Депресии!!!!

Депресии


Депресивните разстройства все повече нарастват. Около 350 мил. души
в света страдат от депресия. У нас са засеганти над 340 хил. души.
Пикът на заболяваемостта е 25 – 44 год. възраст. Учените прогнозират
през 2020 год. депресиите да заемат второ място след сърдечно –
съдовите заболявания. Според американска статистика, всяка четвърта
жена и всеки седми мъж, поне веднъж в живота си преживяват депресия.
Нежният пол е по-уязвим поради хормоналните смущения, които са
характерни за предменструалния, следродовия и климактеричния период.
Съотношенияето е 2:1 – жени към мъже.
Пролетта е сезон на депресиите – смяната на слънчевата радиация,
промяната на хранителния режим, от прием на по-тежки и мазни храни през
зимата и обедняване на организма на витамини и минерални вещества
допринасят за възникване на заболяване. Някои форми на депресия са
характерни за зимния сезон. Есенния сезон също е актуален за
депресивните разстройства. Липсата на достатъчно слънчева светлина през
тези сезони отключва появата им. Знаем, че слънцето лекува депресията.
Характерна за депресиите е не само сезонността, но и денонощния ритъм -
болните се чувстват сутрин зле, а след обед и привечер се подобряват.

Причините
за депресивните разстройства търсим в дистреса, в несигурността за
бъдещето, в екстремните житейски ситуации, когато има биологични
предпоставки, например – паразити. Наследствената обремененост също има
значение за възникване на болестта. Заболяванията на щитовидната и
надбъбречните жлези могат да причинят депресия.

Симптомите
на депресивните разстройства – тревожност, потиснатост, неспособност
да се изпитва радост, безсъние, безапетитие, спад на имунната
активност – това са първите симптоми на заболяването. Не чакайте да се
задълбочат, да ви обземе отчаяние и страх, при което все по-трудно ще
се справите с всекидневните си задължения, с трудностите в живота.
Когато депресията се задълбочи, води до досада от живота, в главата
се въртят черни мисли, понякога планове за самоубийство. При поява на
първите симптоми на заболяването, трябва да се направи консултация с
лекар. За съжаление, 70 % от заболелите не се лекуват. С чувство на
отговорност отбелязвам, че депресивните смущения не са безобидни. Те
могат да причинят психосоматични заболявания като – язва на
дванадесетопръстника, колити, диабет, артериална хипертония, инфаркт,
дори да отключат ракови заболявания.

Лечение
Депресиите са напълно лечими и хората с депресия могат да се върнат към предишния си ритъм на живот.
Ще споделя опита си при лечение на депресии в Здравен център „Дар“.
Много често пациентите идват самолекували се или лекувани с
бензодиазепами – трaнксен, деанксид, лексотан. С тези медикаменти,
които временно потискат симптомите, състоянието по-късно става трудно
за лечение.
Ние, в Здравен център „Дар“, при всички случаи постъпваме
индивидуално. При лечението включваме задължително хомеопатия, която
при депресивните смущения има отличен ефект. Провеждаме психотерапия,
при която формираме позитивно мислене и създаваме позитивни базисни
нагласи у пациента. Разбира се, при тези депресивни разстройства
най-голямото лекарство е Лекарят.
Тежките форми на заболяването, когато пациентът е правил няколко
опита за самоубийство и има риск от смъртен изход, го изпращаме при
психиатър, който да възстанови с ефективни средства дефицита на
субстанциите серотонин, норадреналин и допамин в главния мозък,
причинили депресията.
От многото случаи на напълно възстановени пациенти ще споделя няколко случая.
Спомям си отчаянието, в което беше изпаднал 42 год. мъж, съкратен от
работа. Той страдаше от безсъние, тревожност, потиснатост. Трудно, но
успях да създам добра мотивация, позитивно мислене и след 3 месечно
лечение той намери много по-добра реализация от преди, отново се
радваше на всичко.
Друг случай на 52 год. жена, победила тежко раково заболяване,
благодарение на любовта и силата на своя съпруг – „Не умирай, заедно ще
стареем“ повтарял непрекъснато той. Всеки ден се обаждал в определен
час, за да се осведоми за състоянието и. Един ден, в този час,
телефонът не звъннал, съпругът й получава инфаркт и напуска този свят.
След тази загуба, тя беше изпаднала в депресия, изпитваше само тъга и
отчаяние и не намираше смисъл да живее. Трябваше да направя всичко, за
да я върна към живота, назначих хомеопатия, провеждах психотерапия.
Жената (Т.С) се явяваше редовно на контролни прегледи. Един ден, в
чакалнята видях жена в елегантен костюм и шапка – не можех да повярвам,
това беше тя. Когато човек има желание да си купи нещо, да се облече
добре- това е показател, че депресията е отстъпила.
Още един случай на ученичка на 16 год. (М.Б.). Момичето гледаше
безмълвно в една точка, обзето от огромно чувство за вина. През лятото
била на море с приятеля си. В ден неразрешен за къпане, приятелят й
влиза в морето, вълните го поглъщат, той отчаяно викал за помощ, но тя
не умеела да плува и не могла да му помогне. Чувството за вина и
загубата я бяха довели до силно депресивно разстройство. Когато дойде
в Здраен център "Дар" взимаше антидепресанти, но продължаваше да стои
в стаята си, отказвайки прием на храна и контакти. С хомеопатия и
психотерапия, създаване на много добри мотивации, тя се освободи от
чувството на вина, възвърна настроението си, желанието си да учи, да се
вижда със съучениците си. Най – важното е да не допуснем дпресия.
Д-р Румяна ЦАНКОВА

Мисля,че на всеки малко или много му се е случвало да изпадне в подобно положение. Слава Богу,бързо ни минава. И не е в тежки случаии ,и не се стига до някакво лечение.

Сега си мисля, че най-тежката депресия в която съм изпадала е тая следродилната.
Иначе май не съм изпадала чак в такива състояния.

Ха сега, де? Аз не мога да разбера в депресия ли съм. Логически разсъждавам че като се направи прост счетоводен баланс минусите в живота са несравнимо повече от плюсовете. Обаче не ми стиска просто да се застрелям . Иначе съм си здрав като бик, само дето от нямане какво да правя понякога се напивам. И пуша доста. Една приятелка психоложка която ме използваше за морско свинче да си тренира сеансите каза че съм бил много сложен характер и така и не успя да ми постави точна диагноза. Ако "проблемът ти е че страдаш от перманентна липса на нежност" може да се брои за медицинска диагноза

Задължително ли е депресията да се проявява с безапетитие?
А ако, напротив, има повишен апетит?

Пасивното пушене не само нанася вреда на белите дробове, но и носи със
себе си като последица често влошаване на настроението, показват
резултатите от изследване. В доклада за проучването, представен на
годишната среща на Американската психосоматична общност, се съобщава,
че вероятността от депресия при пасивните пушачи, които са подложени на
въздействието на цигарения дим в домовете си или на работното място, е
два пъти по-голяма.


,,Тази работа е първото американско изследване, което свърза
пасивното пушене с депресията", коментира Мерилин Авиас, автор на
статията. Проучване със същите резултати е проведено и в Япония, която
е на едно от първите места по процент на пушачите.


В новото изследване учените са определяли въздействието на
цигарения дим чрез измерване на нивото на котинина химическо вещество,
което се образува в кръвта след вдишването на цигарения дим.


lekar.bg

източник

Солта – антидепресант?
Препоръката на специалистите е употребата на сол да не надвишава 4 г на ден.


Солта притежава способността да понижава проявите и дори да премахва депресията,възникваща в резултат на еднообразна и скучна работа, твърдят учени от университета на щата Айова.

Според тях, фактът, че солта е естествено средство за повишаване на настроението, може да обясни защо някои хора са склонни да злоупотребяват с нея независимо от това, че тя доказано предизвиква повишаване на кръвното налягане и други здравословни проблеми.

Последните допитвания показват, че средно човек употребява 10 г сол дневно въпреки лекарските препоръки дневното й количество да не надвишава 4 г.

Употребата на сол рязко се е повишила през последните 4 хиляди години, т.е. откакто са били открити нейните консервиращи свойства и тя е станала част от менюто ни.

Важна роля в истинското пристрасяване на човека към солта е изиграла и еволюцията. Животните, преселили се от морето на сушата, са продължавали да изпитват потребност от сол, тъй като съдържащите се в нея вещества са необходими за преминаването на течностите в клетките и извеждането им от тях, както и за предаването на нервните импулси.

Още една предпоставка за нуждата на човешкия организъм от сол е, че хомо сапиенс се е появил в горещия климат на Африка,където обилното потене е лишавало организма от необходимото му количество натрий.

Резултатите от новото изследване, цитирани от Ройтерс, показват, че солта може да играе и ролята на своеобразен наркотик, тъй като един от основните признаци на наркотичната зависимост е именно стремежът да се приема вещество, въпреки доказаната му вреда за здравето.

Случва ли ви се напоследък да сте без настроение, отпаднали и без
желание да се заемете е каквото и да било? Вие сте част от големия
процент българи, страдащи от депресия. За щастие природата ни предлага
много варианти на лечение, които са безопасни и оказват положителен
ефект върху състоянието на духа и тялото.

REMOTIV е стандартизиран растителен лекарствен продукт, съдържащ
екстракт от жълт кантарион. Препоръчва се при леки и умерени депресии,
потиснатост, често променящо се настроение, вътрешно безпокойство,
чувство на страх, състояние на напрегнатост, трудно засипване и
неспокоен сън. Продуктът не е противопоказан при шофиране или работа с
машини.


Швейцарския препарат REMOTIV можете да закупите без рецепта в
аптеките и дрогериите под форма на филмирани таблетки от 250 мг по 30 в
опаковка. Подходящ е за възрастни, деца над 6 години и диабетици.



lekar.bg

Светлинната терапия помага да се справим със зимната депресия и значително подобрява настроението на хората, чувствителни към сезонните промени, смята шведският физиотерапевт Сесилия Растад от Центъра за клинични изследвания в град Фалун, северна Швеция.

Изводите за ефикасността на този вид терапия се съдържа в нейната дисертация, в която се цитират резултатите от анализа на въздействието на светлината върху състоянието на 50 души – 40 жени и 10 мъже, съобщиха от пресцентъра на Университета в Упсала, цитиран от РИА "Новости". Всички участници в експеримента са жители на северна Швеция, страдащи от есенно-зимна депресия или сезонно афективно разстройство /Seasonal Affective Disorder – SAD/. Светлинната терапия е продължила в течение на 10 зимни дни. Не се съобщават подробности за характера на светлината, известно е само, че участниците в изследването са се намирали под слънчевото въздействие по два часа всяка сутрин. "След 10 дни терапия симптомите на депресия са намалели най-малко с 50% при 13 от 24 души. Подобно подобряване на самочувствието ние не сме наблюдавали в контролната група, очакваща терапевтично лечение", заяви Сесилия Растад. Прегледът на пациентите, осъществен месец след терапията, е показал, че нивото на депресия, липса на енергия, дневна сънливост е намаляло от общоприетото равнище. Самочувствието на 39 от 47 души се е подобрило най-малко с 50%. Резултатите от шведското изследване показват също така, че спадът на настроението през есенно-зимния период се усеща в еднаква степен както от учениците, така и от възрастните. При това най-чувствителни към сезонните промени са жените и момичетата. Защитата на дисертацията ще се състои утре в Университета Упсала.

zdravnitza.com

Ето и нещо от мен за борба с депресиите. Това е хранителната добавка Gin-Chia на Форевър Ливинг.

Gin-Chia комбинира силата на женшена с тази на златната чиа, за да се получи една уникална добавка, съчетаваща мъдростта на Изтока с енергията на Запада. 
Златната чиа, или „Северноамериканският мъдрец“, е била използвана от Югозападните индианци в САЩ в края на 19 в. заради животоподдържащите й свойства. Златната чиа съдържа естрогенни вещества, помагащи при проблеми в менопаузата. Подобрява кръвообращението и е силен антиоксидант. 
Женшенът е легендарен и се употребява като тоник от векове. Ориенталските потребители дори го наричат „Краля на тониците“. Съдържа единадесет хормоноподобни сапонини, които му придават адаптогенни свойства (приспособява въздействието си към състоянието на организма). Женшенът е силен антиоксидант и антидепресант (повдига настроението). 
Съставките му са като в каталог за хранителни вещества: витамини А, В1, В2, В12, С и D, калций, желязо, натрий, калий, цинк, мед, магнезий и манган. Forever Gin-Chia съдържа растителен естроген, който при необходимост допълва ниските нива на този хормон в организма и повишава енергията и издръжливостта.

Идеална е за тийнеджъри, жени в менопауза, хора в депресивни състояния, за жени в следродилна депресия, за всички които са подложени на голям стрес и натоварване в работата си, както и за всички които искат да имат повече енергия без да пият енергийни напитки.  

„Мамо, тази Нова Година искам да я прекарам вкъщи, без гости, без приятели” – думите са произнесени с пълна увереност от устата на момиче в своите ранни тийн години. Наглед в тях няма нищо странно. Това обаче не е типично за нея. Тя винаги се е стремяла към „свободата” си от родителски контрол, търсела е непрекъснато компанията на връстниците си и рядко се е застоявала вкъщи през свободното си време.

Думите й са дочути от дядо й (в един дом живеят три поколения), който твърдо отсича: „И аз ще си бъда у дома. С никой не ми се вижда и никъде не ми се ходи. Така че ставаме двама.”

Майката на момичето, жена в средата на 30-те, есктровертна личност, известна с купонджийския си нрав, се усмихва заговорнически: „Знаете ли? Аз си мислех същото...”.

Тази история ми я разказа преди около месец моя редовна пациентка (майката на момичето), която от дълго време твърдеше, че е в тежка депресия. Въпреки тежкият си работохолизъм, налагащ ежеминутна комуникация, беше намалила до абсолютния минимум социалните си контакти, които бяха неизменна част от ежедневието й до скоро. За първи път в живота й и се случваше да не става от леглото си с дни, спеше по 12 часа и повече и беше започнала да се тъпче усилено с чипс, шоколад и всякаква нискокачествена “fast food” пред лаптопа. Рутинните й задължения изискваха изразходване на цялата енергия, която имаше до пълното й изчерпване. Да, наглед поведението и симптомите й наподобяваха типична клинична депресия (тя не можеше да каже каква е причината за това състояние, то протичаше тежко и продължаваше сравнително дълго).

След като ми разкри плановете си и на семейството й за посрещане на новото десетилетие ми „светна”: „Ти нямаш клинична депресия. Самотна си, много самотна”. Видях как изражението на лицето й се променя в рамките на секунди от недоверие, през учудване до „озарение”: „Като се замисля, така е! Но това не е ли самата депресия? И как е възможно? Имам близки, приятели, среда.

„Чувстваш ли, че твоят вътрешен свят е неразбран от околния свят и няма с кого да го споделиш, въпреки активния ти начин на живот?”, попитах аз.
„Да, определено. Затова и се затворих и не искам да виждам никого. В опитите си да споделям се чувствам още по-зле”.
„Усещаш ли вътрешна празнота и изолираност, сякаш си страничен наблюдател на живота си и на света, в който живееш?”
„Да!”
„Тези усещания карат ли те да чувстваш субективно дълбока вътрешна болка?”
„Да”, отвърна пациентката ми.
„Самотна си не само ти”, продължих аз. „Самотна е дъщеря ти, а също и баща ти. Самотна е огромна част от човечеството.” След това й разказах една случка от моя живот. Бях в Барселона преди около 4 години. Участвах в международен тренинг по трансперсонална психология и останах няколко дни повече да разгледам града и да се потопя в неговата атмосфера. Две от мечтите на живота ми се бяха реализирали – участието ми в този семинар под ръководството на Стан Гроф и това да видя Барселона. Безцелно се шляех по „Рамбла”, разглеждах многоцветните витрини, потапях се в звуците на уличните музиканти, сливах се с множеството хора, придошли от различните краища на света. Наглед всичко беше прекрасно и трябваше да се чувствам ако не приповдигнато, най-малкото окей/добре със себе си и средата, в която се намирах. Но не беше така. Усетих тотална липса на връзка с цялото обкръжение и отделеност от целия свят. Причината не беше, че не познавам никого. Не беше и езиковата бариера. Говорех сносен английски, с помощта на който можех да се разбера във всяко каталунско село, станало част от интензивно глобализиращия се свят.

Мина ми през ума мисълта, че където и да ида, каквото и да правя – няма да намеря идеалното място за живеене на тази земя, защото всеки човек е винаги фундаментално сам. „Сам се раждаш и сам умираш”. Усещането, което не можех да сбъркам, го бях изпитвал много пъти преди това. Обяснявах си го винаги с липсата на някакъв външен фактор – правилния човек или хора. Но състоянието произлизаше винаги от един и същи източник (отвътре, не отвън) и можеше да се опише с една дума – самота. Тогава си зададох следващия въпрос, който предопредели изцяло развитието на терапията, която прилагам. Това, че сме фундаментално сами, означава ли, че ще се чувстваме винаги самотни?

„Кога се появава самотата? И защо?”,

попита пациентката ми. Тя обясни, че е, меко казано, изненадана от простотата и очевидността на факта, който й се разкри и че въпреки това не го е осъзнавала.

„Самотата се появява с много по-висока честота точно сред жителите на мегаполисите, които се чувстват откъснати от средата, в която живеят. Въпреки че са заобиколени от милиони хора, те се чувстват изолирани робинзоновци сред морето от анонимната тълпа. Неспособни са да избягат от самотния остров на своята неразбраност и да открият материка, населяван от сродната душа или „родово племе”. А наличието на буквално хилядите хора, които прииждат като вълни в ежедневието им, изостря още повече усещането за безнадеждна отделеност и вътрешна болка. Това доказва една христоматийна истина: „Количеството не определя качеството”. Приложена към нашата тема: „Количеството на контактите по никакъв начин не гарантира вътрешното удовлетворение от тях”. Нещо повече, появява се „ефектът на бумеранга” – колкото повече опити за близки социални контакти правим, толкова е по-голяма вероятността да се почувстваме още по-самотни, защото е почти сигурно, че ще претърпим поредното разочарование или още в началото ще ударим на камък”.

Наскоро мой пациент ми сподели, че години наред е доверявал тайните си похождения на жена, която му била „най-добра приятелка”. Той считал, че ще си останат такива и занапред. Един ден тя била осенена от факта, че не може да има нещо повече между тях и излъгана в илюзорните си надежди, отишла при жена му, „водена от женска солидарност” и споделила всичките му тайни. Краят на историята: Развод.

Моя позната, която се гордееше от години, че е жена тип „сексът и градът” беше изключително горда със себе си, че не влага емоции във връзките си и стои много над остарелите думи (за нея бяха думи, не чувства) като влюбване, любов, отдаване, споделеност, романтика... „Живеем в хищнически свят и аз съм хищник. За мен всеки следващ мъж е просто жертва”, доволно обясняваше българската Саманта. На простичкия ми въпрос „Защо?”, тя отговори с още по-простичката истина „Сърцето ми носи няколко дълбоки белега от емоционални рани. Не искам повече да бъда ранявана”. Звучеше логично, но в никакъв случай не беше някаква иновативна, оригинална или ефективна житейска стратегия за справяне със самотата. Защото бягството от нея не е решение. Да кажа ли края на историята? Тя се влюби отново ... в хищник като нея. Кой кого ще изяде или ще се окажат от един вид, който ще постави началото на нов прайд? Развръзката предстои. Краят е отворен.

Трети случай – отново от практиката ми като психотерапевт. Моя клиентка на среден мениджърски пост в известна корпорация, преди две години излиза в отпуска по майчинство. Сама предлага на шефа си кой да я замести – нейна подчинена и приятелка, години наред умело маскирала подмазваческите си умения като лоялност. Преди няколко месеца се завърна на работа. Очакваше я изненада. Неприятна! Не я върнаха на старата позиция, а я направиха подчинена на подчинената й, която от първия ден демонстрира пренебрежителност, високомерие и арогантност към жената, която беше причината за издигането й и която я мислеше за своя приятелка. Краят на историята: молба за напускане.

Наглед три несвързани истории. Ще попитате в какъв контекст ги разказвам. В контекста на всичко казано дотук. Защото истините се илюстрират и запомнят най-лесно с примери. Те отговарят на въпроса защо човек е самотен? Причините са много, със сигурност повече от четири, но аз ще резюмирам най-явните, подредени по реда на историите.

• Липса на сродна душа (подходящ партньор в живота), което се илюстрира с първата история. Причина за изневерите на моя пациент и за предателството на неговата приятелка. Този тип самота е породена от една общочовешка потребност, независимо дали я признаваме или не: потребността от споделена любов. Когато не я намираме там, където сме, започваме да я търсим навън или... просто си отмъщаваме. Мотив за действията на героите от първата история: Самота.
  
• Липса на връзка с истинското ни аз. Воден от вменените клишета на установено социално поведение (в случая жената тип „сексът и градът”), човек започва да потиска все повече автентичните качества на личността си и да угася искрите на спонтанни чувства, емоции, усещания, които прехвърчат от огъня на емоционалния му свят. Това го прави напълно несъзнателно, в конфликт с вътрешния си свят. Затова пък има „висша цел”: да се придържа към чужд образ, заета идентичност или фалшив имидж, които според него са социално приемливи и пасват на матрицата от поведенчески реакции и автоматизирани избори, които прави в предксазуемия си живот. Хм-хм! По-сложно не можах ли да го кажа?  Ще се опитам да го изрека с думи прости: „Когато престанем да бъдем себе си и се опитаме да приличаме на някой друг (пък бил той и съвършения медиен образ), се загубваме и се чувстваме самотни”. Мотив за действие на жената от втората история: Самота. Мотив за това да избягва обвързаност и нараняване: страх от самота.
  
• Липса на усещане за приемане. Стигаме до още една от по-висшите потребности от йерархията на Маслоу. Да бъдем приети, одобрени, ценени, насърчени. Което придава значимост в собствените ни очи. Пациентката от третата история е решила да приложи правилото: „За да получиш, трябва да дадеш”. Тя е дала доверието, приятелството, подкрепата, емпатията си на човек, който не е отговорил със същото. Мотив за действията на клиентката ми: желание за приемане, споделеност и доверие. Скрит мотив: страх от самота (че ще останеш без приятели).
  
• Предаване на доверието. Една и съща поука от три различни истории, касаещи трите основни сфери, в които протича животът ни: 1/ Приятели (обществена сфера). 2/ Интимен живот (лична сфера). 3/ Професионална среда (сфера на себеизявата). Страхът, че ще бъдем разочаровани отново, крие в себе си много по-голям страх – че ще изпитаме отново вледеняващо-влудяващото усещане, че сме сами в света...и със себе си. Така страхът от самотата ни кара да се „затворим в черупките си”, което ни обрича на самоизолация, наглед абсурдна на фона на динамичния ни живот и ексцесивния брой социални контакти. А самоизолацията ни лишава от шанса да срещнем сродните души, които така отчаяно търсим. Тук стигаме и до един от парадоксите на самотата: хората, които хронично се чувстват самотни, стават с времето все по-асоциални.
  

„Какво е решението? Всъщност има ли такова?”,

широко отворените очи на пациентката ми криеха в себе си надежда и страх – две противоречиви емоции, изразяващи дихотомичния въпрос „ще се оправя или не?”.

„Ти вече направи първата крачка, факт че си тук и факт, че осъзна истинската причина за състоянието си. Осъзнаването е корабът за осъществяване на промяната, който ще те изведе от острова на самоизолация и от залива на тихо отчаяние, в който си се закотвила. А терапията е попътният вятър, който ще надуе платната към новите хоризонти на промяната.

Изключително важно е на първо място да идентифицираме самотата като чувство. И да признаем пред самите себе си, че сме самотни. Някак не е много „фешън” да си самотен в днешно време. Сякаш признаваш, че си лузър, че нямаш среда, че нямаш приятели, че си неразбран, маргинален, неуважаван. Докато ако кажеш, че си „депресе” някак звучи гордо. Все пак всички творци са депресари. Това се дължи най-вече на факта, че на депресията се отделят многобройни публикации, предавания, дискусии, промотират се непрекъснато медикаменти от „ново поколение”, които а-а и ще решат всичките ни проблеми. Докато самотата е дума табу. Тя означава, че си чужд сред свои, че не си като другите, че явно нещо ти има.

Втората стъпка е да изградиш правилно отношение към усещането за самота. Аз съм от години привърженик на екзистенциалната школа в психотерапията, която е произлезнала естествено от философските възгледи на екзистенциалистите. Те имат много различия помежду си по много въпроси. Но са консенсусни по един: самотата е есенциалната ни същност. Всеки човек се ражда сам, преминава през живота като отделено от другите същество и...умира сам. Следователно изключително важно е да приемем самотата като естествено следствие на факта, че сме сами. Какво ще е отношението ни към самотата? Ще се научим ли да я приемаме, да се справяме с нея, да се учим от нея и да я използваме по креативен начин? Или тя ще ни тласне към различни форми на бягство с цел да я притъпим: антидепресанти, алкохол, наркотици, безразборни сексуални и социални връзки, патологичен кариеризъм, развиване на болезнено консуматорски инстинкти (меко наричан шопинг терпия), болезнена амбизиозност, хиперегоизъм...които притъпяват временно болката, но като теглим чертата „победата” над самотата е пирова – загубили сме себе си, някъде по пътя на живота, който на всичкото отгоре се оказва, че и не е нашият живот. Изборът го правим ние.

Третата – последна по ред, но не и по значение стъпка е да се обърнем към вътрешната си вселена, която съдържа в себе си всичко, което да ни накара да се чувстваме себедостатъчни. Преди 20 години бях в Индия и се запознах с аскет, който от години живееше в една химлайска пещера. Излъчваше заразителна жизнерадостност и тихо спокойствие – състояния, непознати за глезените деца на индустриалната цивилизация. „Не сте ли самотен сред хималайската пустош?”, попитах го аз. Той се усмихна и направи широк кръг с ръка, посочвайки величествената сурова природа, която ни обгръщаше – заскрежените върхове, тучната долина, майка Ганг, гората, безкрайното синьо на небето. След това ме докосна в центъра на гърдите – мястото, където се намира според йога духовното сърце. Казваше ми без думи: „Богатството е вътре, в сърцето. Когато го откриеш, ще може да се докоснеш и до красотата около теб, която сега ти се струва самотна и заплашителна. Открий точката на себедостатъчност в себе си и всичко отвън ще ти се придаде от само себе си”.

От дистанцията на десетилетията разбирам все повече колко вярно е посланието на непреходната му мъдрост. Може ли да си самотен ако си цялостен? В трансперсоналната психология Юнг го определя като висша човешка цел – да реализираш архетипа на Цялостната личност и да разбереш, че винаги си бил завършен сам по себе си.

Житейските ми търсения предопределиха и подхода на терапията, която прилагам днес. Много по-малко вербална и много повече преживелищна – хипноза; водено въображение чрез музика; семинарите по интензивно дишане; медитативните практики, които ни насочват към центъра на покоя и хармонията вътре в нас; Инсайтинг групите за развитие на потенциала на личността, в която реализираш най-силните си качества в защитената среда на групата. Много хора, които се чувстваха самотни, объркани, залутани в джунглата на сивото си ежедневие, намериха своя път. И този път се оказа един и същи за всички. Пътят към себе си.

„Твоят дом е там, където се чувстваш себе си”. Сантяго дел Торо

„Ще се видим у дома. Или по пътя за натам”. Френска поговорка

Любопитни факти за самотата:

• След направено проучване 20% от населението на САЩ (60 милиона човека) се определят като самотни.
  

• През 1985 г. проучваните твърдят, че имат трима приятели, на които могат да се доверят. През 2004 г. броят им намалява на двама.
  

• Същевременно за същия период от време се утроява броят на хората, които твърдят, че нямат приятели. Днес те са 12% от населението.
  

• Доказано е, че самотните хора живеят по-кратко и са изложени на по-голям риск за развитие на алкохолизъм, сърдечно-съдови заболявания, рак и антисоциално поведение.
  

В английския има две думи за самота: loneliness и solitude. Може да се преведат като самота и самотност. Докато първото е негативно субективно усещане за отделеност от цялото, втората дума обозначава усещане за цялостност, себедостатъчност, покой със себе си и мир със заобикалящия ни свят. Източник

---

Понякога сме наистина ужасни със себе си, сравнявайки се с други хора, независимо от това колко пъти сме чували, че сме добри и обичани. Почти всеки ден щателно търсим доказателства за това, че сме никой, че не заслужаваме да бъдем обичани или че не животът ни не е пълноценен.
Като цяло, натискът в нашата култура е голям. Чувстваме се така, сякаш нещо не е наред с нас, ако нямаме половинка на дадена възраст, ако имаме ниски доходи, ако не разполагаме с голям социален кръг или не изглеждаме и действаме по определен начин в присъствието на другите. Списъкът може да продължи вечно.
Понякога, заради цялото това напрежение, напълно забравяме за всички прекрасни и уникални неща, които притежаваме.
Ето защо, за да намерите пътя към себе си и невероятната си същност, разгледайте нашия списък от 7 неща, които трябва да си припомняте всеки път, когато не се чувствате достатъчно добри:

1. Хората, с които се сравнявате, също сравняват себе си с други хора

   
   
   Всички ние сравняваме себе си с другите, но бъдете сигурни, че хората, които изглеждат така, сякаш имат всичко, всъщност нямат нищо. Когато се вгледате в хората през обектива на състраданието и разбирането, а не през този на осъждането и ревността, ще видите по-добре какво всъщност представляват те – човешки същества. Те са красиво несъвършени човешки същества, преминаващи през същите универсални предизвикателства, през които всички преминаваме.
   

2. Твоят ум може да бъде много убедителен лъжец

   
   
   Има един цитат „Не вярвай на всичко, което си мислиш”. Той напълно променя начина, по който реагираме, щом жестоки и обезкуражаващи мисли преминат през ума ни. Мислите са просто мисли и е нездравословно и изтощително да давате толкова много власт на отрицателните.
   
   

3. В теб има повече добро, отколкото зло

   
   
   Като някой, който понякога има навика да се взира в своите недостатъци, всеки от нас трябва да си напомня, че има и много неща, които харесваме в себе си – като факта, че сме живи и дишаме, и сме способни да създаваме нови пътища, по които да поемем, когато си поискаме.
   
   

4. Нуждаеш се най-много от любов, точно когато чувстваш, че изобщо не я заслужаваш

   
   
   Най-трудно е да приемем любов и разбиране от другите, когато изпитваме гняв, срам, безпокойство или депресия. Но ако го направим, ще осъзнаем, че любовта е най-големият подарък, който можем да получим в такива ситуации.
   
   

5. Трябва напълно да приемете и да сключите мир със „сега”, преди да достигнете и да се почувствате доволни от „после”

   
   
   Когато правим промени и се изкачваме нагоре стъпало по стъпало, трябва да се чувстваме напълно удовлетворени. Това няма да се получи, ако не приемем признанието и не оценим мястото, където сме в момента.
   
   Прегърнете настоящето и се примирете със сегашното си положение, и пътуването ви към новото ще бъде много по-спокойно, възнаграждаващо и удовлетворяващо.
   
   

6. Фокусирайте се върху прогреса вместо върху съвършенството и върху това докъде сте стигнали, а не доколко далеч сте се оставили да отидете

   
   
   Една от най-съществените причини за омразата, която изпитваме към себе си, е силната необходимост от „да го направим”. Стремим се към съвършенство и успех и когато паднем, се чувстваме безполезни. Това, което като че ли не осъзнаваме, е, че стремежът ни към успех е самото постижение, с което трябва да се гордеем, независимо от това, колко пъти се проваляме.
   
   Вместо да се укоряваме и объркваме, трябва да се потупаме по гърба заради опитите си и постигнатия прогрес, и да отидем толкова далече, колкото можем.
   
   

7. Не можеш да мразиш същността си и да си себелюбив

   
   
   Повтаряйки си какъв провал си, няма да те направи по-успял.
   Ако си казваме, че не живеем пълноценно и не показваме целия си потенциал, няма да се издигнем по-високо. Ако си казваме, че сме безполезни и отблъскващи, няма да се почувстваме по-достойни и обичани.
   Може би звучи дразнещо, но това е самата истина – за да станеш себелюбив, трябва да обичаш себе си, независимо от това кой си, къде стоиш и какво искаш да промениш в същността си.
   

Dama.bg