Трета сливица при детето

by **mavi** Пет 04 Апр 2008, 21:53

Третата сливица се намира в областта на свода на носоглътката. Тя е добре развита при децата, като след навършване на 12-годишна възраст започва да намалява по размери. При възрастните третата сливица по правило е атрофирала.
Причините за прекалената хипертрофия на третата сливица могат да бъдат различни. Често бързото увеличаване на третата сливица се провокира от инфекциозни заболявания (грип и други вирусни инфекции, скарлатина, коклюш, дифтерия и др.), които предизвикват възпаление на носната лигавица и разрастване на лимфната тъкан на носоглътката. Неблагоприятните битови условия (студ, запрашен въздух и други) и нерационалното хранене също спадат към предразполагащите фактори за хипертрофия на третата сливица. В последно време все по-голямо внимание се отделя на алергията като причина за прекомерно увеличаване на третата сливица.
Основните признаци за увеличена трета сливица са следните: периодично или постоянно нарушение на носовото дишане, обилна секреция от носа, която се стича към гърлото и кара детето да се дави и кашля, и други. Често се развива хроничен синузит.
Поради затрудненото дишане през носа децата с хипертрофирала трета сливица спят с отворена уста, а сънят е неспокоен и се съпровожда от хъркане и от пристъпи на задушаване.
В резултат на неспокойния сън на сутринта децата с увеличена трета сливица се чувстват вяли и апатични и нерядко се оплакват от главоболие. При особено уголемена трета сливица е възможно да им; и промяна в гласа на детето, който става прегракна; и по-глух.

Ако хипертрофиралата трета сливица запуши евстахиевите тръби, това може да стане причини за намаляване на слуха.
Като следствие от това, че носовото дишане npи детето е силно затруднено и устата му почти непрекъснато е отворена, се забелязва увисване на долната челюст. В по-тежките случаи затрудненото дишане през носа може да доведе до хроничен недостиг на кислород в детския организъм, а това може да се отрази неблагоприятно на растежа и развитието му.

Кърмачетата понасят по-трудно затрудненото носово дишане от по-големите деца. При тях се нарушава и храненето от майчината гърда, което може да стане причина за хронично недояждане. Много по-чести са и инфекциите на дихателните пътища и на белия дроб.
Радикалното лечение на хипертрофиралата трета сливица е оперативното, но в редица случаи операцията може да се избегне с помощта на правилно подбрани от лекаря- хомеопат хомеопатични лекарства. С тяхна помощ се постига разреждане на боледуванията от вирусни и бактериални инфекции и повишаване на противоалергичната защита, а това води до свиване на третата сливица до нормални размери, които не създават проблеми.

Ето и някои от най-често използваните хомеопатични лекарства за лечение на трета сливица:
- «Калкареа фосфорика» в разреждане 9 или 15 СН, по 5 гранули дневно в продължение на месеци, би могъл да спомогне за прибиране на третата сливица при слаби деца с издължена конструкция, които боледуват често от инфекции на горните дихателни пътища, включително и със еластични прояви и увеличаване на лимфните възли, които бързо се уморяват както физически така и умствено и които са предразположени към чести главоболия, дължащи се на умствената преумора. Тези деца нерядко се оплакват от болки в подбедриците по хода на костта, причинени от бързо израстване.

- «Калкареа карбоника» в същото разреждане и по същия начин на приемане ще предпочетем, когато става въпрос за добре охранени деца с късо тяло и голяма глава които са бавни и спокойни и които също често страдат от инфекции на горните дихателни пътища, придружени от увеличаване на лимфните възли. Нерядко тези деца страдат от храносмилателни и кожни смущения.

- «Барита карбоника». Този хомеопатичен медикамент е най-подходящ в случаите, когато става въпрос за деца, които се развиват по-бавно от връстниците си. Обикновено те прохождат и проговарят по-късно и изостават в детската градина или училището. Пубертетът при тях също настъпва в по-късна възраст. Допълнително основание за използване на «Барита карбоника» е прекалената зиморничавост на детето и склонността му към чести инфекции на носоглътката с нагнояване и с увеличаване на лимфните възли и на третата сливица. При такива деца е препоръчително ежедневно да се приемат по 5 гранули от медикамента в разреждане 9 или 15 СН.

Освен тези три основни хомеопатични медикамента, използвани за лечение на трета сливица предотвратяване на евентуални рецидиви от нея, съществуват още много други, които могат да бъдат правилно подбрани във всеки конкретен случаи единствено от лекар-хомеопат.

by **деси** Пет 04 Апр 2008, 22:30

Много ти благодаря,имах нужда от тази информация.От скоро ни откриха 3-та сливица и това ми бе нужно. Трета сливица при детето 3dsmile814qw4

by **Dani** Чет 10 Апр 2008, 19:25

Сливиците да не се вадят преди четвъртата годинка

За изграждането на защитните реакции на организма тъканта на органите играе активна роля при децата. Затова се препоръчва сливиците да не се изваждат преди четвъртата годинка на детето, освен ако не се налага по медицински причини. В такъв случай се стига да бърза оперативна намеса. Ако не е налице такава причина, лекарите днес не препоръчват ранното отстраняване на сливиците, макар че до преди години се е твърдяло, че отстраняването им помага за по-рядко разболяване на детето.
В ранна детска възраст имунната система тепърва се "учи" да се защитава от вируси и сливиците играят при този процес важна роля. Ако се отстранят рано, последиците са слаба имунна система.
Оперативна намеса се налага, когато сливиците са уголемени и затрудняват дишането и гълтането. Други причини са хронично възпаление или повече от три пъти боледуване на година. Когато са възпалени, сливиците могат да причинят ставни оплаквания или съдови заболявания- тогава също трябва да бъдат извадени.

източник-тук

by **Schatzе** Чет 10 Апр 2008, 19:38

При нас разбрахме, че третата сливица ни прави проблем, когато в рамките на 2 месеца направи 4 пъти възпаление на ушите. Водихме го при УНГ, който беше категоричен да се вади сега - пролетта. Ние обаче го заведохме при друг УНГ да видим и чуем др. мнение. Изписа ни едни хомеопатични капки и сироп за намаляване на тая сливица. И от декември до сега не е боледувал /да чукна на дърво/. Много съм доволна и пак смятам да го водя.

by Гост Пет 11 Апр 2008, 14:01

Алекс,какви са тези лекарства,защото и ние имаме съмнения,че синът ми има трета сливица,но още не съм го водила на специалист.Сега с раждането на бебето,малко нямам време,но в най-скоро време ще го заведем.

by **Schatzе** Чет 24 Апр 2008, 23:33

desita написа:Алекс,какви са тези лекарства,защото и ние имаме съмнения,че синът ми има трета сливица,но още не съм го водила на специалист.Сега с раждането на бебето,малко нямам време,но в най-скоро време ще го заведем.

Здравей desita! Сиропа се казва EROLIN, а капките са LYMPHOMYOSOT.
Преди 2 седмици го водихме на преглед при педиатъра и като го прегледа каза:
`Откакто съм лекар на това дете, за пръв път сливиците му са без всякакъв секрет.`
Не знам дали наистина е от сиропа. Но само факта, че не се е разболявал - нито от гърло, нито от уши, ме навежда на мисълта, че наистина има ефект. Дано да ви помогне и на вас.

by **деси** Пет 25 Апр 2008, 09:25

alex1701 написа:
desita написа:Алекс,какви са тези лекарства,защото и ние имаме съмнения,че синът ми има трета сливица,но още не съм го водила на специалист.Сега с раждането на бебето,малко нямам време,но в най-скоро време ще го заведем.

Здравей desita! Сиропа се казва EROLIN, а капките са LYMPHOMYOSOT.
Преди 2 седмици го водихме на преглед при педиатъра и като го прегледа каза:
`Откакто съм лекар на това дете, за пръв път сливиците му са без всякакъв секрет.`
Не знам дали наистина е от сиропа. Но само факта, че не се е разболявал - нито от гърло, нито от уши, ме навежда на мисълта, че наистина има ефект. Дано да ви помогне и на вас.

Този сироп само по лекарска предписание ли е,или мога и аз да си го закупя за малката?И капките,те са за носа нали?

by **Schatzе** Съб 26 Апр 2008, 22:05

деси написа:
alex1701 написа:
desita написа:Алекс,какви са тези лекарства,защото и ние имаме съмнения,че синът ми има трета сливица,но още не съм го водила на специалист.Сега с раждането на бебето,малко нямам време,но в най-скоро време ще го заведем.

Здравей desita! Сиропа се казва EROLIN, а капките са LYMPHOMYOSOT.
Преди 2 седмици го водихме на преглед при педиатъра и като го прегледа каза:
`Откакто съм лекар на това дете, за пръв път сливиците му са без всякакъв секрет.`
Не знам дали наистина е от сиропа. Но само факта, че не се е разболявал - нито от гърло, нито от уши, ме навежда на мисълта, че наистина има ефект. Дано да ви помогне и на вас.

Този сироп само по лекарска предписание ли е,или мога и аз да си го закупя за малката?И капките,те са за носа нали?

Деси, и капките и сиропа се пият. Те са на хомеопатична основа. Но мисля, че все пак е добре да питаш твоя педиатър. Или да се консултираш с лекар-хомеопат.

by **pumpal21** Пон 08 Ное 2010, 23:13

Някои големи струпвания на лимфоидна тъкан в областта на главата и гърлото се означават като сливици. Непосредствено зад носа, по задно-горната стена на гълтача има подобно струпване, означавано като назофарингеална сливица (аденоидна вегетация, аденоиди) и популярно като “трета сливица”.

Назофарингеалната сливица е първото място където имунната система на организма се среща с патогените (бактерии, вируси, гъбички, паразити) и алергените постъпващи с вдишвания въздух. С израстването на организма имунната система се “научава” да разпознава болестотворните микроорганизми и т.нар. “трета сливица” постепенно губи своята роля, намалява по размери и изчезва.

Небните сливици са големи лимфоидни струпвания разположени в своеобразни “джобове” от двете страни на езика, под небцето. Подобно на назофарингеалната сливица и те са свързани с разпознаване на патогени и алергени, но постъпващи с храната и водата. С израстването на организма също обикновено намаляват по размери, но рядко изчезват напълно.

Значението на сливиците е най-голямо при израстващия организъм, когато имунната система за първи път се среща с мнозинството патогени. Изглежда, обаче имунната система преодолява липсата им относително лесно и значителни трайни промени в нея не се установяват след оперативното отстраняване на сливиците.

Често след отстраняване на сливиците, особено в по-ранна възраст лимфоидната тъкан компенсаторно разраства – на същото или на друго място – същите симптоми се възобновяват или се появяват нови!

Кога се “маха” третата сливица и наложително ли е това?

Има три основни причини за “махане” на назофарингеалната сливица, като при отделни пациенти те могат да се комбинират:

Голяма трета сливица затруднява носното дишане.

Проблемът се изразява в това, че:

-детето спи с отворена уста и хърка по време на сън;

-недостатъчното снабдяване на организма с кислород води до нощно изпотяване, неспокоен сън – през деня детето е сънливо, раздразнително, разсеяно;

-дишането през устата води до изсъхване на лигавиците – зачестяват инфекциите на горните дихателни пътища;

-може да насъпи временно или трайно изкривяване на небцето и захапката.

Голямата и/или инфектирана трета сливица води до застой на носния секрет.

Носът непрекъснато отделя секрет, който при здраво състояние минава покрай назофарингеалната сливица в гълтача и се преглъща. Когато това е трудно детето периодично или постоянно има задръжка на секрет в носа – лигавицата на носа и синусите не може да изпълнява правилно функциите си и се инфектира – възниква честа или постоянна хрема и/или синузит.

Голямата и/или инфектирана трета сливица води до нарушена функция на Естахиевите тръби.

Това състояние води до остро възпаление на средното ухо и/или постоянна задръжка на секрет в него.

Това са най-честите причини (индикации) за операция. Назофарингеалната сливица първа застава на пътя на инфекцията и често първа се “увеличава”. Обикновено след правилно медикаментозно лечение сливицата се “свива” и оперативното и махане не е необходимо. Когато, обаче обемът на сливицата не намалее проблемите постепенно се задълбочават и оперативното отстраняване на назофарингеалната сливица е обсолютно необходимо.

Как се “маха” трета сливица?

Според правилата на съвременната медицина назофарингеалната сливица се оперира под обща анестезия. Увеличената и/или инфектирана тъкан се маха изцяло, а кървенето старателно се спира.

Практикуваната в миналото местна анестезия често е свързана с:

-липса на реално обезболяване и силно неприятно въздействие върху детската психика;

-честа невъзможност за пълно отстраняване на увеличената и/или инфектирана тъкан;

-по-голям процент на оперативни травми и следоперативно кървене.

Кога се “махат” небните сливици?

Има четири основни причини за “махане” на небните сливици, като при отделни пациенти те могат да се комбинират:

Големите небни сливици “запушват” гърлото.

Проблемът се изразява в това, че:

-детето трудно преглъща, има неясен говор, спи с отворена уста и хърка по време на сън;

-недостатъчното снабдяване на организма с кислород води до нощно изпотяване, неспокоен сън – през деня детето е сънливо, раздразнително, разсеяно;

-дишането през устата води до изсъхване на лигавиците – зачестяват инфекциите на горните дихателни пътища.

Това е относително рядко и най-често преходно състояние. При деца сливиците по принцип са големи, което е още по забележимо на фона на малкото гърло. Изплезването на езика води до доближаване на сливиците, което ги прави да изглеждат и още по-големи. Накрая, често след инфекция (дори при липса на други симптоми!) сливиците “набъбват” временно.

Трайно или често инфектираните небни сливици водят до често възпаление на гърлото.

Небните сливици имат мрежа от цепнатини и каналчета, наречени крипти. При инфектиране на сливиците с някои патогени и/или поради слаба индивидуална устойчивост (а най-често поради двете причини) сливичните крипти се превръщат в трайно огнище на инфекция, което трудно се премахва медикаментозно. Постоянната локална инфекция има два ефекта:

-местни постоянни или повтарящи се инфекции – ангини, фарингити, лимфаденити, абсцеси; след отстраняване на сливиците тези инфекции най-често отзвучават;

-общо засягане на организма, най-вече по имунен механизъм – по-рядко, но по-сериозно и често необратимо увреждане.

Трайното инфектиране на небните сливици е най-честата причина за оперативното им отстраняване.

Големите сливични крипти често водят до лош дъх и инфекции.

При някои пациенти сливичните крипти са особено големи, което е свързано с постоянна задръжка на храна, секрет, микроорганизми. Отделящите се бяло-жълтеникави материи са с лош мирис, особено за самите пациенти. Често възникват локални инфекции, които се повлияват добре от антибиотици, но само временно. Пациентите почистват механично тези своеобразни “налепи” и често сами предизвикват локални травми.

Необичайно увеличената и/или променена небна сливица е източник за опасения.

Сливиците могат да бъдат място за доброкачествени и злокачествени тумори. Отстраняването на значително променена сливица е от съществено значение за спокойствието и на пациента – болестта е махната радикално; и на лекаря – след изследване на махнатата тъкан диагнозата е много по-точна.

Как се “махат” небни сливици?

Според правилата на съвременната медицина небните сливици се оперират под обща анестезия, въпреки че при значително увредени пациенти се практикува и местно обезболяване. Възможно е отстраняване и на едната сливица или на части от нея (т.нар. тонзилотомия), но най-често се отстраняват напълно и двете небни сливици (операцията се означава като тонзилектомия) а кървенето старателно се спира.

Конкретните методи и средства за отстраняване на сливиците и кръвоспиране са различни, но при правилно приложение окончателните резултати са еднакви.

Какви са усложненията при оперативно отстраняване на сливиците?

Като усложнения се означават вероятните, но нежелани последствия на всяка оперативна интервенция. При отстраняването на сливиците могат да се наблюдават четири типа усложнения:

-общата анестезия въпреки, че е световен стандарт при този тип операции винаги, носи своя риск; при здрав пациент (дори и съвсем малко дете), чийто основен проблем е единствено от страна на сливиците, при добра предоперативна подготовка и при опитен анестезиолог анестезиологичния риск е минимален; в крайна сметка “местната анестезия” също не е безопасна.

-следоперативното кървене е най-честото усложнение; при отстраняване на трета сливица обикновено е краткотрайно, но при малки деца често протича незабележимо и винаги трябва да се внимава за него; кървенето след отстраняване на небните сливици често настъпва късно след операцията – до 5-10 дни - дължи се на преждевременно отделяне на формираните първоначални съсиреци, преди трайното “запушване” на големите кръвоносни съдове;

-мястото на отстранената сливица е своеобразна отворена рана и лесно се инфектира; това е свързано с преходна поява на лош дъх и краткотрайна леко повишена температура;

-при много малък процент от децата, най-често такива с анатомични аномалии, отстраняването на третата сливица води до временно или трайно нарушаване във функциите на мекото небце – настъпват промени в гласа и/или преглъщането; отстраняването на небните сливици, особено ако са много големи също може да е свързано с трайни промени в тембъра на гласа, като най-често това е в посока на по “естествен” глас.

Какво може да се очаква след операцията?

Най-често болката след отстраняване на назофарингеалната сливица е минимална. При отстраняване на небните сливици, особено при възрастни е по-изразена и често налага медикаментозно обезболяване.

Някои деца съобщават за болки и/или лекостепенно схващане на врата. Това е най-често преходно състояние в резултат от травмиране на шийните мускули, лежащи непосредствено под “третата” сливица.

Често има и стрелкащи болки към ушите – преходен резултат от общата инервация на областта.

Кога се махат едновременно всички сливици?

Често всички сливици “боледуват” едновременно и съответно могат да се махнат в рамките на една обща анестезия. Става дума обаче за различни операции, макар и провеждани от един екип, и индикациите съответно са отделни (вж. Кога се “махат” небните сливици? и Кога се “маха” третата сливица и наложително ли е това?). Напълно необосновано е желанието на някои “наведнъж да се свърши работата” само защото има (а често и няма!) индикации за единия тип операция.

Има ли местни особености и световни стандарти при оперативното лечение на сливиците?

Причините да се махнат сливиците и свързаните с това изследвания са твърде дискутабилни въпреки, че вече има приети правила: аденотомия и аденотомия, тонзилектомия и адено-тонзилектомия. В крайна сметка окончателното решение се взима от пациента (или неговите родители). При това пациентите са три типа:

-Такива, които идват за консултация и имайки доверие в лекаря, следват съветите му. Ако колегата е опитен най-често се стига до правилно решение.

-Пациенти, които вече са решили “да махнат сливиците” и работата се свежда до поръчкова процедура без реално отчитане на отрицателните страни от отстраняването на относително здрав орган.

-Хора, които са твърдо против операцията. Често това са родители с лоши лични спомени от манипулация с местна “упойка”. На подобни хора следва да се напомни, че често махането на “болни” сливици носи много по-малко отрицателни последствия за организма от оставането на инфектираната, уголемена и лошо функционираща тъкан.

Източник:Тук!

by Sponsored content

Трета сливица при детето

Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Re: Трета сливица при детето

Сливици - да се махнат ли - защо и как

Re: Трета сливица при детето