Спомени,стихове,фрази и други

Всяка мисъл

Всяка мисъл те съблича
всяка дума- неприлична
никоя на тебе не прилича
ти мръвка си отлична

В тебе грешка не откривам
дори когато внимателно изследвам
нищо нередно не скивам
ама дай пак да те прегледам

Стой ся не мърдай много
то мърдането аз го прая
нищо че към тебе малко строго
ама кат те видя и не трая

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.



Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.



Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.



Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.



Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна -  да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.



С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.



За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта



Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.



Объркан

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.



Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.



Да съм аз

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?



Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

Когато
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът!
Когато искам да плача искам да ти да си Сълзата!
Когато искам да заспя, искам ти да си Залезът!
Когато искам да сънувам, искам ти да си Сънят!
Когато искам да се събудя, искам ти да си Изгревът!
Когато искам да горя, искам ти да си Огънят!
Когато искам да замръзвам, искам ти да си Студът!
Когато искам да обичам, искам ти да си Любовта!
Когато искам да мразя, искам ти да си Омразата!
Когато искам да се отровя, искам ти да си Смъртта!
Когато искам да живея, искам ти да си Живота!
Когато искам точно теб, искам и ти да искаш мен така!
Знам,
че искам прекалено много, но ако ти си всичко това изброено съвсем
семпло, ако си готов да го търсиш за мен и да ми го даваш, то Любовта
съществува, за да бъде вечна!

Амазонка

Вее утринна прохлада
В моето лице -
Аз съм млада, млада, млада
С огнено сърце.

Моя вихрен кон лети
Бодро и безспир -
Пред очите ми цъфти
Неогледен мир.

Искрометните копита
Кой ще последи?
Песен светла се разплите
В моите следи:

Ний ще стигнем Хеликон
В изгревния час -
Смело, мой крилати кон,
Жребият е с нас.

Там под твоята подкова
Извора лъчист
Ще избликне в струя нова -
Животворен, чист.

И когато стигнат там
Моите сестри,
Вдъхновение и плам
В тях ще разгори.

А над нашата победа
В трудния ни път
И Персей, и Андромеда
Трепетно ще бдят.
Елисавета Багряна



Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
Елисавета Багряна

Станка Пенчева



Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

Спомняш ли си нашия първи танц
когато бяхме на 15?
Спомняш ли си нашата първа целувка
когато бяхме на 16?
Спомняш ли си нашата сватба
когато бяхме на 19?
Спомняш ли си "Аз те обичам"
Спомняш ли си"Ще умра без теб"?
Сега ти си отиде .. и аз съм сама
Сега ти си с нея...сърцето ти е камък
Но ако се върнеш някой ден
Ще те попитам ..между другото...
Спомняш ли си???
Да? спомняш си?
Добре
Тогава.. моля..върви!Махай се!
автор: Нушика

Как да намериш приятелка?

Животът може да е дяволски несправедлив! Навсякъде
виждаш целуващи се двойки, а ти си сам... Понякога наистина е трудно,
когато си нямаш приятел или приятелка.

Не си създавай прекалено високи очаквания!
Отговори честно: за какъв човек мечтаеш?
За някой, който е мил като ангелче, но и забавен? Някой, който има
прекрасен характер, но и изглежда добре? Ако вече си изградил в главата
си образа на мечтания принц или принцеса, не е чудно, че все още си
сам. С подобни завишени очаквания пропускаш много подходящи хора,
затова се събуди и се огледай внимателно. Но не се оставяй да те
заблудят! Дори в компанията ти да е суперважно, някой да носи маркови
дрешки, да пуши и да пие, ако решиш да избираш по тези критерии,
най-вероятно ще се разочароваш. Обикновено е много по-истинско с
хората, които на външен вид не изглеждат толкова перфектни.

Преодолей страха!
Стесняваш се да заговориш някой, който
ти харесва? Вечното ти изчервяването те докарва до лудост? Всъщност не
е важно да си чак толкова отворен, за да заговориш някого. Помисли си,
че нямаш нищо за губене, само можеш да спечелиш... Може би е добре като
начало да „]потренираш“
с хора, които не означават нищо за теб. Например в магазина, в
ресторанта или дори на улицата – попитай за посоката, за часа, за
дребни монети. Ще видиш, че реакциите на хората към теб са много
по-приятелски, отколкото си мислиш. Когато се убедиш в това и добиеш
увереност, можеш да опиташ с някой, когото наистина харесваш.


Потърси нови контакти!
Ако си стоиш непрекъснато вкъщи и чакаш
някой да позвъни на вратата ти, трудно ще откриеш нови приятели, да не
говорим за голямата любов. Затова основното, което трябва да направиш,
е да се постараеш да разшириш своя приятелски кръг. Най-лесно би било
да започнеш да посещаваш места, където хората на твоята възраст правят
нещо заедно – можеш да се запишеш на курсове по танци, да участваш в
някоя театрална група или да отидеш на лагер с целия клас. Това е
най-лесният начин да откриеш хора, които споделят твоите интереси! При
това е важно да си дадеш сметка за своите силни страни – това ще те
направи много по-самоуверен и атрактивен.

Скъсай окончателно със самотата!
Колкото и тъжен да се чувстваш понякога,
има моменти, в които самотата се оказва доста по-удобна, нали? Защото
тъгата и хленченето всъщност са много по-лесни от това активно да се
опиташ да спечелиш някого. При търсенето на приятел разочарованията са
много по-чести от късмета. И когато се случи да се разочароваш, е
нормално да ти се прииска да се скриеш дълбоко в черупката си. Но идва
момент, в който трябва да излезеш и отново да се отправиш в търсене на
подходящия човек. За да успееш, е важно преди всичко едно – бъди себе
си. Не се влияй непрекъснато от мнението на другите, а казвай какво
мислиш, без да се притесняваш. Това винаги се оценява.

Подобри излъчването си!
Симпатията или антипатията между двама
души се усеща още след първите няколко секунди. Повечето от нас вече са
се научили да възприемат и оценяват куп сигнали, които изпраща човекът
отсреща. При това външният вид и облеклото съвсем не са определящи.
Много по-важно е общото излъчване. А ти можеш да направиш много за
своето. Застани пред огледалото и се опитай да изразиш различни
настроения – смей се, бъди тъжен или сериозен. Ако например главата и
раменете ти са приведени надолу, когато се смееш, това означава ниско
самочувствие. Повдигни брадичката и се изправи – по-добре е, нали? И
най-важното – научи се да харесваш себе си!

НА НЕГО
ЛЕЖА ВЪВ КРАКАТА ТИ
ОПИТОМЕНА И ТИХА...
ОГЪНЯТ, РАЗГОРЯЛ СЕ,
Е ВЕЧЕ УТИХНАЛ...
ПОЧИВАТ ТЕЛАТА НИ
МОРНИ, УГАСНАЛИ...
В ОЧИТЕ НИ ПЛУВАТ
СВЕТЛИНКИТЕ ПРИПЛАМВАЩИ.
НЕКТАРЪТ КРАЙ НАС
БАВНО ПОПИВА...
УСТНИТЕ ТРЪПНАТ,
ТЕЛАТА ВСЕ ОЩЕ СЕ СЛИВАТ...
КАКВА Е ТАЯ ОМАЯ ГОРЕЩА,
РАЗПАЛВАНА, СИЛНА, ЖЕЛАНА?
С ГОДИНИТЕ НИЩО НЕ СЕКВА,
С ГОДИНИТЕ ВСЕ ПО-СИЛНО ОМАЙВА!!!
ЛЮБОВ МОЯ!
МОЕ ПОСЛЕДНО ДИХАНИЕ!
НЕКА ЗНОЯ ГОРИ НИ,
НЕКА СЕ ЛЮБИМ ПОТАЙНО,
НЕКА ПОСЛЕДНИТЕ ТРЕПЕТИ ЛУДИ
В НАС СИЛНО БУШУВАТ,
НЕКА ВСЕКИ СЕ ЧУДИ...!
НЕКА СТРАСТТА ПРОДЪЛЖАВА....

МИЛКА МАРКОВА



ЗА НАС
ВСЕ ВЪРВИМ ЕДИН КЪМ ДРУГ.
ЛЮБОВТА НИ
СИЛНА И ВЯРНА ВСЕ НИ ДАВА СИЛИ ДА ИЗДЪРЖИМ.
ИЗПРАВЯМЕ СЕ ПРЕД ТРУДНОСТИ
И НЕВОЛИ,
И ВЪРВИМ ЛИ ВЪРВИМ.
ТЕЛЕФОНЪТ Е ВИНАГИ КРАЙ НАС.

НАЙ-ДРЕБНОТО СПОДЕЛЯМЕ,
ЗА НАЙ-НЕЗНАЧИТЕЛНОТО СЕ ПИТАМЕ.
ВСЕКИ ПЪТ
СЛАГАМЕ ПОМЕЖДУ СИ НЕОТЛОЖНИ НЕЩА,
ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
ВЪЗРАСТНИ СМЕ И
ОТГОВОРНИ,
ГРАДИЛИ ЖИВОТА СИ С ДРУГ ВСЕ ИМАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ТОЗИ
ЖИВОТ.
ДУШИТЕ НИ ПРОТЯГАТ РЪЦЕ ЕДНА КЪМ ДРУГА,
НО ЕЖЕДНЕВИЕТО  И РАЗУМА
НИ ДЪРЖАТ НА КИЛОМЕТРИ.
ВСЕ СИ КАЗВАМЕ,ЧЕ НЯМАМЕ МНОГО ВРЕМЕ,
ЧЕ
ОТДАДОХМЕ ЖИВОТА СИ НА ВСИЧКИ БЛИЗКИ,
ЧЕ НАЙ-ПОСЛЕ ДОЙДЕ И НАШЕТО
ВРЕМЕ,
ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОСЛУШАМЕ СЪРЦАТА СИ.
А ГРИЖИТЕ НИ ГРАБВАТ И
ОТНОВО,
И ОТНОВО НИ ЗАВЪРТАТ В СИВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ.
"ДОВИЖДАНЕ И ЦЕЛУВКИ,
ЩЕ СИ МИСЛЯ ЗА ТЕБ ТАЗИ НОЩ, ДО УТРЕ, ЛЮБОВ МОЯ!"
ТАКА ЗАВЪРШВА ВСЕКИ
НАШ ДЕН,
ТАКА ЗАПОЧВА ВСЯКА НОЩ,
ТАКА ОСЪМВАМЕ...
СРЕЩАТА НИ БЕШЕ
КЪСНА,
ЛЮБОВТА НИ НЕОЧАКВАНА, ВРЕМЕТО БЪРЗА...
ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ  ГОЛЯМАТА
НИ ЛЮБОВ ДА ОСТАНЕ НЕИЗЖИВЯНА???

МИЛКА МАРКОВА



ЗА ЛЮБОВТА НЕ БИВА ДА СЕ СЪЖЕЛЯВА
ДА ТЕ ЗАГУБЯ ИЛИ ДА НЕ ТЕ ЗАГУБЯ -
ТОВА МИ БЕ ДИЛЕМАТА, КОЯТО НЕ ЖЕЛАЕХ.
АЗ ТРЪГВАХ СИ ОТ ТЕБЕ МНОГО ПЪТИ,
НО ВСЕ ПРИ ТЕБ ОКАЗВАХ СЕ НАКРАЯ.
ДАЛИ ОБИЧАШ, ИЛИ НЕ ОБИЧАШ -
ТОВА ОСТАНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ГОЛЯМО.
ЗА МЕНЕ БЕШЕ ВАЖНО, ЧЕ ОБИЧАМ АЗ,
А ТИ БЕ ФОН ЗА ЛЮБОВТА МИ САМО.
СЕГА И АЗ НЕ ЗНАМ ДАЛИ ОБИЧАМ,
СЕГА БЕЗ ТЕБЕ МОГА ДЪЛГО ВРЕМЕ -
ГЛАСА ТИ БЕЗ ДА ЧУВАМ, ОЧИТЕ ТИ -
                                              ДА ВИЖДАМ,
ТАКА НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ ПРЕВРЪЩА СЕ
                                              ВЪВ БРЕМЕ.
АКО СВОБОДЕН ИСКАШ ДА СИ ТИ - ОТИВАЙ
ПРИ СВОЙТЕ ХОБИТА И ДРУГИТЕ НАСЛАДИ,
А АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДОСТАТЪЧНО КРАСИВА,
И СЪРЦЕТО И ДУШАТА  МИ СА ОЩЕ МЛАДИ.
АКО СЕ СРЕЩНЕМ СЛЕД ГОДИНИ ПАК -
                                             ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ,
ТИ ЩЕ СИ КАЖЕШ: ТЯ ОКОТО ХВАЩА ОЩЕ,
А АЗ ВЪВ СЕБЕ СИ ТАКА ЩЕ СЕ ПОЧУДЯ:
НИМА СЪС НЕГО БУДНА СЪМ БИЛА ПО
                                            ЦЕЛИ НОЩИ.
И ЗНАМ - ЗА ЛЮБОВТА НЕ БИВА ДА СЕ
                                            СЪЖАЛЯВА,
МАКАР ЧЕ СЪЛЗИТЕ И ДНЕС НЕ СА ИЗСТИНАЛИ,
ЗА ТРЕПЕТИ ПРЕДИШНИ НЕ БИВА
                                            ДА СЕ ПЛАЧЕ,
А САМО ЗА ГЕРОИТЕ ОТ СЕРИАЛИТЕ
                                            ОТМИНАЛИ.

ЕЛЕНА ИЛИЕВА - ПРЕВОДАЧКА, СОФИЯ



ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
ОЩЕ МАЛКО ПОНЕ ДА ОПИТАМ ОТ ЖРЕБИЯ
КРАТЪК
И ДОРИ ВСЕ ПО-ГОРЧИВ, ДА Е БОЛКА И
ЯД -
НО ДА БЪДЕ ЛЮБОВ,
ДА Е ПЪТ ВСЕ НАТАТЪК, НАТАТЪК...
С ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГРИЖИ,
ОТХВЪРЛЯНИ ВСЕ ПО НАЗАД...
ОЩЕ МАЛКО -
НЕ БЕЛЕГ, А СТО ОТ ЛЮБОВНО ИЗГАРЯНЕ -
ПОНЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ  ДА СИ БЪДА И СЪД, И
ПАЛАЧ.
НА СЪРЦЕТО ОТНОВО НАЙ-СИЛЕН ГЛАСЪТ ДА
ОСТАНЕ -
ТАМ ДОРИ И ЗВУКЪТ Е ЛЮБОВ,
И ПЛАЧЪТ ТИ Е ПЛАЧ!
ОЩЕ МАЛКО ПОНЕ!...
ИЗРАНЕН И ОТ ГРЯХ И ПРИЧАСТИЕ
ДА СЕ ПИТАМ ОТНОВО: "ПОСТИГНАХ ЛИ,
ЩОМ ИЗВЪРВЯХ?",
НЕЗАПОМНИЛ КАКВО Е ЛЮБОВ И НАМЕРЕНО
ЩАСТИЕ -
САМО ОНЗИ СТРЕМЕЖ И ОНАЗИ ВЪЗДИШКА
ПО ТЯХ...
ОЩЕ МАЛКО ОТНОВО
ПОНЕ
ОТ ТОВА ДА ОПИТАМ -
ЩЕ СИ ИДА ОТТУКА, ПРЕГЪРНАЛ ДУШАТА СИ
СИТА!


С УВАЖЕНИЕ КЪМ АВТОРА НА ТЕКСТА:
ИВАН ОВЧАРОВ, УЧИТЕЛ ОТ ВАРНА

Стихче за зимата


Сякаш вечно чакам този студ да си отиде.
Слънцето блести в очите ми през прашното стъкло.
Гънките на белите пердета ми напомнят миди,
а отвън са черни клоните на зимното дърво.

Пролетта все пак ако реши да дойде,
алергичните да се разкихат пак,
значи идват и безкрайните разходки,
сладоледите и пясъчният морски бряг.

Допреди това ще се събуждам трудно
и ще газя мрачно в локви кал.
Ще мечтая да съм мечка - непробудно
и безгрижно цял сезон проспала.

Защо човекът плаче?
Когато потекат сълзите,какво ли значи?
Човек плаче от радост,от мъка,от болка,от страх...
Хората плачат сами,когато няма никой край тях...
Дали това е признак на слабост,или не-не знам.
Но,когато някой заплаче-вече не е сам!
До него застава една сродна душа,
готова безкрайно да седи и слуша.
Той се отпуска.Отключва потоци от всякакви чувства,които в него клокочат...
И когато сълзите по лицето изсъхнат,
той вдига глава,облекчено въздъхва...
Готов е отново да изправи рамене,
за да поеме нов дял от житейското бреме...
"Смехът е витамин,а сълзите-балсам.Любовта и омразата-допинг...Единият е разрешен,а другият-не..."

Автор: Маргарита Ангелова от tvoia.com

Автор - неизвестно момиче

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)

Обичам те мила

Обичам те,мила,
обичам те,
обичам снагата ти-тънката,
обичам косите ти-черните,
обичам челото ти-бялото,
обичам очите ти-тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти,литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна,обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те,мила
обичам те,
обичам те както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен,ако не и за другите.
Чрез теб,в мойте мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото си ти пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай,нищожни са жертвите,
и малките,пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай,любима,усетя ли,
че нещо ти липсва-нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те,мила,
обичам те,
обичам те-никъде,никога
и никой не е тъй обичал!
Така те обичам,че вярвай ми-
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм,изпълнен съм целият
единствено с теб.А и в бъдеще
аз теб ще обичам-обичам ли,
за теб ще живея-живея ли.
Мъж,син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти-сбрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко-любимата,
сестрата,съпругата,майката...
Обичам те,мила,
обичам те,
душата ми-твоя е-цялата,
сърцето ми-твое е-цялото,
очите ми-твои са-целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб,мила,никога
от никого,мила,и никъде
не бих се научил,че има
такава голяма любов!

                             Шандор Петьофи



БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ...

                                               На...

Бъди такъв, какъвто си...
Не си артист в посредствена пиеса,
не съчинявай глупави лъжи
в стремежа си да те харесам.
Не се прави на мъж велик.
Аз съм жена (не съм от вчера).
Със интуиция улавям всеки миг,
когато преиграваш – се изнервям...
Не ми шепни лъжливи чудеса!
Да, романтична съм, но не наивна...
Не ми разказвай – откога
не си се срещал с хубост дивна!
Наясно съм какво изпитваш. Знам...
Държи ли се жената хладно,
мъжът се чувства слаб и сам,
започва да я иска жадно...
Бъди такъв, какъвто си.
Не се прави на обожател!
Харесваше ми повече преди,
когато те приемах за приятел...
Румяна Симова



ОТГОВОР

- Защо ме обичаш?
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива.
Реката попитай!

- Защо ме обичаш?
- Попитай луната
защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея.
Луната попитай!

Добри Жотев



  Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

Христо Фотев



Автор Мая Дългъчева
     Днес татко ме гушна и радостно рече:
   “В корема на мама живее човече.”
   Дали е момченце или пък момиче?
   Дали ще е братче или пък сестриче?

   “То колкото житено зрънце е само,
   но спи и расте под сърцето на мама.
   И сигурно много прилича на тебе,
   когато си бил във корема й бебе.”

   Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
   Ами как се побира? Не му ли е тясно?
   “Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
   Виж, коремът ми също расте, наедрява.

   Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
   все едно е къщурка - и просторна, и лека...
   Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
   има място за бебчо дори да лудува!”

   Вече в кухнята често заседява се мама.
   Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
   два банана изяжда, две филийки препича…
   И след малко от глад към хладилника тича!

   Ала то е, защото се храни със нея
   бебчо, дето в корема й кротко живее.
   Как, ще питате вие, като няма устичка?
   Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
   Понякога мама бледа лежи.
   Навярно коремът й доста тежи.
   Тогава съм мил - безшумно се движа
   и заедно с татко за нея се грижа.

   Когато заспи, стихват стъпки и песни -
   съня й не бива никой да стресне!
   Влакчето даже мирува, кротува,
   защото и бебето също сънува.

   Колко много коремът на мама порасна!
   Всяка рокля предишна сега й е тясна.
   Вътре бебето шава, премята се, рита
   и почуква с юмруче... За мене ли пита?

   Знам, не вижда оттам непознатия батко,
   но познава гласа ми и този на татко,
   затова му разказваме как си мечтаем
   скоро заедно с него у дома да играем.

   С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
   И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
   “Още малко остана - моят татко отвръща. -
   Ще ухае на бебе после цялата къща!”

   Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
   Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
   Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
   Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

ЛУННА ЛЮБОВ

За теб любов копнея,
за теб любов живея,
раждам се, умирам
и злото провокирам.
Сега си моя ти
любов във мен гори,
не, няма да те пусна,
за мен си болка вкусна,
която ме опива,
която ме залива
със лунна светлина,
изгаряй в мен, сега!

ОБИЧАМ ТЕ!

Обичам да те гледам
весела, засмяна,
обичам те такава
в своята премяна!
С обич най голяма
поглъщам те с очи,
прегръщам те, умирам,
във твоите очи
огънче съзирам.
Гори, изгаря то
и пари безпощадно,
дори на слънцето
по блясък то е равно!
Кипи във мен бушува
кръвта ми и душата,
и любовта голяма,
красива, чиста, свята!
Тя носи просветление,
търси път нов,
обичам те до болка,
обичам те, любов!

ЕЛА

Ако си обиден
и нещо ти тежи,
мене потърси.
Ела, не му мисли!
Ще ти подаря,
песен с припев лесен.
Тежкото в очите
с целувка ще изтрия,
болката в душата
с ласки ще измия.
Спомените стари,
в нас ще оживеят
и сърцата наши
със любов ще греят!

Ozzy Osbourne-Dreamer

ОБИЧАМ ТЕ...МНОГО!

Не мога, не искам да мисля сега,
нека превърна се аз във дъга,
със цветовете си да те опия,
пъстър букет за тебе да свия -
букет от обич червена, красива,
букет от свян и любов мълчалива,
букет от златни искри във очи,
букет от бели прозрачни сълзи.
Не мога, не искам да мисля сега,
обичам те много, нима не разбра?!

ОБИЧАЙ МЕ!

Недей ме дели, недей че боли!
Аз съм една, аз съм жена,
която страда, обича, залага
на съвест и чест! Какво става днес?
Душите човешки на клада горят,
усмивки мъртвешки лицата грозят!
Недей ме дели, недей, че боли!
Вяра ми дай, обичай ме, знай,
че твоя ще бъда сега и докрай!

МОЯ ЛЮБОВ

С моите ръце докосвам луната,
с моите очи целувам звездата,
която е моята красива мечта,
с мои крила ще полетя!
Дали ще ме стигнеш, помисли сам,
ще ме обикнеш ли, вече не знам?!
Дали ще бъдем с тебе щастливи?
Дали твоите хора зли, горделиви
ще позволят да се обичаме
и с наслада в любов да се вричаме?
Дали, дали питам се аз?
За нас се моля в среднощния час!
С моите ръце докосвам луната,
с моите устни целувам ръката,
която ми дава живот и любов,
обичам те , моя красива любов!

От Секирата

ЖИВОТЪТ ТРУДНО СЕ РАЗБИРА.......
БЕЗ ЛЮБОВ ТЪЖНА Е МЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО
ПОДАРИ МИ ЛЮБОВТА СИ, ИСКАМ ДЕН И СЛЪНЦЕ
БЕЗОБЛАЧНО ДА НИ БЪДЕ С ТЕБЕ В ЖИВОТА
ТЪМА НЕ ИСКАМ В ДУШАТА, ЗАПАЛИ МИ ОГЪН!
ЛЮБОВТА ВЕЧНА В ЖИВОТА НИ ОСТАВА
ВСИЧКИ НАС ВИНАГИ ТЯ НИ ПОБЕЖДАВА !
ЖИВОТЪТ ТРУДНО СЕ РАЗБИРА...................
КАК ВЛЮБЕНИТЕ ТОЙ СЪБИРА....................



Поздрав от приятел

Честит имен ден Ан,
искам да ти пожелая нещо
по-специално, а не знам какво.
Искам да те направя щаслива,
а не знам как да го направя.
Иска ми се да те целуна,
а си толкова далеч от мен.
Мога да ти подаря само това,
което написах до тук сега.
Започнах с АннА и продължих
с Мария … така ти пожела.
Ти си относително щастлива,
но искам, да си още по-вече,
да си щастлива с любов неземна

и с безброй приятели добри.



Неистинско и нереално

Неистинско и нереално ...
Дойдох при теб ...
огнена и страстна
бях със теб, изпитах грях ...
видях те, радвах ти се
усетих сладостта ти
исках те , имах те ...
Беше и неистинско и нереално
неистинско и нереално
си със мен във всяка нощ,
а сутринта когато се събудя
е истинското и реалното
защото ти не си до мен ...



Докога?

Далече сме с тебе знаеш, зная го и аз
защо ли трябва ни това страдание
заради една измислена илюзия –
от някого ... наречена любов.
Ти вървиш със друга под ръка,
а аз дарявам ласките на друг.
До кога ли ще твориме двама
единствено във стих и рими
илюзията – наречена любов?
Отдавна минало е наш’то време
кому е нужно да се оправдаваш,
че това е ... нашата съдба?
Съдбата е написана отдавна
и ти го знаеш и аз го зная ...
не мога аз да бъда твоя
не можеш ти да бъдеш мой
ще идвам и ще си отивам ...
ще идваш и ще си отиваш ...
ДОКОГА така ???



Мечта

Художници различни
опитват се да ме рисуват.
И всяка вечер аз позирам
в сънищата им .... мечтана.
А на сутринта когато се събудя
все съм недовършен аз шедьовър.
Нещо все не им достига
и защо ли ... може би защото
... те не могат да ме имат.



Кога ще дойдеш ти? - Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.


Купи ми за Коледа ново сърце..
Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа
-
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
..........
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец
от толкова чувства го май повредих.
Купи ми за Коледа кошче с мечти
купчинка мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да наплитам небето.
..................
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.


Искам с теб да бъдем заедно!

АЗ НЕ ИСКАМ ТАКАВА ЛЮБОВ ...
С ОТКРАДНАТИ МИНУТИ, ЧАСОВЕ
НЕ ИСКАМ ДНИ, НЕ ИСКАМ ГОДИНА
ИСКАМ ЧОВЕКА ЛЮБИМ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ДА ... И АЗ ТЕ ИСКАМ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
ИСКАМ ЦЯЛ ЖИВОТ ДА СМЕ ДВАМА
ИСКАМ СЪРЦЕТО ТИ ДО МЕН ДА ТУПТИ
ИСКАМ СЕГА, УТРЕ И ВИНАГИ ЗАЕДНО

ЖИВЕЯ В ДВОРЕЦ КАТО В ПРИКАЗКА
НО ... НЕ СЪМ ПРИНЦЕСА
НЕ ИСКАМ ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ
ИСКАМ ИСТИНСКА ПРИКАЗКА
ЩЕ БЪДЕМ ВИНАГИ ЗАЕДНО,
ДОКАТО СМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ...
1001 НОЩИ И ВСИЧКИ СЛЕД НЕЯ
ЩЕ БЪДАТ НАШИТЕ НОЩИ ...
ИСКАМ С ТЕБ ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО,
НО НЕ ВСЕКИ САМ ПО ПЪТЯ СИ ДА ВЪРВИ
ЛУТАМ СЕ МЕЖДУ ЛЮБОВ И СТРАСТ
ДАЛИ НЕ Е КЪСНО ВЕЧЕ И ЗА ДВЕТЕ?
НЕ Е КЪСНО, ПРИКАЗКАТА ПРОДЪЛЖАВА
ЩЕ БЪДЕ ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ ...
АЗ И ТИ ... И ЛЮБОВ И СТРАСТ ЩЕ ИМА
ЩЕ ИМА ДОКАТО ИМА МОРЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
ДА...ЛЮБИМОТО МОЕ МОРЕ - КОЕТО НИ СЪБРА
ВЪЛНИТЕ ОЩЕ ПАЗЯТ СЛЕДИТЕ ОТ ЛЮБОВТА НИ,
И ПИТАТ – МОГА ЛИ БЕЗ ТЕБ ДА ПРОДЪЛЖА?
НЕ ... НЕ МОГА ... ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ!

Чаша кафе, чинийка с бисквити, бурканче със сладко, купичка с мед, бял хляб на филийки, бучици захар, парче шоколад, бонбониера сърце.

Мъжка риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца седнала, пуши и гледа как се буди ухилен светът.

От думите ми
става хубаво кафе, не истинско - такова в чаша.
От думите ми
няма да ти стане топло, те няма да ти кажат как да си щастлив.
Не ти се моля за внимание - мисли за мен като за поредното кафе, колкото мислиш за него.
Мислиш ли?

От всяко мое дело
става хубава бисквита, не истинска - такава в чинийка.
От моето сторено няма да се заситиш, то няма да те просветли.
Не ти се моля за разбиране - разбирай ме, колкото поредната бисквита от пакетчето. Разбираш ли?

От усмивката ми
става хубав конфитюр, не истински - такъв в бурканче. От нея няма да ти стане бодро, тя няма да е с теб завинаги.
Не ти се моля за обожание - обожавай ме, колкото лъжичка сладко. Обожаваш ли?

От ласките ми
става хубав пчелен мед, не истински - такъв от кошер.
От ласките ми
няма да оздравееш, те няма да ти кажат как да побеждаваш.
Не ти се моля за съпричастност - бъди съпричастен,колкото към рояк пчели в акация.
Съпричастен ли си?

От сърцето ми
става хубав бял хляб, не истински - такъв на филийки. Сърцето ми няма да побере цялата ти история, то няма да стане храм за мечтите ти. Не ти се моля за обещания
- обещай ми, колкото обещаваш на хлебаря в пекарната. Обещаваш ли?

От сълзите ми
става хубава захар, не истинска - такава на бучици. От сълзите ми няма да станеш по-силен, те няма да утолят жаждата ти.
Не ти се моля за вярност - бъди ми верен, колкото верен си на всяка бучка захар преди да я разтопиш в чая си. Верен ли си?

От нежността ми
става хубав шоколад, не истински - такъв на блокче. От нея няма да изпиташ всички удоволствия, тя няма как да стане техен заместител.
Не ти се моля за пълно отдаване - отдай ми се толкова, колкото се отдаваш на парче шоколад, преди да го глътнеш. Отдаваш ли се?

От една нощ с мен
става хубава бонбониера, не истинска - такава с форма на сърце. От тази нощ не става вечен спомен, тя няма как да бъде снимка от
семейния албум.
Не ти се моля за признание - признай ме толкова,
колкото признаваш изяществото на малка бонбониера. Признаваш ли?

Чаша кафе, чинийка с бисквити, бурканче със сладко, купичка с мед, бял хляб
на филийки, бучици захар, парче шоколад, бонбониера сърце.

Мъжка
риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца
седнала, пуши и гледа как си тръгваш и махаш с ръка...  автор - Гергана Янчева

СЪН ЗА ПРОЛЕТТА
Под снега зелената елхичка
Спи, увита в своя бял кожух.
В лед скована, малката рекичка
песен не разнася в дола глух.
Вред мълчание обгръща всичко
сякаш под властта на тайнствен дух!

Спи елхичката и сън сънува —
пролет е, и топло слънце грей.
Минзухар цъфти, и звън се чува.
Агънце около нея блей.
Птичка пъстра в клонките лудува —
хвръкне, кацне, спре се и запей!

Ех, ти пролет, блян скъп на сърцата!
С твоя сън и мракът на нощта,
и на дните тежки теглилата,
и на злото беднадеждността —
всичко се понася, че душата
с вяра чака тебе, пролетта!

С котката лежим си на миндера.
Чеша я. И галя по гърбината.
Гледам. Пусто, не върви пиперЯ!
Сигур' шА е лошава годината.

Имам си конци. И много шиех.
'ма сега не виждат...Очилата ми.
То преди със кучето се шляех.
Напоследък не вървят. Краката ми.

ПаЮжини. С чехъла ги меря.
Пък на двора лук съм посадила.
Той, геранът зер, пресъхнал вчера.
Змей ма глътна, значи. Нямам сила.

Пък Марин един е одъртясал...
Оня ден го срещнах по гезмето.
Мърляв. Опиянчен. Рахатясал.
Носи си в бутилчица...мезето.

А носът му станал като круша.
Дърта круша. Розова и мека.
В някои животи няма суша!
Пийнал си. Отпуснал се човека...

То и аз сега ще ти призная.
Нищо, че съм хърбава и слаба...
Пийвам тайно, скрита в одаята.
Против стрЯс, гУ знам от мойта баба.

КЪт преглътна 'ич не сА оплаквам.
Тъй съм си добре, че чак не бива!
После уморена си полягВам.
С котка и миндер съм си щастлива.

Павлина ЙОСЕВА

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.



В живота не е нужно постоянно да си важен.
Важното е да си важен, когато е важно.


Живей си живота, защото така или иначе жив от него няма да излезеш!

В живота никога не съжалявай,
сълзи пред никого не лей,
и ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смее.

Където и да си
винаги ще те боли.
Ще осъзнаеш ти,
че не всичко в живота е пари!

Животът е болест,която се предава по полов път и единственият изход от нея е смъртта!!!

Добро утро на всички. Добро утро,

Добро утро,
казвалa ли съм ти някога колко много те обичам?
както деня обича нощта която го отморява
както морето сушата която го изсушава
както небето птицата която го прекосява
както лицето ръката която го покорява
както вятъра зората която го осветлява
както сърцето кръвта която го упоява
както чашата устата която я пресушава
както не съм обичалa преди
и както тогава
заклех се
да бъда
винаги
с тебе
дори да умра
дори и неземнa
така те обичам...
чак до забрава ...

добро утро



Ето,....вземи


Любовта дава всичко и неиска нищо......


Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се,ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавана чаках някой,като теб.
Огледай се – навярно моя храм
Е малко неуютен,навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи,който търси,който зрящ е и
Който иска истинско богатство...

Ослушай се – нечакан остър вятър,навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени,но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже,но днес,
Ако искаш – огледай се,ослушай се и после....
После влез....

с плахи стъпки
пристигам аз
и в твоя храм
ще вляза аз...





Искам да ти подаря слънцето,
Но то е безкрайно далече,
Затова ти подарявам усмивката си –
За да те топли

Искам да ти подаря вятъра,
Но той е неуловим,
Затова ти подарявам ръцете си,
За да те милват и носят покой

Искам да ти подаря звездите,
Но те са недостижими,
Затова ти подарявам очите си –
За да светят за теб

Искам да ти подаря морето,
Но то е необятно
Затова ти подарявам сърцето си
За да бъде тих пристан,единствено твой

Искам да ти подаря една вселена,
Цялата – само за теб
С всичките и слънца,планети,
Звезди,спътници и метеори...
И понеже немога
Ти подарявам душата си,
Подарявам ти тялото си
Всичко от което съм направена
И което съм...
Една малка човешка вселена
С цялата и космическа любов -
За теб!


Безгрижно утро
плисна цялата земя.
Дъхав аромат на
свежест, чистота
в миг сетивата ни обля...
Молитвен псалм
душата ми хвалебствено запя:
"Добро утро, Приятели добри,
с любов и днес
денят да ви дари!"

Здравей!

Разбира се идвам веднага


Искаш да ти поиграя,..ОК


И песничка ще ти изпея.

Ела седни,тук край огъня.

Очаквате прекрасно бъдище.

Ако, ти е харесало пак ела.

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6
месеца живот.


Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?


Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?


Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?


Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?







По- добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.


Животът е кратък.


Музиката не продължава за винаги.


Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?


Когато питаш някого „как си ”, чуваш ли отговора?


Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?



По- добре се отпусни


Не танцувай толкова бързо.


Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си „това ще го направим утре” и в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне?

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш „здравей”!




По- добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Музиката не продължава завинаги.


Когато тичаш като луд

губиш половината радост от пътуването.


Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.


Животът не е спринт.

Затова отпусни се и чуй музиката, преди да спре песента.

Правилата на живота Ви:
- Яжте повече ориз.
- Давайте на хората повече отколкото те искат и го правете от чисто сърце
- Научете Вашето любимо стихотворение.
- Не вярвайте на всичко, което сте чули, не изразходвайте всичко, което имате, не с спете докато не се почувствате уморени.
- Винаги, когато изговаряте “Обичам те” , имайте точно това предвид.
- Винаги, когато казвате “Извинявай”, гледайте човека в очите.
- Вярвайте в любовта от пръв поглед.
- Никога не игнорирайте сънищата си.
- Обичайте от душа и страстно, дори и да Ви боли, защото това е единственият начин да изживеете живота си пълно.
- Разрешавайте всичките спорове с чисти средства, без да оскърбявате.
- Никога не съдете за хората по техните роднини.
- Приказвайте бавно, но мислете бързо.
- Ако Ви зададат въпрос, на който не искате да отговорите, усмихнете се и попитайте: “Защо Ви е нужно да знаете това?”
- Помнете, че и най-силната любов и най-големите достижения се съпътстват и с най-голям риск.
- Позвънете на майка си. Ако не можете, поне помислете за нея.
- Казвайте “Наздраве” винаги когато някой киха.
- Ако сте загубили, извлечете си поука.