Раждане с упойка

Болката по време на раждане
Усещането за болка при раждащата жена зависи от индивидуалната поносимост, размера и
положението на плода, силата на съкращаване на матката, наличието на
предшестващи раждания. По тази причина всяко обезболяване са провежда
по индивидуална програма.

По време на раждане се отличават два вида болка. Първата
е свързана с маточните контракции и разтягането на маточната шийка.
Тази болка, наречена висцерална е тъпа и не може да бъде конкретно
локализирана. Тя често се усеща не на мястото на възникване. Обикновено
се появява в кръста и поясната област. Втората възниква
непосредствено преди раждането и се предизвиква от разтягането на
тъканите в долната част на родовия канал при движение на плода и
напъните. Тази болка, наречена соматична е остра и се локализира точно
във влагалището, правото черво, перинеума.

Родовата болка се отнася към най-силно болезнените усещания.
Превишават я само болката при травма на нервните стволове и болката
след ампутация
Трудно е да се предскаже колко време ще продължи
раждането. Обикновено протича толкова по-бързо, колкото повече е броят
на родените деца.Индуцираното раждане често протича по-бавно,
отколкото спонтанното. Предполага се, че кратковременното раждане се
понася по-лесно, но това не винаги е така. Много родилки отбелязват, че
раждането става по-болезнено след изтичането на околоплодните води.

Кога може да се очаква, че раждането ще бъде болезнено?
Болезнено раждане се очаква в следните случаи:

• дисменорея, болезнена менструация преди забременяването;
  
• раждане на голям плод;
  
• първо раждане;
  
• продължително раждане;
  
• преждевременно раждане;
  
• използване на окситоцин по време на раждането;
  
• след изтичане на околоплодните води;
  
• при недостатъчна подготовка на родилката за раждане;
  

Как можем да се подготвим за раждане
С помощта на психопрофилактична подготовка може да се намали усещането за
болка. По време на занятията пациентките получават информация за
бременността и предстоящото раждане, обучават се на дихателни
упражнения. Тези упражнения позволяват родилката да се концентрира
върху дишането и да отвлече вниманието си от болката. Доказано е, че
психопрофилактиката позволява да се намали потребността на родилката от
аналгезия и в същото време да не се влияе на състоянието на
новороденото.Как може да бъде обезболено раждането
Аналгезията, това е пълно или частично облекчение на болката. Анестезия обикновено
се нарича интензивната блокада на всички усещания и двигателна
активност. Обезболяването по време на раждане зависи от степента на
болката и се използва само по начин, напълно безопасен за детето.
Дискомфорта
по време на раждане може да се облекчи с аналгетици поставени мускулно
или венозно. Тъй като тези препарати могат да предизвикат сънливост и
на родилкатаq и на детето, се използват в ранните етапи от раждането
или за почивка и подготовка за раждане.

Електроневростимулация през кожата.
При този прост неинвазивен метод се прави електростимулация чрез електроди,
прикрепени на кръста от двете страни на гръбначния стълб. Използването
на този метод дава умерено обезболяване и се използва най-вече за
облекчаване на болката в гърба в първия период на раждане или при
пациентки с кратко раждане. Няма странични ефекти за родилката и
новороденото.

Инхалационната анестезия се състои
във вдишване на анестетик по време на контракция. Обикновено това е
смес азот и кислород. Този метод осигурява добро обезболяване при 50%
от родилките.

Местната инфилтрационна анестезия
може да бъде използвана от акушер-гинеколога, за да се обезболи
перинеума по време на раждане или след раждане. Местната анестезия не е
много ефективна при продължително раждане.

Регионарната анестезия (епидурална или спинална)
се използва от анестезиолозите за обезболяване на раждането. При този
метод лекарствените препарати се поставят в поясната област в
непосредствена близост до нервите, като така се блокира усещането за
болка в долната част на тялото. В този случай при запазено съзнание
значително се намалява или изчезва напълно болката по време на раждане.
При необходимост от цезарово сечение също може да се използва този вид
анестезия.
Общата анестезия се използва при
екстрени ситуации по време на раждане. Тя довежда пациентката до
състояние на сън, обезболяване и мускулна релаксация. Прилага се само
от анестезиолога. Общата анестезия е безопасна, но не позволява да
видите детето си.

Раждане във вода ( засега условия за раждане във вода се предлагат единствено в АГ клиника Св. София)
В последно време все по-популярно става раждането във вода. В полза, на този метод са приведени следните аргументи:

• стоенето във вода отпуска;
  
• топлото помага да се намали болката;
  
• оказва благотворно влияние на раждането;
  
• предотвратява травми на детето и родовите пътища;
  

В същото време този метод остава слабо изучен. Не е установен риска от
развитие на инфекции, хипоксия и аспирация на плода. Използването на
раждане във вода трябва да се ограничи само в центрове, способни да
окажат адекватна медицинска помощ.

Епидурална аналгезия
Използването на епидурална блокада по време на раждане става все по-популярно заради
удобството, което осигурява. епидуралният блок - понижава
чувствителността в долната част на тялото, но не засяга съзнанието.
Етапите, при които се прилага епидурална аналгезия може да са различни
при различните пациентки.
Ако е необходимо да се направи епидурална
аналгезия, акушер-гинекологът и анестезиологът трябва да преценят
състоянието ви и състоянието на детето, данни за минали анестезии и как
протича родовия процес.

Кога се изпълнява епидурална аналгезия?
Времето
за начало на епидуралната аналгезия се определя от акушер-гинеколога и
анестезиолога в зависимост от нуждите на родилката и детето по време на
раждане
Как се изпълнява епидурална блокада?
Епидурална поясна анестезия се изпълнява в долната част на гърба. Пациентката е
седнала или легнала настрани. Анестезията се прави по-ниско от нивото,
на което завършва гръбначния мозък.
Преди
изпълнение на блока кожата се обработва с антисептик. След това
анестезиологът изпълнява местна анестезия на кожата на мястото на
пункцията. Въвежда специална игла в
епидуралното пространство на гръбначния стълб, почти до спиналното
пространство, без да го достига. Чрез иглата се въвежда епидурален
катетър, който представлява тънка гъвкава тръбичка. Понякога катетърът
може да докосне нерв, предизвиквайки пробождащо усещане в краката.
После иглата се изтегля, а катетърът се закрепва към гърба. Следващите
инжекции не изискват повторна пункция, а се въвеждат през катетъра.
Смята се, че въвежданият епидурално местен анестетик осигурява
епидурална блокада като обвива гръбначномозъчните нерви и частично
прониква в спиналното пространство.

След колко време настъпва епидуралната блокада и колко дълго продължава?
Началото на действие на блока е бавно и постепенно. Обезболяване обикновено се
постига 10-20 минути след епидуралното въвеждане. Може да продължи до
края на раждането чрез въвеждане на допълнителни дози препарат през
епидуралния катетър. След раждането катетърът се изважда и усещанията
се нормализират след няколко часа.

Какви могат да бъдат усещанията по време на действие на епидуралния блок?
При съществено намаляване на болката може да се запази усещането за натиск
при контракцията и усещането при влагалищен преглед от
акушер-гинеколога. Може да се получи изтръпване, слабост и тежест в
краката.

Трябва ли да се лежи след епидурална аналгезия?
Обикновено, при провеждане на аналгезия ви предупреждават, че не трябва да ставате
от леглото и да лежите по гръб повече от 10 минути по време на
раждането. Обаче се смята, че вертикалното положение на тялото
способства благоприятното протичане на раждането. Съществува
разновидност на епидуралната аналгезия, при която може са се седи и
ходи. Този вид аналгезия се нарича “walking epidural” или амбулаторна,
мобилна епидурална.

Влияе ли епидуралната аналгезия на детето?
Изследванията показват, че епидуралната аналгезия е безопасна за майката и за детето.

Забавя ли епидуралния блок раждането?
При някои пациентки, на фона на действието на епидуралната аналгезия,
контракциите могат да отслабнат за кратко време. Болшинството пациентки
отбелязват, че епидуралната аналгезия им помага да се отпуснат и в
същото време съкращателната способност на матката се подобрява.Запазва ли се способността за напън?
Епидуралната
аналгезия помага на родилката да си отпочине и да съхрани сили по време
на най-продължителната част от раждането – получаване на разкритието. В
периода на напъните, при правилно използване тя не повлиява напъните и
даже ги прави по-приятни.

Какви странични ефекти са възможни при епидуралната аналгезия?
Рядко, дори при взети от анестезиолога мерки и щателно мониторно наблюдение
могат да настъпят усложнения или странични ефекти. Най-честите
усложнения са артериалната хипотензия и главоболието. По тежки
усложнения – токсична реакция от местния анестетик, спиране на
дишането, неврологични нарушения, се срещат крайно рядко.
Понижаване на артериалното налягане. За да се предотврати развитието на това
усложнение трябва венозно да се вливат течности. Освен това по време на
раждане трябва да се лежи настрани, а след раждане да не се става от
леглото докато не премине действието на блока.
Главоболието не се среща много често, примерно в 0,7-1,4% от случаите. Запазването на
необходимото положение по време на пункцията може да предотврати
появата на главоболие. При възникване на този страничен ефект могат да
се вземат следните прости мерки: режим на легло, прием на течности и
обезболяващи препарати. Ако болката не се поддаде на влияние може да се
наложи допълнително лечение.
Побиването на тръпки е обичайна реакция по време на раждане, но може да се срещне и при анестезията. Помага сгряването.
Кожният сърбеж в болшинството от случаите е умерено изразен, но ако стане
нетърпим, може да бъдат назначени лекарствени препарати.
Много рядко анестезията може да въздейства на междуребрените мускули и да затрудни
дишането. В този случай състоянието на родилката се облекчава с
кислород.
Реакцията към местните анестетици се получава рядко, но
може да бъде много сериозна. По време на бременността се разширяват
вените отиващи към епидуралното пространство. Така има опасност да се
засегне вена и да се постави анестетика венозно. За да се избегнат
нежеланите реакции анестезиолога първоначално въвежда тест-доза от
препарата и моли родилката да следи за поява на световъртеж, метален
вкус, сърцебиене или безчувственост

Недостатъчна анестезия.
Понякога действието на анестетика бива “мозаечно” или едностранно.
Анестезиологът може да промени вашето положение в леглото или да
придърпа епидуралния катетър. Рядко може да се наложи повторно
провеждане на анестезията.
Анестезиологът провеждащ обезболяването
оценява вашето състояние и взима предпазни мерки при изпълнение на
процедурата. Вие можете да обсъдите с него/нея възможностите за
обезболяване и вашите опасения по повод на неговото провеждане.

В какви случаи не трябва да се провежда епидурална анестезия?
Противопоказания за използване на епидурална анестезия са:

• нарушение в кръвосъсирването или използване на антикоагуланти;
  
• обща инфекция или инфекция на мястото на пункцията;
  
• маточно кръвотечение;
  
• отказ на пациентката;
  
• тежко неврологично заболяване
  

Раждане с упойка





Подготовката за раждане има за цел да намали или поне да надвие болката; успехът в тази насока е променлив, зависещ от различните жени и труден за определяне.
Но има жени, които изобщо не понасят болките било защото намират,че е безполезно да страдат, било защото твърде много се страхуват и раждането им се струва непреодолимо изпитание или защото имат мъчителен спомен от предишно раждане.


В тяхното желание да избягнат страданието има различни нюанси:
• едни желаят нищо да не усетят, нищо да не виждат, да заспя преди раждането да започне, и да се събудят след това, за да видят детето си, поставено до тях;
• други искат да не усещат болка, но да бъдат в съзнание и да видят как се ражда бебето им;
• последната група искат да преживеят процеса на раждане от начало до край, не желаят упойка, за да могат да почувствуват всичко, но не изключват в краен случаи някоя таблетка да ги облекчи, ако болката е твърде силна.


Местна упойка

В мускулите на тазовото дъно или малко по-дълбоко се инжектира обезболяващо вещество (например новокаин). Местната упойка дaвa възможност без болки за жената да се направи или да се зашие епизиотомия, да се наложи форцепс, но тя не влияе върху болките от контракциите на матката.

Пълни упойки

Тези упойки могат да не доведат до пълна загуба на съзнание - в такива случаи се казва аналгезия (обезболяване), а не анестезия. Разказват, че първата аналгезия чрез вдишване на хлороформ е била приложена на кралица Виктория, откъдето идва и названието и - "кралска" упойка.
В днешно време дават на жената да вдиша през маска смес от газове (най-често двуазотен окис - райски газ) в толкова слаба концентрация, че тя не губи напълно съзнание. Пациентката сама си командва подаването на газ, когато почувствува нужда. Всъщност това е помощен метод и се използува рядко.
Пълната упойка приспива жената както за операция, но раждане при пълна упойка не означава, че родилката остава в безсъзнание от началото до края на раждането. Упойката не може да се даде преди започване на активна родова дейност - достатъчно разкритие на шийката (около 5 см). Упойката носи облекчение само за втората част от периода на разкритие и при изгонването, които обикновено са най-неприятни и най-болезнени.

Пълната упойка може да продължи няколко часа, без да е опасно, но обикновено тя не трае повече от час.
Дълго време се е считало, че този метод независимо от удобството за майката излага на опасност детето.
Днес можем спокойно да кажем (като обобщение от много изследвания), че ако упойката е направена умело, детето не е изложено на никакъв риск.
В някои случаи дори плодът има полза от упойката: всъщност когато жената е толкова уплашена, че раждането не напредва, установява се, че след прилагане на упойка шийката се разширява и контракциите стават редовни. С това се избягва прекалено дългото раждане, от което страда детето.
Но да не се усеща нищо, а това е възможно само при пълна упока, означава жената да не види нищо от родовия процес, да не чуе първия вик на своето дете. И след като нито е почувствувала, нита видяла как бебето се ражда, майката, която е била напълно упоена, често дълго след това се опитва да възстанови събитието, протекло сякаш извън нея. Тя девет месеца е мислила за това събитие, очаквала го е, дори когато се е страхувала от него, стотици пъти си е представяла сцената; ако всичко това стане, без да го усети, напълно нормално е тя да се чувствува ограбена и да се опитва да запълни загубата. Спирам се на тази реакция, за да не преживеете разочарование, ако се случи с вас.
Неудобството от пълната упойка се избягва посредством перидуралната упойка. Действително тя прави нечувствителна онази част от тялото, която понася болката, а съзнанието остава будно. Тази упойка
много бързо спечели популярност сред жените.


Перидурална упойка /епидурална/

Казахме, че при нея става безчувствена долната половина на тялото. За целта се инжектира упойващо вещество между два прешлена в поясната област: упойката се разпространява около обвивката на гръбначния мозък и оказва въздействие върху нервите, които излизат оттам.
Инжекцията е безболезнена и за няколко минути довежда до изчезване на болката. Най-често се прави с помощта на тънка тръбичка, която остава на мястото, а това позволява в случай на нужда да се инжектира нова доза без второ убождане.
Почти винаги заедно с това се поставя и система във вената; тя позволява да се контролира и бързо да се реагира при евентуално изменяне на артериалното кръвно налягане, което може да бъде причинено от перидуралната упойка, но със системата най-често се вкарват лекарства (окситоцин), за да подсилят контракциите на матката, отслабени от упойката. Най-сетне, тъй като напъните при изгонването също са по-слаби, често се налага да се прибегне до форцепс.
Такъв е методът. Има ли противопоказания или неудобства при перидуралната упойка? Да, няколко.
Между противопоказанията някои са предварително известни: инфекции на кожата, значителни деформации на гръбначния стълб, алергия към използуваните упойки, смущения в съсирването на кръвта, неврологични заболявания.
Други се проявяват в момента на раждането или по време на родовата дейност: страдание за плода, кръвоизливи, изменение в кръвното налягане.
Като последици трябва да се отбележат временни смущения в дните след раждането, които не са опасни: виене на свят, главоболие, болки в кръста и седалищната област.
И най-вече, за да бъде ефикасна, т.е. наистина да доведе до премахване на болката, но да не предизвика усложнения, тази упойка трябва да се дава от квалифицирани анестезиолози, добре запознати с методиката. След всичко изложено дотук, когато перидуралната упойка е добре направена и се понася добре, тя осигурява на майката удобствo и бодрост; затова някои жени, които са я изпитали, заявяват:
“Никога няма да раждам по друг начин.” Но се срещат и такива, които съжаляват за пропуснатото изживяване

Подробно за Епидуриалната упойка.





Появата на епидуриалната упойка е истинско събитие в развитието на човечеството. И естествено има своите положителни и отрицателни страни. Каква е целта на епидуриалната упойка? Да премахне болката. И понеже различните хора усещат различно и всеки индивид изживява болката по свой, субективен начин, вие сте човекът, който трябва да реши дали раждането да бъде с или без епидурална упойка.

Въпреки че епидуриалната упойка премахва обективната болка, тя в никакъв случай не намалва силата на емоционалното преживяване.

Огромното преимущество пред общата упойка е това, че се прави нечувствителна само долната част на тялото, а съзнанието остава будно. В зависимост от дозата, родилката изпитва някакви усещания или не чувства абсолютно нищо.

Защо процедурата, въздействаща на дял на централната нервна система – гръбначния мозък, е относително безопасна? Иглата на анестезиолога не достига гръбначния мозък и, естествено, не прониква в него. Обезболяващото вещество се въвежда в чувствителните задни окончания и ако влияе на предните двигателни окончания, то това влияние е незначително /родилките обикновено съхраняват способността си самостоятелно да се движат, въпреки че понякога имат усещане за умора в краката – това зависи от лекарственото вещество/. Обезболяващото вещество, въведено в епидуралното пространство, отива в кръвта много бавно. Черният дроб успява да обезвреди лекарството още преди концентрацията му в кръвта да стане висока и да повлияе на детето.

Как прилагат епидуралната анестезия? Жената сяда или ляга на хълбок, извива гърба си /в това положение, в което понякога застават раздразнените котки и при което се увеличава разстоянието между отделните прешлени/. Преди да се направи упойката мястото се третира с антибактериална и обезболяваща кожата субстанция. Обезболяването на кожата и подкожната тъкан става по пътя на въвеждане на анестетик с помощта на тънка игла. Но доколкото проникването на иглата през кожата само по себе си не е прекалено травмиращо, инжектирането не се обезболява. След това лекарят със специална игла прониква между отделните прешлени на равнището на кръста.Чрез нея се провира тънък катетър до равнището на тези окончания на гръбначния мозък, които отговорят за чувствителността на болка за органите в коремната област и таза. След това иглата се маха, катетъра се закрепва на гърба с помощта на лейкопласт и се поставя специална клапа за пропускане на лекарства. Жената се поставя на гръб. Няколко минути след вливането на препарата родилката започва да чувства топлина и слабост в краката. Ако матката се е свивала неравномерно след началото на процедурата много често се наблюдава нормално пълноценно съкращаване и ускорява процеса на разкритие на шийката на матката.

Какви усложнения могат да възникнат?
1. Главоболие. Обикновено се появява на първия до третия ден след раждането като резултат от повреждането на твърдата мозъчна обвивка и изтичането на гръбначно-мозъчна течност в епидуралното пространство. Може да продължи една до две седмици, понякога се наблюдава и шест седмици.
2. При вливането на основната доза препарат вместо в епидуралното пространство в гръбначно-мозъчния канал пациента може временно да загуби способността да се движи. Това усложнение не трае дълго.
3. Появяването на алергични реакции към лекарствата също са нежелан резултат.
4. Болки в областта на кръстта При правилно проведена анестезия усложнения има рядко. Изборът е изцяло ваш. И той зависи от това какво искате да преживеете - да почувствате всички физически усещания на раждането, дори накрая да се чувствате напълно изтощена или да раждате с епидурална упойка, което ще ви даде възможност да изживеете положително раждането и да си спестите физическите страдания.

Предстои ми да раждам. Ще ми се да се възползвам от епидурална
анестезия, тъй като много се страхувам от болките. Наистина ли тази
процедура е безопасна?


Ако епидуралната анестезия е приложена правилно, тя е относително
безопасна. Първо, иглата на анестезиолога не отива до гръбначния мозък
и не прониква в него. Второ, обезболяващото вещество, вкарано в
епидуралното пространство, постъпва в кръвта много бавно и черният дроб
успява да го обезвреди до състояние, при което концентрацията е
безопасна за детето.


Епидурална анестезия е недопустима, когато майката е в безсъзнание,
ако е нарушена съсирваемостта на кръвта, при гнойни увреждане на кожата
на гърба, при общо заразяване на кръвта, при травми в главния и
гръбначния стълб, при високо вътречерепно налягане, мигрена, алергични
реакции към използвания препарат.


Относителните противопоказания са изкривяване на гръбначния стълб и
заболявания на нервната система. В такива случаи лекарят взема решение,
изхождайки от конкретната ситуация. Кои са възможните усложнения


• ГЛАВОБОЛИЕ. Обикновено се появява на 2-3-тия ден след раждането
като резултат от увреждания на мозъчната обвивка и попадане на
гръбначномозъчна течност в епидуралното пространство. Болката може да
продължи до 5-6 седмици


• При нарушена стерилност по време на процедурата е възможно възпаление в областта на инжекцията


• При вкарване на препарата в гръбначномозъчния канал вместо в
епидуралното пространство, пациентката може временно да загуби
способността да се движи


• При вкарване на анестетик в кръвоносните съдове може да се получи
рязко падане на кръвното налягане и нарушаване работата на сърцето. А
това на свой ред може да наруши плацентното кръвообращение


Във всеки случай трябва да знаете, че родилната болка позволява на
жената да се ориентира какво се случва и да действа така, както е
необходимо в дадения момент.

http://www.lekar.bg

Момичета,нищо не ми предстои,ама съм любопитко.
Усеща ли се нещо със тази епидурална упойка или притъпява абсолютно всичко?
За колко време хваща и после след колко време ви пуска?

schatz написа:Момичета,нищо не ми предстои,ама съм любопитко.
Усеща ли се нещо със тази епидурална упойка или притъпява абсолютно всичко?
За колко време хваща и после след колко време ви пуска?

До колкото знам,със спинална упойка не усещаш абсолютно нищо.
Значи,аз раждах с епидурална упойка.Не притъпява абсолютно всичко.Притъпява само болката,всички напъни си ги усещах.Лично мен много бързо ме хвака.Как ми я сложиха и спря да ме боли.Незнам каква е точно процедурата и дали при всички е така,но аз имах едно маркуче на гърба,през което ми вкарваха упойка.Предполагам ,че анестезиолога си преценява за всеки човек по колко и през колко време да му слага.Не знам точен час кога ми я сложиха,защото трябваше да имам поне 5 см разкритие,но вече когато ме шиеха започнах да усещам лека болка(от самото шиене,някакво придърпване не от друго).
Като ми предизвикаха раждането в 8:00,контракцийте започнаха към 9:00,а родих в 17:55.
Така,че мога да кажа,че добре си действа

Епидуралната упойка ще ви спести доста мъки, но доколко е полезна сиостава спорен въпрос. Като всяко вмешателство в природата иестественото раждане, епидуралната упойка крие и своите рискове, но задоста жени те са поносими спрямо болката.


Епидуралната упойка е широко разпространено обезболяващо средство по време на раждане. Тя е ефективен метод за анестезия, при който родилката остава будна и, до известна степен, способна да се движи. Наименованието на този вид анестезия произлиза от латинския термин dura mater или иначе казано – твърда мозъчна обвивка. Епидуралната упойка, наричана още сегментна анестезия,се въвежда в т.нар. епидурално пространство, извън твърдата мозъчнаобвивка. След поставянето на упойката се блокират един или повечесегмента (прешлена) на гръбначния стълб.

Епидуралнатаупойка се поставя в областта на кръста, като за целта трябва да легнетестранично и да се свиете, така че разстоянието между прешлените да сеувеличи. Първо се вкарва иглата, след което на нейнотомясто се поставя катетър, така че да може през определен период отвреме да се влива необходимата доза анестезик.

Епидуралната упойка се поставя при разкритие между 4 и 6 см.Ако епидуралната упойка се сложи по-рано, има вероятност контракциитеда спрат, което да доведе до необходимостта от използването надопълнителни медикаменти (най-често окситоцин) за подсилване наконтракциите. В краен случай може да се наложи и цезарово сечение. Статистиката сочи, че при жени, използвали епидурална упойка, е много по-голяма вероятността да родят със сексцио.

Презвтората част на раждането, при разкритие по-голямо от 6 см.,епидуралната анестезия също може да причини сериозни усложнения. Когатомоментът на самото раждане вече е настъпил, анестезията може да забавиродовия процес и да доведе до необходимостта от оперативна намеса. Продължителното раждане пък от своя страна има вероятност да увеличи риска от инфекции както за майката, така и за бебето.

Приепидуралната упойка съществува и реалният риск да не усещате когатрябва да напъвате, поради намалената чувствителност, и да разчитатеединствено на указанията на акушера. Това, в комбинациясъс слабите контракции, е и причината много родилки след епидуралнаупойка да имат сериозни разкъсвания, както и да се е наложило бебето да бъде извадено чрез вакуум или форцепс, които често водят до травми и фрактури на новороденото.

Нетолкова притеснителни странични ефекти и усложнения, след употребата наепидурална упойка, са главоболие, което възниква около 3 дни следраждането и продължава до две седмици, ниско кръвно налягане, болки вобластта на кръста и гърба, алергия, възпаление.


Ако епидуралната упойка е поставена неправилно и анестезикът е въведен не в епидуралното пространство, а вгръбначно мозъчния канал, има опасност от обездвижване от кръста надолу.Но след спирането на действието на упойката, това обездвижване трябвада изчезне. Съществува риск и от натравяне на кръвта, ако упойката епоставена погрешно във венозен съд.

Епидуралната упойка, наред с отрицателните, има и много положителни страни. Десетки жени са родили децата си с епидурална упойка без никакви усложнения. Това е може би най-ефикасното обезболяващо средство по време на раждане, което не предизвиква замайване, в пълно съзнание сте и усещате контракциите и напъните, макар и по-слабо.Отпуска се мускулатурата на родовите пътища, което позволява по-леснотоизлизане на бебето, но пък това може да доведе до по-слаби инеефективни напъни. Упойващите вещества не постъпват в кръвта, така четози вид анестезия не представлява заплаха за здравето на родилката ибебето. Но при неправилно поставяне или дозировка може да настъпятусложнения.

Решението дали да ви бъде поставена епидуралнаупойка може да вземете преди или по време на самото раждане, акоболките са непоносими. Всеки човек има различен праг на болка и занякои жени епидуралната упойка е като спасителната жилетка за удавника.


Източник!

Трудностите около раждането вече са зад гърба ви, но дните и нощите ви не са спокойни около грижите за новороденото. Чувствате се уморена, изнервена и... с непрестанно главоболие. Кои са причините и има ли изход? 
При 5–16% болката в главата може да се дължи на органични причини – хипертония, мигрена, прееклампсия и др. Тези заболявания изискват съответно лечение от специалист. Анемията в резултат на кръвозагуба при раждането също може да причини главоболие.
На някои жени по време на процеса е била поставена  спинална или епидурална упойка, което също може да причини т.нар. спинално главоболие.

Защо боли глава след упойката?
Това се дължи на умерената загуба на гръбначномозъчна течност, съпътстваща лумбалната пункция. Ако при епидуралната анестезия тя е нежелано усложнение, при спиналното обезболяване е част от манипулацията. Нормално гръбначномозъчната течност поддържа постоянно налягане в черепната кухина и в гръбначномозъчния канал. Пониженото налягане е причина за главоболие. Нужно е време, за да се възстанови нарушеното равновесие.

Възможно ли е изтичането на течност да спре?
Често повторната лумбална пункция изглежда неприемливо травмираща, но в 90% от случаите главоболието изчезва. Това е т.нар. “кръвна пломба”, при която се взема кръв от вената на родилката и се вкарва епидурално. След извършването на тази манипулация е нужен двучасов покой на легло.

Какви са оплакванията при спиналното главоболие?
Симптомите се появяват около 2 дни след обезболяването и продължават приблизително 3 дни. Понякога траят и до 18 дни и дори до месец. 50% от младите майки се възстановяват за 5 дни, а при 90% от по-тежките случаи са нужни 10 дни.
Жените страдат от главоболие, схващане на  мускулатурата на врата, болки в гърба, гадене. Главоболието се засилва при ставане и изчезва в легнало положение. Рязкото изправяне може да причини спад в налягането и колабиране. Почивката на легло е препоръчителна при 15% от родилките.

Как да си помогна?
 Уведомете навреме лекаря за вашите оплаквания.
 Най-малко 8 часа след началото на симптомите избягвайте да ставате от леглото.
 Поемайте достатъчно течности. Така се стимулира образуването на гръбначномозъчна течност и се намалява рязкото понижаване на налягането при изправяне на крака.
 Винаги когато искате да станете от леглото, извиквайте придружител, защото има опасност да колабирате.
 Вземането на обезболяващи и пиенето на кафе трябва да стават единствено по лекарско предписание.

Как ще ми помогне лекарят?
 Консултирайте се с невролог, за да се преценят неврологичните симптоми и да се проследят повторно по възможност от същия специалист.
 Назначават се допълнително течности и по венозен път.

Винаги ли лумбалната пункция е причина за главоболие?
Усложнението се среща при 5% от случаите. Днес епидуралното обезболяване се извършва с по-тънки игли, а при спиналното се ползват атравматични игли, чието приложение намалява честотата на главоболието до 0.01%.
След спиналната упойка състоянието ви задължително се следи не само в първите часове след раждането, но и в следващите дни. Това правило често се пренебрегва.
Излишно е да се притеснявате предварително, че след анестезията непременно ще получите главоболие. Ако е добро сътрудничеството ви с лекуващия лекар, имате всички шансове да избегнете страданието.

Д-р Блага Петрова
акушер-гинеколог

Източник: http://www.9m-bg.com