Плачът на бебето.

Всички малки деца плачат. Всяко преминаване към нов стадий на развитие се придружава от вътрешни конфликти и от периоди, през които детето недоволства. И тук идва въпросът: Как да разбираме плача на бебето?

• Когато бебето плаче от скука, от самота. През месеците на опознаване на околния свят, когато е будно, бебето ви се нуждае от открития и от необходимостта да научава нови неща. То крещи ако го оставите само в леглото, защото няма какво да прави. В тези случаи му дайте играчки или различни предмети, с които да може да се упражнява, вместо да стои самичко докато вие си вършите някакво работа.
  

• Когато бебето плаче от яд и от обида. Тези две чувства се проявяват у детето, когато не му се разрешава да прави нещо, което желае. С всеки изминат дан физическите и интелектуалните му способности стават по-големи. Постепенно му се приисква да докосне всяко нещо. Вие можете да му помогнете, като ограничавате забраните, като го окуражавате в опитите му и като незабележимо отдалечавате от полезрението му забранените неща, без да го наказвате за естественото и напълно оправданото му любопитство.
  

• Когато бебето плаче от страх. Вашето дете вече е в състояние да прави различни по вид преценки. Може например да плаче от страх, разпознавайки лекаря, който само преди един месец го е ваксинирал. Не му се карайте, защото тази негова реакция е доказателство за добра памет и интелигентност! Бебето може да развие и чувство за страх от непознати хора. И в тези случаи не го насилвайте: то преминава през нова фаза от развитието си, страховете му са истински и изпитва нужда да бъде закриляно и успокоявано.
  

• Когато бебето плаче от глад. Плачът започва тихо, но ако не откликнете, бързо става яростен. Гладът е най-честата причина за крясъците. Трябва да го нахраните. Защо да го оставяте да реве от глад, нарушете графика със стриктно спазваните часове за хранене.
  

• Когато бебето плаче от жажда. Родителите не винаги се сещат за тази причина. Бебето често пъти плаче, когато е навлечено с няколко ката дрехи или е много завито. Плаче защото му е топло и е жадно. Топлината и сухия въздух в апартаментите често пъти предизвикват жажда и вие трябва да му дадете вода.
  

• Когато бебето плаче от умора. Бебето е будувало спокойно по-продължително време. После умората все повече и повече го поваля и то започва да хленчи. Възможно е хленчейки да успее да заспи. Но е възможно и да продължи да се изнервя и проплакването му да се превърне в нестихващ плач. Опитайте да полюлеете бебето или да му попеете приспивна песен.
  

• Когато бебето плаче от нещо, което го притеснява. Този плач е тих накъсан, но настойчив и повтарящ се. Помъчете се да разберете какво точно го притеснява, за да му помогнете. Проверете дали това не е мокър памперс, възпалено дупе, чувство за студ или горещина, неудобна поза и т.н.
  

• Когато бебето плаче от болка. Виковете са остри, пронизителни и трудно се издържат. Но на тази възраст все още не умее да поставя ръчичките си на болното място. Затова е трудно да разберете къде е болката. Вземете бебето в обятията си, за да не страда самичко. За да му помогнете, се опитайте да разберете какво го мъчи. Ако ви изглежда болно повикайте лекар.
  

По материал на: А. Бакюс


Източник

Силен плач
Всички бебета плачат: според статистиката 75% от
децата плачат около 2 часа на ден през първите три месеца. Някои бебета
плачат дори по пет часа на ден и това може да изнерви родителите, които
през първите месеци са достатъчно изморени. Но никое бебе не протестира
без причина и не винаги плачът означава глад. Бебетата плачат и когато
са изморени, когато им е скучно, когато са раздразнени.

Колко плач е нормално?

Няма определена граница за това колко е нормално
да плачат бебетата. Повечето плачат вечер и през ноща. След третият
месец плачът и викането постепенно намаляват.


Какво би успокоилo бебето:

• Придържайте се към стриктен дневен режим на хранене, спане, смяна на пелените и игра.
  
• Не преуморявайте бебето с много посещения и срещи с други хора.
  
• Реагирайте бързо през първите месеци, все още не можете да разлигавите бебето.
  
• Ако
  продължава да плаче при положение, че е нахранено, със чисти пеленки и
  здраво, не се притеснявайте да го дадете в ръцете на най-близкия. Така
  ще се успокоите и починете и Вие.
  
• Насладете се на спокойствието, докато бебето спи.
  

Избягвайте на всяка цена:

• Никога не клатете, не друсайте, не потупвайте и не
  удряйте Вашето дете, за да дойде на себе си. Tова може да причини тежък
  мозъчен кръвоизлив.
  
• Не се опитвайте да притъпите
  силата не рев като запушвате устата на бебето или му слагате
  възглавница върху лицето- в най-лошия случай може да го задушите.
  
• Не игнорирайте детето, като го оставите в друга стая. Това не е решение, а и детето загубва доверието в родителите си.
  

Разбери, защо плаче!


Ти знаеш, как да накараш бебчето да се усмихне. Но неговия плач
винаги те поставя в безизходица, кара те да се чувстваш несигурен. Не
се притеснявай! Така мъничето се опитва да ти обясни, какво точно му е
нужно. Разбери го и го успокой. Мамо, целуни ме, смени ми памперса и
хубаво ме нахрани! – тези фрази “по детски” звучат по-друг начин.
Вместо думи ти чуваш само силен плач или тихо хленчене. Сълзите на
бебето – са не само зов за помощ, но и начин за общуване. Така се
проявява генетически заложения инстинкт за самосъхранение. Нали бебчето
умее да плаче от самото раждане, а да се усмихва се научава по-късно.
Не смятай плача за признак на изключително лошо настроение. Няма нужда
от паника когато го чуеш. Изясни какво му е нужно на мъничето. Всеки
плач си има причина. Колкото по-бързо разбереш, толкова по-бързо бебето
ще се успокои и ще се усмихне. Има контакт! Съгласи се, ти няма да се
разплачеш ако не си закусвал или не си се наспал. А за новороденото
това са сериозни причини за сълзи. Колкото е по-малко бебето, толкова
по-често плаче. Докато не се научи да се изразява по-друг начин. Със
времето крехкото създание намира много други начини да обясни, какво
иска. Плача престава да бъде единственото средство на общуване. Появява
се усмивка, движение на устните, гукане. А сега ти по-бързо ще разбереш
и успокоиш “капризкото”, ако знаеш, как се сменят причините за плача
по-време на неговия растеж. Първите седмици Основните занимания на
бебето са да яде и спи, внимателно да разглежда всичко наоколо. Малкото
сладурче може да гука и да прави балончета. По-такъв начин то си говори
на себе си. За важните и неотложни неща то ще спомене със силен писък.
Причината може да бъде не само мокър памперс, но и отсъствието на мама
точно в момента, когато тя му е нужна. В 3 месеца бебето е вече малко
поотраснало, вече може да си държи главичката, и самостоятелно да се
обръща от гръб на корем. То се опитва всичко да пробва на вкус и дърпа
към устата си всички предмети които му попаднат пред погледа. Малкото с
удоволствие разглежда ярките играчки върху леглото, протяга към тях
ръчички и се опитва да ги хване. То вече познава мама и татко. Затова,
когато ти отиваш към него, те посреща очарователна беззъба усмивка.
Вече може да общува посредством погледа и може да прави някои мимики,
неговото гукане и бръщолевене са доста разнообразни. Най-често за плача
са виновни коликите в коремчето. Впрочем, бебчо може силно да се
разплаче защото ярката дрънкалка се е изплъзнала от неговите пръстчета.
В 6 месеца детето може вече да седи и сравнително добре да пълзи. ...То
протяга към тебе ръчички, а ако нещо не му харесва, се мръщи. Усмивката
показва че всичко е наред. Като правило, безпокойство и плач
предизвикват растящите зъбки. Със силен плач бебчето може да посрещне
непознат човек (то се страхува от непознати лица, даже от чужд аромат).
В 9 месец. Най-накрая дочакахме жадуваното «мама». Това е старта за
активно общуване. Всеки ден бебето ще те радва с нови думички. Сега
детето говори на свой собствен език, който ти прекрасно разбираш. Плача
– все още е начин да покаже, че не се чувства добре. Но не само. Това
може да означава: “Мамо, дай ми моля ти се тази играчка!”. Спомни си с
каква радост чу първите звуци които произнесе твоето мъниче. Сега
неговия глас те буди 2-3 пъти през нощта. Разбира се такъв режим
уморява. Но недоспиването е временен проблем. Любовта и нежността която
изпитваш към сина или дъщеря си компенсират твоята умора. Най-важното е
да бъдеш внимателна и търпелива. Не допускай най-разпространената
грешка на повечето млади майки. Не се дразни. Когато бебчето плаче не
го прави за да те дразни или разстрой. То нищо не прави нарочно.
Затова, не се сърди! Детето веднага ще почувства твоето настроение и ще
започне да плаче още по-силно. То няма да разбере защо мама е толкова
сърдита. Дръж се в ръце! Помни, че с любов и ласки можеш да успокоиш
бебчето много по-бързо. Не очаквай, че мъничето ще се успокои веднага
щом го вземеш на ръце. Дай му време. Люлей го, усмихвай се, лекичко го
гали по гръбчето. Повярвай, бебчо ще се успокои и бързо ще заспи.
Реагирай бързо. Не допускай мисли – “ще поплаче и ще се успокои”. За
детето твоето невнимание е истински стрес. Затова щом те повика веднага
му се притечи на помощ. Съвсем не е задължително веднага да го вземеш
на ръце. Понякога е достатъчно просто да му се усмихнеш, или нежно да
му поговориш. С тези действия няма да го разглезиш. Напротив,
благодарение на твоето внимание, детето ще расте спокойно, а значи и
здраво. Приемай помощта на съпруга. Детето се е разплакало? Извикай
таткото да го утеши. Не се опитвай да махнеш от мъжа бащините
отговорности. Ще видиш, на него всичко му се отдава. На много деца
силните ръце на таткото действат успокояващо. Два универсални метода.
За детето са важни емоционалния и физически контакт с майката.
Поглаждане, целувка и нежни думички – задължителни елементи при
общуването. С тяхна помощ ти бързо ще успокоиш детето. То ще почувства
твоята миризма и нежното докосване на ръцете ти.

1. Поглади коремчето.
На детето това ще му подейства по магически начин. Сложи бебчето
легнало по гръб и го поглади по коремчето по часовниковата стрелка.
Докосвай го не с пръсти а с цяла длан. Не го натискай силно и не
бързай. Движенията трябва да бъдат бавни и плавни. Това не само ще
успокои бебето, но и ще предотврати коликите.
2. Поглаждай го по главичката. Даже най-раздразненото бебе се успокоява когато мама
започне нежно да го гали. Нежно го погали с меката част на дланта по
челцето, бузките и брадичката. Съпровождай всяко движение с нежни думи
и топла усмивка. По такъв начин ти ще покажеш на бебчето че всичко е
наред и няма смисъл да плаче.

Какво да правя, когато бебето плаче?

Когато бебето плаче,
първата реакция на всяка майка е да го вземе на ръце или да седне до
него за да го успокои. Но ако Вашето бебе е гладно, вие ще го утешите
за много кратко.
Ако последното кърмене е било преди повече от два часа, го сложете
да кърми или му дайте бутилчица с мляко. Ако е яло само преди час, то
надали бебчето плаче от глад.

Пробвайте да го вземете на ръце, нека се оригне. Следващото хранене
го отложете за малко. Ако промежутъка между две храненета е прекалено
кратък, стомахчето на бебето няма да успее да се изпразни от предишното
кърмене и бебето, вероятно, ще плаче още повече!
Новороденото може да плаче също така и заради газове в коремчето.
Причина може да бъде въздух в стомаха, ако то не се е оригнало
достатъчно от последното кърмене. Внимателно вдигнете бебето, за да
може да се оригне. Понякога помага леко поклащане или поглаждане по
коремчето с леки движения по часовниковата стрелка. Това ще позволи да
се избавите от газовете в стомахчето, с които бебето самостоятелно не
би се справило.
Съвет. Ако вие храните детето с изкуствено мляко, пробвайте да не
разклащате бутилката. Използвайте за разбъркване виличка и наливайте
горещата вода внимателно, за да попадне максимално малко въздух в
сместа.


Проверете дали пелените са сухи и дали няма възпаление на дупенцето.
Възможно бебето плаче защото му е студено. Мъничетата са много
възприемчиви на студ. За да затоплите креватчето може да използвате
нагревателна възглавничка, ако е с вода проверете да не е протекла и да
не е намокрила леглото.
Бебетата могат да плачат и ако им е много топло. Старайте се да
обличате своето бебе с дрешки от естествени платове, обезпечаващи добър
топлообмен с околната среда. На детето в тях няма да му бъде нито много
студено нито прекалено топло. Вълнените дрешки и шапчици са необходими
само за разходка, и то само в по-прохладно и студено време.
Съвет. Изпейте на бебето приспивна песничка или му разкажете
приказка. Него ще го успокои вашият глас и усещането че Вие сте близо.

Плачът - всичко друго но не и "полезен за дробовете"


“Плачът е много вреден за новороденото, защото той намалява капацитета на
белите дробове, повишава интракарциналното налягане и поставя началото на стресова реакция в организма.”(Андерсон, 1999)


Плачът не е полезен за дробовете на бебето. Един от
най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на
1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива,
и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им
система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето
бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”

“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в
мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър,
изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и
в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна
стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника,
когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.

“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го
уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става
свръхчувствително към бъдещи травми.”

“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства
комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето
започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не
му бъде обърнато внимание.

Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за
манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето,
че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.

Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем,
че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в
ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен,
който се грижи за него.

Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или
бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен
приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за
нездравословно дълъг период от време.

Какво става в мозъка на бебето при продължителен плач?

Историкът-психолог Лойд деМаус обяснява: “Травмите, които са неизбежни поради състоянието
на безпомощност, могат да бъдат сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони (нанясайки по този
начин значителни вреди). Това се случва поради огромното количество осводобени (по време на травматизиращото за бебето
преживяване) кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта,
но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка. Смята се, че изобилието
на тези химикали и хормони в мозъка причинява изчезването на чувствителността към страх (намираща се в амигдала) и
намаляването на нормалните нива на серотонина.

Например, деца, които са травматизирани по подобен начин, често израстват без
чувство на страх (и дори на съчувствие и съмосъхранение) и често стават побойници. В техния мозък има по-ниски нива
на хормона вазопресин, който регулира агресията, и ниски нива на серотонин, който е
познат като успокояващ нервотрансмитер. Ниските нива на серотонин са най-честата причина за насилие и се свързват с високи
нива на самоубийства, убийства, палежи, антисоциално поведение, само-осакатяване и други проблеми, причинени от агресия

Скенерът на мозъка в множество проучвания показва, че амигдала е центърът,
в който е съсредоточено усещането за страх. Затова се смята, че подобен начин на отглеждане на деца уграе основна роля
(макар не винаги единствена) за появата на проблеми като фобии, пост-травматичен стрес, би-поларност и паник-проблеми.

Имайки предвид, че мозъкът се развива най-много през първите години на живота,
правоподобно е да се смята, че непрекъснато повтарящото се наличие на голямо количество от тези променящи мозъка химикали
през периодите на дълъг самотен плач, при наличието на травма от отделянето от майката/ родителите и при други ситуации,
предизвикващи страх у бебето, може да предразположи бъдещия зрял човек към емоционални и социални пролеми.”

“В кръвта на всеки човек, дори на малките бебета, циркулира надбъбречният хормон
кортизол. Произведен от надбъбречните жлези, този хормон помага за правилното функциониране на основни
системи от организма. Организмът се нуждае от правилното количество кортизол в точно определено време. Ако има прекалено
много или прекалено малко от хормона, организмът няма да функционира правилно. Хормоните на надбъбречната жлеза са познати
също като хормони на стреса. Нивата им се покачват бързо, което помага на човек да реагира в случай на
заплаха. Макар тези хормони да са полезни в някои случаи, ако нивата им останат прекалено високи за прекалено дълго,
организмът е изложен на прекалено много стрес и някои негови системи, като имунната система, не могат да функционират
правилно.

Опити, проведени, както с бебета, така и с малки животни, показват следните
удивителни резултати:

• Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да попречат на
  растежа;
  
• Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да подтиснат
  имунната система.
  

“Удивителни биологични промени настъпват в организма на майката при плача на нейното
бебе. Когато тя чуе бебето си да плаче, притокът на кръв към гърдите й се увеличава, придружен от биологичното желание “да
вземе и да накърми бебето”. Кърменето, от своя страна, предизвиква повишаване на хормона пролактин, хормон, за който се
смята, че е биологичната основа на “майчината интуиция”. Окситоцинът, който подпомага потичането на кърмата, носи усещане за
релаксация и удоволствие, приятно отпускане от напрежението, предизвикано от плача на бебето. Тези усещания ви помагат да
обичате бебето си.

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те,
които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни,
тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки
изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата
група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в
откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и
грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били
по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и
манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на
теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече,
по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала
веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач
майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се
наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се
научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат
“по-силно”.

По материали от чуждестранния печат

На мен пък са ми казвали, че понякога детето трябвало да си пореве доста, за да му се развиват дробовете...

Когато бебето заплаче, реакцията на майката трябва да е моментална.

zdrave.bg

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е
единствената възможност на детето да “каже” на майката, че не е добре.
За формирането на благоприятното впечатление у детето за света, нито
една негова молба не трябва да бъде оставена без внимание. Реакцията на
майката трябва да бъде моментална - колкото по-бързо тя се притече на
помощ, толкова по-малко страда нервната система на детето и толкова
по-благоприятно е впечатлението, което то изгражда за новата среда.
Днес отношението към детския плач е променено - на детето е признато правото да изисква към себе си внимание.

Полезно ли е децата да плачат?
Много родители мислят, че няма дете, което да не плаче. Мнението, че
детето не трябва да плаче, тъй като това влияе върху неговия характер и
пречи на нормалното му развитие, е правилно по принцип. Постоянно плаче
или болното дете, или детето на невнимателни родители. Мнението, че
плачът развива белите дробове е просто оправдание за недостатъчните
грижи. Здравото бебе не плаче без причина. Затова причините за плача
трябва да се разберат и отстранят.

Основните причини за плача на новороденото са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад или рефлекс за смучене чрез майчината гърда;
3. желание да го полюлеят;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
6. усещане за глад;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане,
разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус,
патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно
заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от контакта с майката;
10. последствия от стреса при раждането, спомени за вътрешноутробния период;
11. реакция на геомагнитните или атмосферни явления, на фазата на Луната и т.н.

Родителите трябва да знаят, че плачът на новороденото винаги е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят
и отстранят. Много майки и бащи смятат, че като откликват на всеки плач
на детето, ще го разглезят. Тези опасения са лишени от основания,
защото детето до една година не може да бъде разглезено. На тази
възраст у него може само да се създаде увереност в сигурността на
обкръжаващата го среда или да се разруши тази увереност.

Какъв бива детският плач?
По плача на новороденото майката може да определи причината за него.
Плачът на гладното дете се различава от плача, породен от болка или
дискомфорт. Ако майката е внимателна към своето дете, тя постепенно ще
се научи да различава за какво плаче то и ще може да прави разлика
между плача от глад, призива, дискомфорта или болката, желанието да
заспи.
Ето характерните особености на всеки от тези видове плач:
- Призивният - детето плаче 5-6 секунди, после прави пауза 20-30
секунди, очаквайки резултат, после отново плаче около 10 секунди и
отново затихва. Този цикъл се повтаря няколко пъти, а продължителността
на плача постепенно се увеличава.
- Гладният - започва с призивен плач. Ако майката е дошла и е взела на
ръце детето, но не е предлажила гърдата си, тогава плачът преминава в
сърдит вик, съчетан с търсещи движения на главата. По време на
търсенето детето замлъква. Ако майката отново не подава гърдата, плачът
става истеричен, задавящ.
- Плач при болка - това е плач с оттенък на страдание. Той е без
прекъсване, като периодично преминава в отчаяни викове, които
съответстват на усилването на болезнените усещания.
- Плач при екскреция - прилича на писък, който може да премине във вик
преди момента на уриниране, ако майката не разбира детето и не му
оказва помощ.
- Плач при желание на детето да заспи - постоянно хленчене, съпроводено
от прозяване и често затваряне на очите. Освен това, в плача
новороденото може да отразява различните си емоционални преживявания -
обида, тревога, душевно страдание, безнадеждност.

Правила за поведението на на родителите при плач на детето:
1. Първото и основно правило: ако детето е заплакало, трябва да се
вземе на ръце и да му се подаде гърдата. А ако е заплакало в ръцете ни,
трябва да се полюлее.
2. Ако детето не се успокоява, трябва да се изясни причината за това.
Необходимо е да се смянят пелените или памперса, да се полюлее детето
или да се сложи да спи.
3. Ако това не дава бърз резултат, трябва да се проверят дрехите,
състоянието на количката или детското легло, да се провери дали не се е
прегънало ушенцето, има ли подсичане или изриване.
4. Майката трябва да бъде спокойна, когато се опитва да успокои бебето.
Често децата плачат, като по този начин реагират на раздразнението и
нервността на самата майка. Затова жената трябва да се успокои и да
отстрани източника на раздразнение.
5. Ако и тези мерки не дават резултат, причините за плача са или груби
грешки в гледането, или се дължат на неразположение у детето и трябва
да се потърси помощ от лекар. Докато родителите чакат идването му,
детето трябва да се държи на ръце, да се приближава до гърдите, да му
се сменя памперса и да се наблюдава състоянието на кожата му.

Браво!НАй-накрая някой се е сетил да напише нещо умно!

Бабите верно робуват на това схващане! Остави го да си пореве Е,колко,питам аз? Час-два!!!!!!!!!!!!
Така че аз моите не съм ги оставяла да реват! Къса ми се сърцето

Наитина много полезна информация,аз не го оставям да плаче,малко ми се е качил на главата,ама поне е спокоен все на ръцете на мама

rozali.com

Имах едни съседи,детето им откакто се роди непрекъснато го оставяха да реве,от новородено по половин час ревеше горкото и никакво внимание не му се обръщаше,а то толкова гласовито,че сутрин ме будеше в 6 часа?
И като попорасна пак така си го оставяха а то изпадаше в истерии пищеше на умряло и вика мамааа,татиииии,ама ужас някакъв кошмар,в един момент си мислих че го пребиват това дете,такива писъци не бях чувала.
Сега е на 5 годинки някъде,положението е същото,продължава да пищи и родителите продължават да не му обръщат внимание

аз моите деца не ги оставям да реват.сега с малкия с тези зъбки ..........ама това е друга тема.ина4е съм 4увала,4е им е развивали дробовете.а други казват,4е при мом4енцата може да се полу4и изсипване.така,4е гушкайте си де4ицата и ще сте по добре.