Спомени,стихове,фрази и други

Ще чакам


Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

Един за друг



Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

Най-милата дума е "мама"

Няма друга дума,в който и да е език по света,толкова конкретна и
еднозначна, с толкова богат и ясен емоционален адрес от, колкото думата
“Мама”. За всеки човек има само едно същество ,което може да се
отъждествява с нея. “Мамо”- това си ти 100 % жена. Когато съм се
появила на този свят и съм изплакала победоносно ти си била на края на
силите си и същевременно - щастлива ,че си дарила още един Живот.
Живот, който е зависел от твоите нежни ласки, всекидневни грижи и
огромна обич. Благодарна съм на теб и на съдбата, че можах да изпитам
великия трепет: от разкъсващата, но най-сладка болка - родилната. С
нищо
несравнимата наслада от кърменето на едно бебе, от очакващата, но
изненадваща радост от първото зъбче, първите крачки и първите срички от
порастващото дете. Това си изпитала ти мамо,изпитах и аз когато станах
два пъти майка. Надявам се да мога да им дам всичко това на което си ме
научила ти - обич , състрадание, уважение. Пожелавам си дъщерите ми да
растат здрави, да станат грижовни майки, щастливи съпруги и горди
българки! Благодаря ти Мамо!


Благодаря ти,мамо! Благодаря ти за всичко,което правиш за мен,за
децата ми и за брат ми! Не мога да изтрия сълзите ти,не мога да върна
времето назад,но искам да знаеш,че когато самата аз станах майка,тогава
проумях много неща! Осъзнах какво велико щастие, но и каква тревога е
да си МАЙКА! Сега ,когато чета приказки на дъщеря си, когато гушкам
бебето, когато бдя над съня им и се притеснявам, че са болни, винаги си
мисля за теб и как си се грижила за мен! Всеки ден се старая да бъда
добра майка, да се уча от грешките си и да приличам поне малко на теб!
Искам да ти кажа: Мамо, обичам те!


Мила майчице добра
ти си всичко на света,
моя майчице добра
аз без тебе ще умра.

Моята майка

Тя е силата, която искам да имам, но все не ми достига. Тя е
упованието, което искам да бъда за другите. Тя е разбирането, което не
винаги проявявам към тези, които обичам най-много. Устояла е на всичко
в нелекия си живот. Отгледала е сама децата си, с достойнството и
гордостта на силната жена, която знае цената си. Отстоявала е позициите
си без колебание, въпреки предателствата, низостите и лицемерията на
приятели и врагове. Била е винаги най-добрата в професията,
най-всеотдайната в призванието си да учи децата на добро и справедливо,
най-безкористната в раздаването на човечност. Онеправдана от съдбата,
но с непрекършен дух, надмогнала болката от толкова много хорски злини,
тя е вярата ми, че добрите хора съществуват, надеждата, че на света все
още има чест и справедливост.
Когато бях малка, се чудех откъде намира сили да се справи с всичко.
Сега вече знам, защото сама го изпитвам - най-голямата сила идва от
любовта. Когато обичаш, преодоляваш всичко, както е казал апостол Павел
- любовта всичко прощава, на всичко хваща вяра, всичко търпи. Да
обичаш, значи да се раздаваш, така както тя се е раздавала и продължава
да се раздава за всеки, който има нужда от помощ. Понякога ми е ставало
болно, че в желанието си да помогне е ощетявала себе си. Че хората, на
които е подала ръка, после са й обръщали гръб и често дори са
злорадствали, когато са я виждали уязвена. Понякога съм я обвинявала,
че не се щади, че прекалено много дава на другите - дори и на онези,
които не могат или по-скоро не искат да са добри. Но... напразно - тя
продължава да бъде загрижена за всички, да споделя болките им, да им
съчувства и да ги утешава. Защото просто не може да бъде друга. Не може
да се преструва, да сплетничи, да клевети, да се радва на хорското
нещастие, да завижда. Не може да мрази. Може само да обича и да вярва,
че това е правилният начин да изживееш достойно живота си.

Бих искала да съм толкова безрезервна в любовта и толкова
безкористна в себераздаването като нея, но не го постигам напълно. Може
би защото не винаги мога да съм безусловно добра, защото не винаги
прощавам. Защото понякога допускам да съм гневна, обезверена и тъжна. И
тогава пак тя е човекът, който ме убеждава, че не си заслужава да се
ядосвам и да се отчайвам, че трябва да продължа напред и нагоре.
Независимо, че вече не съм малкото беззащитно момиченце, че и друг ме
обича така силно и истински като нея, че отдавна мога да се справям
сама с живота си, тя винаги ще е до мен, ще вярва в мен и ще ми помага.
Защото тя е моята майка - най-истинската жена, която познавам.

Моята майка!

1. Моята майка! Да, и аз имам своя майка. Или “мамка ми”, както
я наричам галено понякога. Е, в моя случай не е за еднолична употреба,
защото я деля със сестра ми. Сега ще си помислите, че жената, която ме
е родила, не се отличава с нищо от тази, която се е мъчила с вашето
идване на този свят. Да, ама не! По какво си прилича с нея? Да не би да
е толкова добра, колкото моята? – не! Или ви помага толкова много? –
тц! Моята майка е the best ! Чувала съм как родители хвалят децата си,
доказвайки тезата, че “моето гардже си е най-
хубавото”. Е, мамка ми, пък, си е най- най- добрата майка! Тя е най-
любимата ми майка (защото нямам друга J )! Трябва да я поздравя, но с
какво? – песни за майката – достатъчно, но неподходящи. Да я зарадвам с
някоя песен на т.нар. чалга – изпълнители? – неуместно! Явно ще се
обърна към по- класическия вариант: Бих й изпяла онази песничка, която
ни учеха да пеем още от детската градина, ама тогава и родната ми
майчица би си запушила ушите, и, вместо да почувства песента като
поздрав, ще се уплаши. Но спокойно мога да цитирам част от текста:
“Мила, моя, мамо, сладка и добричка, как да кажа, мамо, колко те
обичам?” ... и ще си отговоря – “Любовта не се казва, а се доказва” – в
случая, чрез това писмено недоразумение, което скалъпих.

2. Май поизлъгах за единствеността в бройката на майките ми. Имам
си и друга майка – съвсем прясна придобивка (само то няколко месеца).
Дали я обичам? – е, нали обичам сина й - това, мисля, е достатъчно, за
да я накарам да се чувства добре. А дали е добра? – след като не ме
кара да готвя, да чистя и да плащам сметките, значи е от добрите. А аз
винаги съм на страната на добрите, дори, понякога ги заобичвам. Чудя се
как ли бих поздравила тази ми майка – като нова придобивка, още не я
познавам достатъчно добре, но, мъже, знайте, че с
един букет цветя не се приключва празник. Този ден съм неин заместител
в почти всяко едно нейно действие – всички домакински задължения лягат
на плещите ми, но аз, като един същински Атлас, стискам зъби и успявам
в името на празника. Но не ме жалете! – на 8.03 се опитах да изпълня
този замисъл и какво се получи? – мъжете в къщата ми забраниха достъп
до всичко, а сами се заеха с нашите, женски, задължения. Ех, завиждайте
сега!

3. Обобщение: Това съчинение с елементи на разсъждение придоби
доста “планови” вид, но предвид темата и желанието ми да се наградя,
ако не с добри думи за себе си, то поне с бижу с марката Яблонец, нека
читателите на този сайт видят моите мисли във вид на такъв текст.


Аз съм мамо, твоята пораснала дъщеря

Аз съм мамо! Аз съм твоята пораснала дъщеря. Бавно скланям глава, целувам топлото ти
чело. Нежно те прегръщам и опирам устни до топлата ти длан. Сега тя гали дългата ми
руса плитка. Колко ли пъти си я сплитала?

Виждаш ли колко съм пораснала, мамо? На цели шестнайсет години съм.
А помниш ли първите ни съвместни мигове? Още преди да се родя! О, аз
добре ги
помня. Тъкмо се дипломираше. Четеше по цял ден. Малкото ми току-що
изграждащо се
мозъче беше обсипано с формули, чертежи, графики. По едно време реших
да се бунтувам. Но твоите професори бяха толкова сериозни и важни, че
предпочетох да не създавам проблеми и си кротувах.
Така ти си взе успешно изпитите, а не след дълго се появих и аз на бял свят.

Спомняш ли си първите ми стъпки? Толкова исках да вървя сама. Падах
и ставах. Ожулените ми коленца единствено заздравяваха от твоите
целувки.

Година след година, дойде и първия учебен ден. Бях облечена в
прекрасно костюмче като някоя принцеса. А чантата ми изглеждаше толкова
голяма и тежка. Ти ми лисна менче с вода, подаде ми китка здравец и
заръча:”Учителя ще гледаш в очите и ще запомняш това което ти каже”.
Въпреки многото първолашки емоции запомних твоята заръка и вече десет
години се придържам към нея.
Много често ми казваш, че приличам на теб самата. А как иначе.
Нали аз съм твоето по-добро повторение. Това съм аз, мамо- твоето
бъдеще.

Търсят устните целувка
сред мечти от звезден прах
и ръцете за милувка
се протягат с трепет плах.
Но израстват във душата
кълновете на тъгата.
Денят разсветнал гасне вече,
безмълвно спуска се нощта.
Защо и мъките сърдечни
не си отидат с вечерта?
Животът труден угасва вече,
настъпва мракът на смъртта.
Тук на край всеки е обречен
и душата литва от гръдта...

ПРАШИНКА



Аз съм прашинка,
в пустиня една
аз съм капка в морето,
аз съм за тебе звезда.

Ти си за мене сърцето,
а аз за тебе кръвта
за мене ти си мечтата
птица дарила крила.

И прашинка малка
стана планета,
капката цял океан,
звездите обсипват небето

защото любовта
е жива в сърцето
и мечтата е само една…

НЕ ПУСКАЙ РЪКАТА МИ


Дела Раи и Ясен Ведрин
Сама е реката през дивите урви
така както аз премълчавам нощта.
И моята болка през мрака се втурва
да търси надежди, родени в жарта.
Живял през сърцето ми, вятърът вие.
За твоята обич копнее светът.
Ще търся брега ти. Дори да се крие.
Към теб ще пътувам - дори и без път.
Не пускай ръката ми, нека сме двама.
Така по-прекрасен изгрява денят.
Река ли съм - бряг ми е твоето рамо
и мисли от нежност към тебе текат.

АКО ЛЮБОВТА Е МАГИЯ



Ако любовта е нежна магия
ти си моят магьосник драг,
ако огъня е силна стихия
ти си моят небесен пожар.

В огъня с теб ще изгарям
и с теб до край ще изгоря,
защото любовта ни е клада,
а жарта – сутринта.

А когато магията свърши,
и пожара в нас изгори,
нека спомена е нашата жарава,
а въглените твоите очи.

Виждай ме ти в кафето,
в твоята нежна душа
нека за тебе бъда сърцето,
а ти за мене кръвта.

С клетви страшни сега те проклиням
целунеш ли чужди устни дори,
и сега целувайки друга,
в мислите с мен да си ти.

И тогава на пепел да стана
да ме търсиш нощи и дни,
по силен да стане пожара,
който двама сега ни гори!!!

припомних си прекрасни стихове...
ето още нещо:
Жестоко е, но хубаво и бяло,
в кръвта ми сол вълната впръсва
или морето в мен се е събрало
и дявола в душата ми възкръсва.

Жестоко е, но болката е дива
безумо дива в черна красота,
кръвта ми е отрова от коприва
в морето зло втъкала се сега.


Красиво е, и отново аз изгарям,
на облаците нежния кожух
и тичайки с морето разговарям,
жестоко е, но искам да сам дух.


И тишина от пясък сътворена,
косата ми е в пяна от вълни.
Дали съм мида бисерна, родена?
Жестоко е, но трябва да боли.


Очите ми измамата поръсват,
с ръце държа горчивото небе
и дявола в душата ми възкръсва.
Обичам те! Той няма да ме спре!


Дамян Дамянов ми е от лщбимите поети!
Ето още нещо от него:
Лъжа ли беше първата ти ласка ?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй всяка нощ на сън ме стряска
Един копнеж роден,но не живал?
Не си отивай!Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си,ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!
Светът е свят!И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти,гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.

Надежда

Ако скръбта обземе всяка мисъл,
пропие всяка дума,всеки звук,
и смисъла отдавна е отишъл
в страна от лед и мрак,от мраз и студ,
ако цветята вехнат бавно в всяка ваза
и самотата се промъква в твоя дом
и чувстваш,че светът е от омраза
изтъкан,и издаваш тъжен стон,
ти знаеш,радостта че си отива,
че штастието напуска всеки кът,
че няма вече ти да си щастлива,
че трябва да успееш-този път!
Че времето лети в простора синкав,
че дните си текат-като река,
а пламъкът и щастието ти липсват.
животът е изчерпваща борба.
Пореден изгрев и поредни мисли,
че днеска иде нещо по добро,
душата и съзнанието са чисти,
готови да пречупят всяко зло.
Но с залеза надеждата умира,
за сетен път се питаш ти:"Защо?"
Сърцето ти не знае,не разбира,
защо осъмва утрото само.
Горчиви сълзи бавно ще преглъщаш,
горчиви думи ядно ще крещиш
на хиляда страни ще се обръщаш
и себе си с болка ще тешиш.
Недей да плачеш,всичко си отива,
ще бъдеш ти штастлива някой ден,
но нека знаеш само,че си жива,
че има пламък в погледа ранен

Илиана Иванова



Еротика - онази част от любовта, без която тя губи най-ярките си цветове.
Любене е от Любов


Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх от близо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да пoложа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш!


Искам те



Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъда нежен.
Във плътта ти ще потапям
свойта плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах! Бяла роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея.


Посрещане



Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.

Времето сега е спряло.
Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.

А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.

ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ


Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.
Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.

Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

(Дамян Дамянов - "Ти и АЗ")