Пенчо, бре, чети!

Аз съм майката на Пенчо. Той е вече в 5-ти клас. Отдавна ми се иска да се оплача…

От училището, от учебниците, от учителите……а бе, от всичко!

Идва си Пенчо от училище и както е редно аз го подканям да си напише домашните. Сяда той и след малко го чувам „Мамоооо, ела да ми помогнеш за домашното  по български!“.

Понеже не ми е за първи път (да ме викат да помагам, де), първо се   провиквам отдалече: „Прочети си урока!“. И отново се заемам с моите занимания.

Брей, мисля си, в 5-ти клас никой не ми е помагал. Че и на другите никой не им е помагал. А сега тези деца, уж нашите, пък по-глупави от нас ще дойдат. Веднъж вече  му обяснявах какво е текст и микротекст.

След малко пак: „Мамооо, трябва да дойдеш!“.

Отивам аз. Раздразнена, но отивам. Чедо е, има нужда от помощ. Отивайки, си мисля „Какво пък толкова не успя да разбереш? Ти ако българския не разбираш…“

Прочете ли си урока?- питам. „Даааа.“

Засилвам се направо към упражнението за домашно. (нали толкова години съм учила в училище, имам се за грамотна) и хлъцвам: „Съставете изречения по схемите“ и следват едни черти. Казвам си, няма да стане така, ами я да прочета урока. Тук урок, там урок –  няма го. Дадени определения и примери. Целия синтаксис побран в 4 урока върху 5 страници (половината от тях упражнения за домашно). А сега де!

Четох определения, четох и реших че съм готова да съставя изреченията по дадените схеми:

1. Обстоятелствено пояснение – сказуемо.

(Лесна работа! Пенчо го измисли – „Утре ще пътувам.“)

2. Обстоятелствено пояснение – сказуемо – подлог.

(Ето типичното за българския език слагане на подлога в края на изречението!)

След няколко минутна дискусия, измислихме : „Вчера се повреди телевизорът.“ Е, не звучи идеално, но… като за пръв път.  После вече ни хрумнаха още примери (нецензурните няма да споменавам).

3. Подлог – сказуемо – пряко допълнение – обстоятелствено пояснение.

Мдааа. Пак измислихме нещо. „Аз написах домашните бързо.“ Вярна схемата, ама не звучи някак.

Грабнах аз учебника и при съседката. Тя преподава на студентите, специалист е, няма начин да не помогне.

Отваря тя учебника и започва да ме пита: „Ама те защо са им дали такива сложни примери? Ама защо няма урок, само определения и примери? Ама защо са започнали със синтаксиса и морфологията, а най-лесното, фонетиката, са оставили на края? Преди в училище се учеше първо едната година фонетика, после другата  морфология и накрая синтаксис.“

И продължи: „Аз на моите студенти давам по-леки примери. И започвам от по-простото, надграждам. Иначе няма да ме разберат. Това е много сложно за децата. Те могат само да го назубрят, нищо няма да разберат и след 1 седмица са го забравили….“

Добре де, нали вие ги пишете тези учебници? – ядосвам се аз.

„Аз, колко пъти съм писала доклади по конференции, няма кой да ме чуе…. - разпалва се и тя – Вие родителите трябва да се вдигнете…..“

Е, тук вече се почувствах съвсем безпомощна. Как да вдигам революция?

„Казвай ми това, за което съм дошла и да пишем домашното… Пък революциите ще почакат.“

Опирам до идеята за частен учител по български.

Преди години частни учители се наемаха ако някой се справяше много бавно с материала, ако е изпуснал много по уважителни причини или ако специално се подготвя за кандидатстване в университета.

Това е в общи линии страданието на Пенчо и на майка му. Пенчо има подобни учебници по математика, по история, по география….

И колкото повече се опитвам да вниквам в смисъла на тези учебници, толкова повече си обяснявам защо наш Пенчо не чете.

Ами то е непрочитаемо! НЕПРОЧИТАЕМО! А да нe говорим за разбираемо.

Сега търся стари учебници. От онези, които бяха писани само в един вариант за всички училища и благодарение на които, като прибавим и труда на нашите учители (Благодаря на др. Василева), се научихме да четем и да пишем.

Мисля си, че Пенчо не е глупав. Самата аз се почувствах глупава като отворих учебника. То, може и да съм, ама не крайно.

Източник