Спомени,стихове,фрази и други

СИНЪТ МИ   и   АЗ


Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - да гоня самолети, да тичам по служебни срещи, да плащам фактури...

Докато бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Тате, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години.
Един ден на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Хайде да поиграем двамата... – ми каза въодушевено той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се макар и с неохота той. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли,
когато порастна, и аз ще стана като теб!

Времето
продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му тогава аз.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш
ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга...

Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му
звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим... От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми с весел глас той – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, момчето ми... А кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си
прекараме чудесно заедно...



Когато затворих телефона, вече бях разбрал: детската мечта на сина ми се беше осъществила!
Той я беше превърнал в реалност - вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна,
синът ми беше станал същият,
като татко си!...

Автор - анонимен Превод на български - Melisa

Татко забравя...

Слушай, синко:
Казвам
това, докато ти спиш. Едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти
коси са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята
ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в
библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при
леглото ти...

Ето какво си мислех, сине:
Бях
лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото
си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал
обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща
на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам -
разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре,
слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика:

- Довиждане, татко!

А аз се намръщих и отвърнах:

- Какво си се прегърбил?!...

Следобед
всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на
топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред
приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че
чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш
повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!...

Спомняш
ли си по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква
болка в погледа? Аз те изгледах над вестника недоволен, че си ме
прекъснал и ти спря на вратата.

- Какво искаш? – кисело попитах аз.

Ти
нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме
целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в
сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после
избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се
изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е
направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам –
това бе моята награда за теб като дете!

Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години...

Твоят
характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост.
Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова
се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за
мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и
коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация.
Знам, че не
би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда
истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се
смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират
нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно
малко дете!”

Страхувам
се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега,
синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До
вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й.
Прекалено много исках от теб, прекалено много...

У. Ливингстън Ларнд

Един ЖИВОТ по-малко...

Младата жена като че ли беше омагьосана от красотата на бебето,
което съзерцаваше. Беше момиченце, С русата косичка, едрите сини очи,
чипото носле и малките розови устни, красиво като ангелче, то приличаше
на бебетата рисувани по картички и плакати. Беше толкова сладко, че
жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и
да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче,
чу странен глас:

-Ти нямаш право да ме докосваш...


Жената стреснато се изправи и се огледа наоколо.
Но освен нея и бебето, вътре нямаше никой друг. Май й се беше причуло само...

Когато обаче след секунди отново чу същия глас, тя смаяно се обърна към малкото момиченце, лежащо в креватчето...

О, боже, въпреки че имаше вид почти на новородено, именно то говореше!

- Не искам да приближаваш към мен! – отново каза бебето. – Не искам да ме доближаваш, чуваш ли? Отдалечи се!

Когато след малко успя да се посъвземе от шока, жената промълви с треперещ глас:

- Моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на
момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна...

- Не можеш да ме целунеш – заплака бебето... – Също както и аз няма да мога да целуна теб...

Жената продължаваше да недоумява:

- Но защо, защо да не можеш?!

Хлипайки и давейки се в сълзи, малкото момиченце отвърна:

- Ти знаеш причината. Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...

Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си.
Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника.
Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка...

Отваряйки
очи, видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък
семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети
и я подаде на жената, с думите:

- Спокойно, операцията мина
благополучно и без допълнителни усложнения... А, между другото -
бебето, което махнахме, беше момиченце...

Автор - анонимен Превод на български - Melisa

Добротата не се измерва само със старанието да помагаш ,а и с желанието да си полезен, да правиш нещата такива, че другите да са щастливи от твоите действия.Може много да искаш,но по-важното е да покажеш,че си готов да направиш това,което самият ти смяташ,че трябва да свършиш.

"Някъде далеч във висините са моите най-силни стремежи.Може да не ги достигна,но мога да се наслаждавам на красотата им,да
вярвам в тях и да следвам пътя,по който ме водят.''
Луиза Алкот

Любовта с пари не се купува,
това е обич,не имот,
тя разкош е и много струва,
ТЯ СТРУВА ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ... М

Робърт Бърнс

Връщайки се запъхтяна
вечерта веднъж
Джени вир-водица
стана в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
бърза мокра до колене
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж

То нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж.

     

Ти сън ли си ?
Или те има?
Или си утринна звезда-
далечна,но със близко име,която свети без следа.
......................
Мечта ли си ?
Или те има?
Ти огън ли си ?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!

Павел Матев

     

(това ми е любимото)

Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо.Кротко ще приседна
ще вперя поглед  в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров



Нощен сняг


Добър вечер...Аз дойдох при тебе.
Ти не ме очакваше. Прости.
Вън вали. Снегът е гъст и светъл
и градът е странно тих и бял.
Добър вечер... Открехни врата
таи пусни във стаята си ти
мене, вечерта и оня вятър
слязъл с мрака чак от Камен дял.
Побеляха къщи и дървета.
Бяла и дълбока е нощта.
Даже върху клепките сълзата
като сребърна искра блести...
Тая нощ снегът засипва всичко
и остана само на света
твоята ръка - да ме погали,
твоят поглед - да ме приюти...

Ив. Давидков



Коя е твоята жена?Не е ли тя,оная дето
Те глезеше като дете , преди да имате детето?
Събуждаше те със целувка , в леглото носеше кафе,
Полягаше на твоето рамо или до твоето сърце.
На кой се жалваше,когато над теб са виснали беди?
Тя е до тебе зиме,лете,кога пече или вали.
Не е ли тя жената дето забравя своите проблеми
И жали те наред с  детето,макар,че вече сте големи?
Не е ли тя оная същата, която себе си отрича,
Да бъдат в ред дете и къща,защото много ви обича?
Не е ли тя оная дето,пред род и Бог се е заклела
И със усмивка на лицето за свой съпруг те е приела?
Не е ли милата жена,която цял живот мечтаеше,
Обичайки я от душа в леглото нощем я желаеше?


Ще я направиш ли ти “бившата”съпруга?
Не! Знай,че само тя е…просто няма друга.

 

Годините ни вече натежават,
реднее млакът в нашите коси.
Дърветата цъфтят и прецъфтяват,
но огъня във нас не се гаси.

Ще се присмиват,че не ни прилича,
че всичко е до време в този свят-
забравят;който истински обича,
остава винаги добър и млад...

Очите ти са черен ад,устните ти течен шоколад казано на кратко ти си нещо много сладко!

Контролното по любоматика решиш ли значи си експерт в любовта.ако имаш:
6-намери своя жребец
5-нещо маи не е наред
4-здравата сте я оплескали
3-хич не ти върви
2-забрави за твоето момче!

Ти си дяволче игриво!Ти си ангелче красиво!Който те припари ще има шамари!

Како дай пари,за да на кажа на татко за онзи готиния батко!

Осем години учихме,осем букви научихме и това са те”обичам те”!

Истинската любов няма HAPPY END,защото истинската любов никога не свършва!

Понякога усмивките са мъка, понякога усмивките са скръб. И само влюбените птици при раздяла на
своите гнезда обръщат гръб. Не ми пука аз няма да заплача като дете оставено на пътя, сълзи отронват моите клепачи, когато за другар скърбят!

Какво е щастие не зная, но от все сърце ти го желая! В живота ти да няма есен, в живота ти да има
песен! И вечно пролет да цъфти и вечно весела да бъдеш ти!

Любовта е като копейка - дрънне, звънне и офейка!

Мисля за теб постоянно,обсебил си ме тотално,искам те моментално дори да е фатално!

Минах през една алея,скъсах розичка от нея ,
потопих я в морето и написах по небето
“ОБИЧАМ ТЕ СТРАШНО,МОЕ АНГЕЛЧЕ ПРЕКРАСНО”!

Т-ежи ми нещо на сърцето
Е-дно е само знай
Б-езумно някого обичам
Е-кого познай!?
       
Любовта е като шарката,всички трябва да я изкараме!

В аритметиката на любовта 1+1=на всичко,а 2-1=на нищо!

Обичах те безумно,но ти не ме разбра,
помисли ме за малка с мен се подигра!

Обичай ме и аз ще те обичам!На обичта ти ще отвърна с обич.Във вечна вярност днес ти се заричм обичай ме и аз ще те обичам!
Прегръщай ме и аз ще те прегърна!Едничка дума само да прошепнеш с теб на край света ще тръгна.Прегръщай ме и аз ще те прегърна!
Целувай ме и аз ще те целуна!И ще излее звезден дъжд небето.В ръцете ти ще бъда нежна струя.Целуваи ме и аз ще те целуна!

Обелен картоф,отвътре суров това се нарича първа любов!

Любов,любов сварен картоф разрежеш го,а той суров!

Аз съм тук,а ти къде си?Аз съм сама,а ти сам ли си?
Аз те обичам,а ти обичаш ли ме?Аз се базикам,а ти върза ли се?
                                                     
Първият път,когато те видях ме
беше страх да те докосна!Първият път,когато те докоснах ме беше страх
да те целуна!Първият път,когато те целунах ме беше страх да те обичам,а
сега,когато те обичам ме е страх да не те загубя!

Живота е химия.Любовта явление.Целувката химично съединение.

Ходи,люби,обичай и един си избери и сърцето си на него подари!

Алфа,Бета,Гама обичаме се двама!A,B,C и то от сърце!

Тече река Амур обичам те сладур!

Тече река Алтай обичам те без край!

Тече река Марица ти си първа хубавица!

Когато тече река гледай да не я размътиш,момчето което любиш гледаи да не го загубиш!

Какво е любовната игра без закачливо нашепване?
Истината е, че и жените и мъжете по еднакъв начин обичат да им бъде
доказвана любовта чрез силата на любовните послания, фрази, стихове,
хайку и др. и всеки има своите предпочитания. Ето една възможност да си
изберете любовна фраза.
Веднъж нещо се случи с мен. Това бе най – сладкото нещо на света. Бе
фантазия, сбъдната мечта. Това бе денят, в който те срещнах !
Казаха ми, целувките правят хората щастливи … Искаш ли да те направя най-щастливия на света ?
Попитах в Рая дали липсва едно ангелче, защото ангел като теб не може да се роди на Земята !
Целувката е езикът на Света ! Искаш ли да си поговорим ?
Ако познаеш коя съм, ще получиш от мен 5748354654818721564348 … целувки
Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря. Но докато гледаме към затворената врата, няма да видим отворената !
Самотен ли си ? Как, като непрекъснато си в мислите ми ?
Ако сърцето ти е затвор, то аз искам да съм затворник в него завинаги !
Ако си ми ядосан за нещо, можеш да ми върнеш всичките целувки !
Не мисля често. Не мисля много. Но когато мисля, аз мисля за теб !
Жените харесват мъжа, защото е силен, но го обичат заради неговата слабост!
Желая да чуя гласа ти, очаквам докосването ти, мечтая за теб !
Обичай мен. Обичай моето сърце. И душата си влей ти в моето море !
Бъди за мен едно начало и да станем с теб едно нежно цяло !
Любовта ти ми е нужна и с тебе искам да руша покоя на нощта!
Когато с теб сме сами, говори мис две очи, говори и ми кажи – Жадувана любов за мен си ти !
Завинаги оставам с тебе аз, завинаги дори и в студ и мраз !
Душата ми е жива рана, ако теб до мен те няма !
Тъжен дъжд в мен вали, като спомена си ти, а когато заспя, ти нахлуваш в съня!
Далече си и не ще усетиш целувките и тихия ми зов. Но искам да усетиш душата ми и моята любов !
Аз тръгвам … ти свиваш рамене! Уверен си, че ще се върна! Напразно!!! Ти всичко ми отне, дори силата да се обърна !
Преди да си отидеш – остани! Преди да тръгнеш – ме вземи! Преди да ме забравиш – за мен си спомни! Но щом не искаш – забрави!
Обичай ме силно и верен бъди! Топли ме в студените нощи и дни! Сърцето ми цялото ти го вземи и люби ме, люби!
Лунна нощ – не мога да заспя! От мене бяга пак съня! За тебе, слънце, мисля в този час и не мога да опиша колко те обичам аз!
Понякога се чудя… какво усещат пеперудите, когато са влюбени!
Когато настъпи нощта, погледни към небето! Ако видиш падаща звезда,
не се чуди защо, а веднага си пожелай нещо! Повярвай ми – ще се сбъдне,
защото аз те пожелах и те намерих!
Нуждая се от прегръдка, от докосване! Нуждая се от тръпка и целувка! Нуждая се от любов … нуждая се от теб !
Вчера вечерта погледнах към небето и съчетах всяка звезда с причина, поради която те обичам! За жалост звездите свършиха!
Ако всеки път, когато ме правиш щастлива, аз взимах по една звезда
от небето, то тогава цялата Вселена и всички звезди щяха да са в ръцете
ти!
Казват, че любовта се крие зад всеки ъгъл … май аз се въртя отдавна в кръг!
Има само две времена, когато искам да съм с теб … – СЕГА и ЗАВИНАГИ !
Защо трябва да изкача 1000 планини, за да стигна до теб, а всичко което трябва да направиш ти, за да ме имаш е една усмивка ?
Ако получавах по една стотинка за всеки миг, в който мисля за теб, до сега да бях милионерка !
Любовта е като плаващ пясък – колкото по-дълбоко пропадате, толкова по-трудно е да излезете !
Сълзите са думите, които сърцето не може да изрече!
Защо те толкова харесах, в мига в който те видях ? Защо се радостно
усмихнах, в настроение ли бях ? Не крия, че безумно те обичам, не крия,
че съм влюбена в теб, и никога не ще отричам, че аз обичам само теб !
Ти си постоянно в сънищата, в мечтите и в сърцето ми! Аз не моля за нищо, освен да ме обичаш !
Потърсих те, за да те срещна ! Докоснах те, за да те усетя ! Поисках
те, за да те имам ! Дадох сърцето си, за да ми дадеш твоето ! Обикнах
те, за да открия, че любовта е страшна стихия !
О, Ангел мой, небесен и красив, прегърни ме с нежните си крила и
нека отлетим оттук, да отлетим заедно някъде, където вятърът спи,
луната блести, където да няма кой да ни раздели… !
Приятел е този, за когото бих умрял. Любим е този , за когото живея !
Работи, сякаш не ти трябват пари. Танцувай, сякаш никой не те гледа. Обичай, сякаш не си бил нараняван !
Ако някой ти каже, че те обича, не му вярвай. Защото истинската любов не се казва, а се показва !
Някъде има някой, който си мечтае за твоята усмивка и в твое
присъствие открива смисъла на живота си. Така че, когато си сам, помни
това – някой, някъде мисли за теб !
Обичам те и искам те до мен, но уви, няма те във моя ден ! Плача аз
сега, обляна в сълзи и тъма ! Била съм играчка в твоите ръце, друга
вече е била във твоето сърце ! Не ще забравя аз хубавите дни, с които
ме дари, дори за тебе нищо да не са били !
Ти сега спинкаш, но аз ще дойда в съня ти, ще те погаля нежно по
лицето, ще те целуна леко по нослето и ще ти кажа пред лицето, че ти си
ми в сърцето !
НАпразно стряскаш ме в съня ми и будиш ме в нощта, търся те до мен протягайки ръка, но уви … няма те сега !
Миличко, хайде утре като станеш, да ми направиш една услуга ?
Погледни през прозореца и се усмихни … искам да покажа на слънцето нещо
по – красиво от изгрева !
Раздялата никога не е боляла, болят очите, казвайки “Сбогом”, болят
ръцете, очакващи завръщането. Боли един изгубен свят и хиляди мечти !
Научих се без да гледам, да виждам. Без да слушам, да чувам. Научих
се със сълзи да се смея. Да търся, докато намеря. Но без теб не мога да
живея !
Чувствам се зле, но не съм болна. Нямам температура. Лекарствата не помагат. Много по-сериозно е – Липсваш Ми !

нямам стих или фраза за тук,но се просълзих.Давайте все така,дерзайте.

Най-трудното ми стихотворение

Знаеш ли, Майко, че на всичките мои обични
стих посветих. Само на теб не можах.
Опустошена съм, Майко. Саката. От необичане.
Че съм от люпилня - се смееше. Може би бях...

Години се стичат. Аз съм ти първото чедо.
Но до днес не разбрах защо не сме, Майчице, близки.
Не ти носех грижи. Растях си - пръкнал се плевел.
Но го страдам отколе - дали си ме, Майко, обичала?...

Спомням си как цял месец не ми говори,
мойта детска душа щом през смях не се подчини
да облече любимата твоя - жълтата рокля,
а излязох по анцуг. Бях на десет. И ме заклейми.

Как се влачех след тебе: "Майчице, проговори ми..."
Как ме буташе: "Лоша си. Махай се. Не си ми дете."
Нощем плачеща спях, завита с чаршаф от вините ми,
но от всички в света обичах най-много теб.

Помниш ли, Майко, оная, кръглата нощ
как виех след тебе във твоя последен път
към реката? Бе загърбила дом и живот.
Как ми каза: "Дъще, ти си ми светът.

И оставам за тебе. С мойта тежка, нерада съдба."
Той не беше животът ти, Майко, лесен и лек.
Аз разбирах. Все студена плачех на прага.
Аз не питах. Аз знаех. Аз - старото малко дете.

Да не вдигам костите бабини, светла й памет!
Може друго твойто да е, а не необичане.
Тя е чуждата майка. Майката на баща ми.
"Уж си мое дете, пък на тая жена приличаш..."

И когато се свлякох с "Майчице, майко, обичай ме!"
как проряза слуха ми с "Не се обича дъщеря!"
И в живота по-тежки думи не бях изричала:
"Нека Господ не дава никога син да родя!"

После двете жени, от мене, Майко, родени.
Как ги търсиш сега, твои две не били дъщери,
когато нужда нямат дори и от мене.
(С теб сме две уморени, стари, тъжни жени...)

Гледай ни, Майко, мене и дъщерите ми -
това тройно кълбо. С тебе защо не бяхме?...
Къс е светът. И какво, че сме различни?
Не ми е пълно. Щом с теб празнини разпиляхме.

С този тежък товар от необич как да остана?
Сал сама построих. И през зимите продължавам.
Този тежък товар навярно ми бе баласта
да преплувам със обич. И обич само да давам.

....................................................................

Тези думи не спят. Десетки, стотици нощи.
Тези думи плачат на прага , с онова старо момиченце.
Тези думи са грешни. Но има, има и още:
Майчице, аз те обичам, обичам, обичам!...

И това не е стих. Това е пускане на кръв.
Аз отново, Майко, стих не ти посветих
Прости ми, Майко, ако Господ ме вземе първа.
Ако си първа, Майчице моя, пак ми прости...

автор: dimension

На теб ръка завинаги подавам,по пътят общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам,живота ми със твоя да гори.

*****

Аз имам две очи който те гледат,една уста която те целува.
Две ръце който те прегръщат,и едно сърце което те обича.

*****

Излез навън под дъжда.Протегни ръце!Колкото капки капнат в ръцете ти,
това означава колко ме обичаш.А колкото капнат на земята-това означава колко те обичам аз.

*****

Не изтривай сълзите ми!Нека се стичат.За последен път бликат от мойте очи.
За последен път казвам думата "Обичам"....Не ми казвай нищо.Мълчи!
Не искам да помниш,всичко минава.Сбогом завинаги,всичко прости!
Аз те обичам,а ти забрави!

Децата са мъдри

Намалете темпото само за пет минути, за да се докоснете до мъдростта
на децата. Струва си да се вслушате в думите им.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса:
„Какво според теб значи ЛЮБОВ?"

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото
някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си
лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги
дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто
знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага
афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого
повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди
да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се
уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите
още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се
целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да
отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с
приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато
го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели,
макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се
страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И
видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше
единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е
любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му
казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си
го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си
стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите
ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че
това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те", ако не мислиш
така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото
хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един
конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се
определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно
момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато
видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина,
покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при
майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал:
„Нищо, само му помогнах да си поплаче."


автор: deathwoman666

днес е специален ден. за туй съм и още будна. защото един човек.
специален човек има рожден ден. искам да му кажа нещо специално. да му
пожелая нещо различно. нещо голямо. потърсих думите, но така и не ги
намерих, за туй пък намерих една голяма любов, към нея още нежност и
грижа. също и желание да направя един ден, и ако може всеки ден
по-свеж, по-радостен, по-красив, за да грейне една усмивка на нейното
лице. на моята приятелка. специалната жена-ангел. която топли моят и
твоят ден. ще се опитам да го кажа с приказка.

- Бабо, бабо, разкажи ни приказка!
- Коя приказка да ви разкажа?
- Ами... да има принцеса. Да е вълшебна, бабо.
- И принц! Ама да е далеч! И рожден ден да има!
- Ааа... да! Да! Рожденят ден да е - с подаръци.
- Бабо ти имаш ли си рожден ден?
- А? Кажи, бабо, ти имаш ли си рожден ден?

Старицата
гледаше децата и се усмихваше. Погледът й се зарея някъде над тях.
Някъде в миналото. Несъзнателно приглаждаше джоба на престилката си с
ръка. Пръстите и сами напипаха листа, който беше толкова стар и
смачкан, че вече не шумеше. Извади го и се загледа в него. Усмивката и
стана дълга, голяма. Очите светнаха, толкова благи. Така топли. Замисли
се.

- Бабооооооо! Защо не разказваш? А? Какво е това бялото?
- Подарък. Съкровище. Подарък за рожден ден!
- Какъв е този подарък?
-
Той е вълшебен, чедо. Може да усмихва, когато ти е тъжно. Може да дава
надежда, когато си отчаян. Може да повика слънцето в дъждовен ден. Да
ви разкажа ли?

Децата се наредиха в кръг и загледаха баба си с очакване.
- Имало едно време... така започват всички приказки. Така ще започна и аз приказката за Принцесата и Вълшебника.

Имало
едно време една принцеса. Един ден принцесата решила да тръгне по света
да дири щастие. Много земи пребродила. Много радост намерила и много
мъка видяла по пътя си. И така както си скитала, научавала различни
неща за хората, мечтите им, копнежите, болките им, страховете им.
Опознала ги. Научила се да ги разбира и да ги обича независимо от
тяхното поведение.

Веднъж попаднала в една гора. Красива гора.
Вълшебна. Там се разхождали много странни същества. Имало една либра,
имало кентавър, имало самодива, ангел имало, златна рибка в горското
езеро, дори една усмивчица се разхождала там. Харесало й на принцесата
и се застояла.

Но понеже била далеч от дома си, забравила кога е
рожденния й ден. Един вълшебник обаче, който винаги знаел какво става в
гората, в деня в който била родена принцесата, се промъкнал тайно и
оставил на пътя й едно вълшебно стихче.

- Това на листчето ли е бабо? А защо е вълшебно?
-
Да! Това на листчето е. То е заклинание. Когато го прочете принцесата,
се отваря врата към един съседен свят. Там тя може да намира всичко
онова, което и липсва. Може да се превръща във фея и сама да изпълнява
желанията си. Там винаги е топло, защото магьосника вложил много
топлина в изработката му. Там винаги е слънчево, защото много се е
радвал добрия вълшебник, когато писал думите. Там винаги е спокойно и
красиво, защото оставил и частичка от себе си. Намерила си царство
принцесата.

- Вратата още се отваря, когато принцесата има нужда от нея.
- Хубава е приказката. Дай целувчица, бабче!

Децата изтичаха от къщата и се втурнаха да се гонят по двора.
Възрастната
жена погледна към ръцете си. Погали с поглед листчето. Сложи очилата и
се зачете. Белите коси потъмняха. Нежната мрежичка от бръчици по лицето
и започна да изтънява. Очилата се свлякоха в скута й. След няколко
минути на мястото на старицата стоеше приказна фея. Стана пъргаво от
стола. Поклони се като след представление. Засмя се звънливо и потъна
във времето.

Честит Рожден Ден, приказна принцесо!
Честит Рожден Ден, приятелко моя!
Честит Рожден Ден .....!

www.jenite.net

Извинете ме, с риск да оспамя темата, много ми харесаха стиховете на фона на тия музики........




ЗАКЪСНЯЛ ОТГОВОР
Мила моя,
не питай
пиша ли стихове още,
още ли ме будят звездите
в звездните нощи,
все така ли -
           безнадеждно -
се влюбвам във всяко момиче,
помня ли твоята нежност,
още ли те обичам...

Трябва ли да те обичам?
Ти си отплувала лодка...
Но се влюбвам
       във всяко момиче
с твойте черти и походка,
още ме будят звездите -
даже
     в беззвездните нощи.
Помня още очите ти.
Стихове пиша още.




Нищо не ми е простил..........
Тоя свят не прощава.
Той нищо не ми е простил.
Нито слабост.
Нито случайни грешки.
Не обжалвам присъдите –
дори когато са тежки.
Нося болка, която
никой не ми е спестил.

А понякога
беше достатъчен
лек поклон
или мила усмивка,
или жест
на невинно кокетство.
Да затворя очи,
да повторя неверен тон,
да забравя гласа
на баща ми
от моето детство.

А понякога
беше достатъчно
да спестя
само някоя дума
или някоя къса фраза.
Или да помня,
преди да тегля черта –
тоя свят не прощава –
той наказва.

Зная оня мъдрец,
който бе огласил:
човек и да сбърка –
това е напълно човешко.
тоя свят не прощава.
Той нищо не ми е простил.
Нито слабост.
Нито случайна грешка.





***                                                                                                            
Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.

И става тъй, че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.

И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.

А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.