ще си докупи някакви други хранителни продукти...
От това следва, че неминуемо ще се повишат оборотите на хранителни
продукти минимум с размера на стойността на държавната субсидия, която
ще е определена за обезпечаване на безплатният Хляб!
в) - Проекта ще спомогне да се произвежда по-качествен Хляб и на по-ниска цена!
Ясно е, че с
държавната поръчка, фирмите ще имат гарантирани печалби и ще се стремят
да оптимизират своите производствени мощности в насока качество и
рентабилност.
Това тяхно
желание може да се засили още повече като веднъж в годината се прави
АНКЕТА на гражданите, чрез заявката им за талоните. Така заявителите ще
изказват одобрение и мнение за качество на консумираният Хляб от тях. На
фирми, които получат над 80% неодобрение, могат да бъдат прекратени
дългосрочните им договори!
В този ред
на мисли, може да се "развържат ръцете" на хлебопекарите, да изграждат
ФИРМЕНИ МАГАЗИНИ, където наред с безплатният Хляб, да се предлагат
различни други разновидности на Хляб, който е със същата себестойност и
ще са безплатни - нарязан Хляб, пълнозърнест Хляб с по малък грамаж,
ръжен Хляб и всякакви други варианти на разнообразен Хляб... Подобен вид
фирмени "промоции - сондажи", ако в последствие се приемат добре от
местното население, да има възможност да се утвърдят като определени
седмични дни, в които се предлагат само те за консумация!
г) - Проекта
подсигурява независим и достоен живот за всеки български гражданин
изпаднал в безпаричие, независимо от това дали е съкратен или работи,
дали се осигурява и дали си плаща здравната осигуровка! Това означава,
че ще се наредим до НАЙ-социалните страни в света, защото в много от
развитите западни икономики, социалните помощи са големи, но за да ги
получаваш, трябва преди това да си работил или най-малкото да не
отказваш предлагана работа като безработен!
д) - Проекта
ще подсигури сигурен и спокоен живот на най-бедните българи -
пенсионерите по селата и жителите от районите със смесено население от
Родопите! Всеки, който е ходил в тези райони знае, че най-търгуваната
ежедневна стока в селските магазини е Хляба,... и често хората купуват
редица дни от месеца само него, защото останалата храна си я
произвеждат!
е) -
Реализирането на проекта ще бъде едно много добро послание към всички
българи отишли в чужбина да работят ангария и зарязали родината си
защото са броили стотинките си тук за Хляб. Във времена на повсеместна
криза, нека всички наши сънародници извън страната да знаят, че ако се
завърнат, те не само ще са добре дошли, но ще имат вече и гарантиран
безплатен Хляб!
ж) - проекта
ще засили и стопанската инициатива в най-бедните райони. Всички знаем,
че доста от жените в тези райони работят за по една минимална заплата в
шивашки предприятия, която чакат понякога с месеци, за да гарантират
Хляба на големите си семейства. При реализирането на проекта, хората ще
придобият сигурност в себе си и ще започнат да се развиват и да
предприемат други дейности за прехраната си. Също така те ще започнат да
ценят стойността на работната си ръка и няма да работят за "без пари",
на базата на притеснения и страхове си от уволнения, които моментално ги
лишават от Хляб на трапезата.
2.4. От къде да се вземат пари за реално стартиране на проекта!
(От
предложената коментари по-горе в т.1 и т.2.2. , е очевидно, че на
бюджета ни са необходими около ПОЛОВИН МИЛИАРД лева годишно! Това според
мен е напълно реалистична цифра-МАКСИМУМ, която е поносима дори на този
етап от развитието ни, когато сме в криза!
Въпросът е - можем ли да редуцираме ОЩЕ тази сума и как? Ето конкретни предложение...)
а) - Пари от премахване на държавният резерв за хлебна пшеница и брашно.
Закупуване,
съхранението, обработката, обновяването, охрана и транспорт на зърно са
дейности, които се заплащат от държавата при наличието на държавен
резерв от хлебна пшеница. От тук може да се спестят не малко пари! Не е
нужно да се похабява жито и да стои за храна на мишки по държавни
складове за резерв, когато то може да се използва разумно за благото на
народа с настоящият проект.
Реторични
въпроси - Нима с обезпечаването на подобен проект, не се гарантира
по-голяма сигурност за народа, в сравнение с всякакви проекти за
държавен резерв?! Къде ще се съхранява по-добре брашното и зърното - в
държавен склад или при заинтересован частен производител?!
б) - Пари от
ежегодно правене на зърненият баланс, с който се ангажират доста
служители. Той се планира, организира и наблюдава на Правителствено ниво
(чрез внос-износ на жито!) С реализирането на настоящият проект няма да
е нужно да се ангажират екипи за подобни прецизни сметки, защото просто
ще е необходимо да се контролира дали складовата база на хлебопекарите е
пълна с жито/брашно съгласно договорите им!
в) - Пари от оптимизации на работещи към момента звена и служби.
-
оптимизацията на социални служби и соц. патронажи по общини; -
оптимизации в агенцията за социално подпомагане на държавно ниво; -
преназначения на служители от Министерства, които са се занимавали до
сега с планиране на зърнения баланс, държавен резерв и подобни дейности,
които са премахнати или са с облекчен режим на работа!
Накратко -
оптимизирането и структурните промени в Министерства, Области и Общини
на ниво служители и службите, заангажирани със социални дейности и
земеделие, може да обезпечи проекта с пари, като спести от излишни
назначения на служители!
От друга
страна пък - се очаква стартирането на електронното правителство, което
на следващ етап ще улесни изключително електронната комуникация между
различните звена, реализиращи проекта!
От трета
страна пък - всички касови апарати на фирмите вече са свързани с НАП,
което улеснява изключително, контрола на потока на средствата в целият
проект!
г) - Парите от "Остатъчен паричен фонд"
Както
казахме, държавата трябва да заделя максималните средства за изхранване
на ВСИЧКИ българи притежаващи лични карти за една година напред - по
Закон!
Ясно е, че
ще има много българи, които няма да се възползват или ще се възползват
частично от тази безплатна придобивка. Така всека година ще се акумулира
"остатъчен фонд". Той ще бъде като буфер за усъвършенстване и развитие
за в бъдеще на Идеята. Така ежегодно парите, които не са оползотворени,
ще се влагат и инвестират отново в проекта. Инвестициите могат да са в -
нисколихвени заеми за хлебопекарите, които така могат да усъвършенстват
своето производство, да изграждат фирмени магазини, да подобряват
условията за съхранение в складовите си бази... и т.н. Инвестициите
могат да са в усъвършенстване електронни система за обработка на данните
за заявки и за отчет на всички обслужващите звена и по всички техни
нива;
Извод -
началото и старта на идеята ще е труден, но с времето със заделените
остатъчни пари, могат да се уредят много проблеми и да се улеснява
НЕПРЕКЪСНАТО И НЕПРЕКЪСНАТО достъп на Българина до полагащият му се
насъщен Хляб по Закон! Всичко ще зависи само от далновидното
държавническо мислене и загрижеността на управляващите за
благоденствието на народа ни!
д) - пари от "Сребърният фонд"!
Това са реални и готови пари, с които проекта може да се стартира ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА!
В този фонд
има около два милиарда лева! Тези пари стоят в БНБ, като осигуровка за
пенсионната система, и имат НЕЗНАЧИТЕЛНА доходност там!
Въпросът е -
Може ли Правителството да ги ползва като заем, който да върне с по
добра лихва, когато системата заработи?! - МОЖЕ, защото подобни фондове в
ЕС се ползват от правителствата в рамките до 70% от тях! В случая
проекта изисква в пъти по-малко усвояване на пари от фонда, но ползите
са многопластови и очевидни, които ще изтъкна със реторични въпроси:
Няма ли така да има много по добра доходност фонда, което значи, че той ще се увеличи в бъдеще значително повече?
Не е ли това
най-мъдрият и правилен начин да се използва този фонд по
предназначението му, тоест да създава сигурност и просперитет на хората в
пенсионна възраст?
Не се ли
полага така най-добра грижа ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА на нашите пенсионери,
за които е определен този фонд?! Няма ли така те да изживеят по-спокойно
и по-достойно оставащите им дни живот?!
Въпросите са
реторични, но който иска може да ги подложи и на РЕФЕРЕНДУМ, за да се
види волята на Народа относно използване на "Сребърният фонд" и
обвързването му със старта на настоящият проект!
III. Организация за получаване на безплатният Хляб! ( - обхват на проекта; - идейна структура за взаимовръзки между отделни звена; - визия на талоните за безплатен Хляб)
( Важно уточнение - въпросите
относно разпределението на безплатният Хляб са най-трудени, много
важени и КЛЮЧОВИ! Защо? - Защото, ако ТЕ не се разреши правилно и
далновидно, цялата Идея ще се опорочи и проекта ще пропадне! В този ред
на мисли, всички усилия сега и ЗА В БЪДЕЩЕ, трябва да се насочват в
тази насока - усъвършенстване начините на лесно и безпроблемно
получаване на безплатният Хляб, с минимални възможности за злоупотреби и
далавери във всички звена, обслужващи проекта!)
3.1. Обхват на проекта
а) - Всеки
Българин, ако ИСКА и ЗАЯВИ своята нужда от безплатен Хляб трябва да
притежава лична карта за самоличност, т.е. да е от 14 год. възраст
нагоре! Визираната долна граница 14 г. е по следните причини: първо -
против злоупотреби от многодетни малцинствени групи, чийто децата се
използват активно за придобиване на доходи и дивиденти, чрез източване
на социалните придобивки;
второ - на подрастващото поколение до 14 години държавата трябва да се стреми да подсигури ПРЕХРАНАТА, а не безплатен Хляб!
б). -
Заявеният Хляб ще се получава ПРЕЗ ДЕН! Нормално е, ако Хляба е от
качествено брашно и продукти, да има срок на годност поне два дни за
консумация. Отделно подобно получаване на Хляб през ден (четни-нечетни
дати!), ще улесни значително както получаващите, така и раздаващите
Хляба!
3.2. Идейна структура за взаимовръзки между отделни звена изпълняващи проекта
а) - Всеки
български гражданин ДО 25-то число на текущият месец, може да заяви с
личната си карта в общини или кметства, както и по електронен път,
желанието си да получава безплатен Хляб.
б) - На тази
база общините ще правят ЕЖЕМЕСЕЧНИ заявки, които ще изпращат по
електронен път като искане за субсидия от държавата за обезпечаване на
безплатният Хляб на жителите на общината или района!
с) - След
получаване на общинските заявки в даденото Министерство, Правителството
ще отпуска нужните средства целево към определените хлебопроизводители в
района и ще изпраща ТАЛОНИ (с валидност 1 месец!), срещу които всеки
заявител ЛИЧНО ще може да получи Хляба си!
д) - На
базата на ежемесечен отчет за раздаден Хляб от определените магазини за
разпространение, Правителството ще им изплаща тяхната гарантирана
печалба, за всеки раздаден Хляб.
3.3. Визия на талоните за безплатен Хляб (предложение!)
а) - Талоните могат да се заявяват лично или по електронен път в общини и кметства.
б) -
Талоните се получават ЛИЧНО и ПОИМЕННО от лицето заявител! Поименното
вписване върху талона е вариант, с цел избягване на злоупотреби и
по-добър контрол.
Пример
- при съмнение от страна на магазинери за злоупотреби или търговия със
талони - те да имат право да изискват раздаването на Хляба да става с
талон + лична карта!
в) -
Талоните на хората с една и съща адресна регистрация и общо домакинство,
могат да се заявяват, получават и усвояват от едно лице.
Пример
- един човек от 4-ри членно домакинство, ако има личните карти и на
останалите членове, може да заяви талоните, да ги вземе и да получи
срещу тях безплатния Хляб за цялото семейство.
г) -
Двуцветен изглед на талоните - това е вариант, който може да улесни
раздаването на Хляба, тоест да има цвят за четни и нечетни дати!
д) - При заявка за талони да има възможност за избор на четни или нечетни дати за получаване!
Целта – да няма опашки по магазините и за удобство на гражданите.
е) - при
заявка за талони да има възможност за избор за магазин в града/района,
който трябва да се обозначи върху талона с номер на определения магазин.
Така ще може да се взема Хляба и по местоживеене и по месторабота за
удобство на хората.
Накрая, извода е ясен - Пари и начин да стане Хляба на Българина безплатен - ИМА!
ВЪПРОСА
Е - Има ли политици с Воля и Далновидност, да намерят 300 - 500
милиона, да направят Закон и да гарантират достойнството и спокойствието
на Българина, на тази нищожна цена?
Малко е дългичко за прочит,но няма как важен е въпросът.
Който иска може да се включи във фейскампанията за сега. Желаещите - да се чувстват поканени! Пиша така,. щото аз вече съм там. 
гали- начинаещ
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|