Всичко, което знаем за билките

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Трънка-бодлив храст

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:51

Трънка-бодлив храст

Силно разклонен бодлив храст, висок 1—3 м, с тъмносива кора. Листата са
елипсовидни до обратно яйцевидни, 2—4 см дълги, назъбени. Цветовете са
бели, най-често единични, 1,5—2 см в диаметър, с 5—6 мм дълги дръжки.
Чашката и венчето са петлистни, а Тичинките са многобройни. Плодът е
костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп
и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март—април.

Използват се цветовете (Flores Pruni spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).

Съставки: Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол,
кемпферол —3,7-дирам-нозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди,
захари и др. Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови
и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини
и др.

Расте из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите
гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска
височина.


Запичащо, противовъзпалително.

Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли
вни­манието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо
средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използват като
успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се
при възпаления на бъбре­ците и пикочния мехур, при болезнени състояния
(невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и
др.).

Начин на употреба - 6—8 изсушени плода се заливат с 250 см3 вода и
се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на
2—3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички
цветове се заливат с 250 см3 вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се
изпива за 1 ден.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Овчарска торбичка

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:52

Овчарска торбичка

Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблата най-често са
еди­нични, 5—60 см високи, прости или разклонени. Приосновните
розеткови листа са продълговато обрат­но ланцетни, с дръжки, цели или
врязани до пересто наделени. Стъбловите листа са последователни,
продълговати, приседнали, цели или нарязани, в основата стреловидни,
често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете
са бели, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се
удължават. Чашката и венчето са четирилистни, а Тичинките са 6.
Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти
април—август.


Използват се стръковете (Herba Bursae-pastoris). Събират се по
време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се
отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите
розеткови листа.

Съставки: Съдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и
хистамин); флавоноиди — главно диосмин; танини, органични киселини и
витамин С.

Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради,
по пасища и ливади из цялата страна до 2000 м надморска височина.


Кръвоспиращо, тонизиращо матката.


Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката
средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и
преди раждане. Фармакологичното проучване установи слабо тонизиращо
действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на
периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо
артериалното налягане действие. Изсу­шената билка не ускорява
съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на
кървене. Може би затова в народната медицина растението се използва
предимно в прясно състояние. Необходими са допълнителни проучвания, за
да се прецени точно полезността на билката. Засега няма убедителни
данни за нейната ефикасност и не трябва да се разчита безрезервно на
действието й, което може да стане причина за тежък кръвоизлив.


Начин на употреба - Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1
л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използва
се и като спиртен извлек.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Червена боровинка-при възпаление и камъни

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:53

Червена боровинка-при възпаление и камъни

Вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см, с изправено стъбло. Листата
са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу
светлозелени с тъмни точици. Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са
събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти
през първата половина на лятото.

За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално
елипсовидни. Събират се преди или по време на цъфтенето, като се
отрязва с нож облистената надземна част, суши си, след което се отделят
листата чрез изчукване. Да не се събират почервенели или почернели
листа.

Съставки: Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8%
катехинови танини, флавоноидните вещества кверцитрин, хиперозид,
изокверцитрин и др., урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин
С. Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на
червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде, но са
с по-ниско съдържание на арбутин.

Расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Цен­трална и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша.


Листата на червената боровинка се използват при възпаление и камъни
в пикочните пътища като пикочогонно и противовъзпалително средство.

Начин на употреба - Прилага се отвара от 3—4 чаени лъжички нарязани
листа в 250 см3 вода. които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1
ден.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Зайча сянка (аспарагус)

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:54

Зайча сянка (аспарагус)


Описание:

Многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, хоризонтално,
светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището
се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри
люсповидни листа.

Разпространение: Среща се като диворастящо растение из влажните,
тревисти места и храсталаци на страната. Култивираните вариетети се
използват като зеленчук.

Употребяема част:

За лечебни цели се използва коренището с корените, събрани през септември-ноември.

Действие:

Има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове, снижава
повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска
обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.

Приложения:

при отоци и задръжка на течности в организма

при хипертония и други заболявания на сърдечно-съдовата система

при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата

при заболявания на черния дроб


Източник: http://www.bgstuff.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Иглика

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:55

Иглика

Описание:

Многогодишно тревисто растение с тъпо, едро назъбени листа с
продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито,
сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му
страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм
белезникави коренчета. Повърхността на листата е набръчкана.
Цветоносния стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко
едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта - от март до
юни.

Разпространение:

Из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната

Употребяема част: Използват се коренището и корените, цветовете и
листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и
след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят -
през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през
март-май, по време на цъфтеж.

Действие:

Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и
диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната
система действат успокоително.

Приложения:

корени: катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове

корени: възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра

листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини А и С

цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие .


Източник: http://www.bgstuff.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Анасон

Писане by Dani on Съб 26 Апр 2008, 12:51

Анасон


Разпространение: Само като културно растение в най – топлите части на страната. Произхожда вероятно от средиземноморската област.

Описание: Едногодишно тревисто растение.

Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май – юни.

Използваема част: Плодовете, които се берат през юли – август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне уронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Необходимо е да се пазят от влага тъй като при овлажняване потъмняват. Опаковат се в конопени или в четирислойни книжни торби. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав: Етерично масло съдържа/ анетол, метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина/, мазнини, белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества.

Лечебно действие и приложение: анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има покочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух. При болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица
– гастрит, колики, газове. Възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. За увеличаване на млякото у кърмачки.

В българската народна медицина се употребява при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5л гореща вода. След прецеждането се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1-2 капки на бучка захар.

В българската народна медицина се употребява и дивия анасон или бедреницата. Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Използва се още при подагра. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Глог

Писане by Dani on Съб 26 Апр 2008, 12:54

Глог

Описание: Разклонено дърво или храст. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с по 5 чашелистчете и венчелистчета. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта

Разпространение: Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата с цветовете или само цветовете, или плодовете.

Действие: Заболявания на сърдечно-съдовата система. Засилва енергията на сърдечните съкращения. Успокоява сърцето. Действа разширяващо върху кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на сърцето и на мозъка. Умерено снижава повишеното артериално налягане. Има свойството да успокоява централната нервна система. Понижава съдържанието на холестерол в кръвта.

Приложения:
# при леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атероскрероза
# при безсъние, нервна възбуда
# при повишена функция на щитовидната жлеза

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ЖИВОВЛЯК , широколист (жиловляк, жиловлек)

Писане by Dani on Съб 26 Апр 2008, 13:31

ЖИВОВЛЯК , широколист (жиловляк, жиловлек)



Сем. Живовлякови - Plantaginaceae



Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с приосновна розетка, от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято.

Използваема част. Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.

Химичен състав. Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.

Лечебно действие и приложение. Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества.

Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица - простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства - гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.

В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести.

Начин на употреба. Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани. Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.

Външно - за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми.

Съществува и друго растение - теснолист живовляк (Plantago lancelota L.), със сходно действие, но с по-слаб диуретичен ефект. От него може да се прави по същия начин запарка. Пресните листа пък могат да се размачкат, изстискат и смесят с равно количество мед, след което се варят 20 минути и се приемат 3 пъти дневно по 1 супена лъжица. Изстисканият сок от билката пък може да се консервира, ако се смеси със спирт (в съотношение 1:4).

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Лавандула

Писане by Dani on Съб 26 Апр 2008, 13:33

Лавандула
(лаванда, ливанто)



Лечебно действие и приложение: Нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия - главно на етеричното масло.
Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.
В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.

Външно приложение: За налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при гърлобол. Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молците. Маслото, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА

Писане by Dani on Съб 26 Апр 2008, 13:37

ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА



Сем. устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)



Разпространение. Отглежда се из градините в цялата страна.

Описание. Едногодишно градинско растение. Стъблата са високи 20-40 см, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. листата са срещуположни, с къси дръжки, линейни, или линейно ланцетни, 1-4 см дълги и 1-5 мм широки, целокрайни. Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите на листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4-7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

Използваема част.Използват се цъфтящите връхни части на растението.

Химичен състав.Съдържа до 0,5-2 % етерично масло с главни съставки карвакрол (до 40%) и ρ-цимол (до 30%) или тимол, както и дипентин и други терпени. В състава и има и танини и слузно вещество.

Лечебно действие и приложение. Чубрицата има спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие.

Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др.

В българската народна медицина се употребява при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.

Начин на употреба. Две супени лъжици ситно нарязана билка се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Алое

Писане by mamazavinagi on Вто 13 Май 2008, 20:50

Алое

Лечебно действие и приложение:

Стимулиращо, слабително, жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи
на антрахиноновите гликозиди, които могат да предизвикат и аборт.
Растението има и бактерицидни свойства. Прилага се при заболявания на
очите и очния нерв. Използва се също при нарушена обмяна на веществата
и за повишаване защитните сили на организма; за лечение на гастрит,
колит, язва на стомаха. При анемия се препоръчва сок от алое с добавка
от железни препарати. В българската народна медицина алоето се използва
предимно при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при
артрит, и през последните години - при рак. Приложено на лицето и
шията, алоето омекотява кожата и забавя появата на бръчки. Омекотява
мазоли и втвърдени кожни участъци от ходилата. Мехлемите, направени на
базата на алое предотвратяват появата на мехури и обелване на кожата
вследствие на слънчеви изгаряния.
Външно приложение: Настойка в спорт 40 градуса се прилага за компреси при изгаряния, рани, екземи и абсцеси.

Вътрешно приложение: 1/2 л. сок от алое се слага в 1 л. бяло
вино; кисне 7 дни като през това време често се разклаща. След това се
прибавят 500 г мед и кисне още 3 дни. Прецежда се през марля. Пие се по
1 супена лъжица 2 часа след ядене, 3 пъти дневно. След изпиване на
дозатасе прави почивка от един месец и лечението се повтаря по същия
начин.

Внимание! В големи дози и при продължителна употреба билката е
токсична. Да не се приема при чернодробни и жлъчни болести, остри
възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, бременност,
менструация, кръвоизливи, цистит, хемороиди.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Билки заменят пункциите при синузит

Писане by mamazavinagi on Вто 15 Юли 2008, 23:11

Билки заменят пункциите при синузит

Оставена без лечение безобидната хрема бързо може да премине в синузит. Всяка година в Европа заболяват 10 милиона души, а 50 милиона страдат от други възпалителни заболявания на носа.
Те нарушават нормалния ритъм на живот и са причина за отсъствие от работа и огромни загуби за икономиката. Според мнозина хремата,
с която често започва синузитът, е бял кахър. И твърдят, че с лекарства
ще мине за седмица, а без лечение за 7 дни, пише вестник "Монитор".
Оказва се обаче, че тя не е така безобидна. Според историците банална хрема
е станала причина за поражението на Наполеон при Ватерлоо. Досадното
запушване на носа пречело на пълководеца да спи нощем, а на другия ден
от раздразнение и мътна глава, той вземал неправилни решения, които
довели до провал.
Гнойното възпаление на околоносните кухини засяга малки и големи. То
се лекува продължително, често неефективно, а понякога и доста
болезнено. Последица от синузите са силно главоболие, проблеми със зрението, изместване на очната ябълка, което изкривява погледа.
Друг проблем е продължителното антибиотично лечение.
То води до сериозни усложнения ­ най-често дисбактериоза, респективно
алергии, срив в имунния статус, алармираха специалисти по време на
тазгодишната Конференция за лечение на синузитите в Барселона, в която
участваха лекари от 14 страни.
Опасността идва от секрета, който се събира в околоносните кухини.
Той е причина за възпаление и болка в околните тъкани и органи. Целта
на лечението е тази гной да се отстрани, а възпалението да се излекува.
Все още основен метод за изтеглянето му са пункциите.
Оказва се обаче, че това може да се постигне само с билки. В
народната медицина грузинци, абхазци, гуцули от столетия използват сок
от корени на дива циклама.
Съвременната медицина наскоро преоткри лечебните свойства на
растението и на негова основа създаде препарата "Синуфорте". Той се
вкарва в носните кухини и прочиства синусите за 3 часа, без да се
налага пункция, сочат данни от проучване, което бе изнесено на
конференцията в Барселона.

http://www.actualno.com/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Ментов чай срещу окосмяване

Писане by mamazavinagi on Вто 15 Юли 2008, 23:12

Ментов чай срещу окосмяване


Специалисти от университета "Сюлейман Демирел" в Испарта, Турция, са установили, че чаят от мента може да помогне на жени с прекомерно окосмяване на тялото, пише в. "Сън".

Много представителки на нежния пол страдат от хирсутизъм - излишно окосмяване
на лицето, гърдите и стомаха. То се дължи на високите нива на мъжките
хормони, наречени андрогени. Резултатите от изследването на турските
специалисти показват, че две чаши ментов чай на ден намаляват влиянието на тези хормони.

"На този етап производството на андрогени се спира чрез орални контрацептиви. Ментовият чай обаче може да е добра естествена алтернатива", обяснява д-р Мехмет Тамер.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Женшен - коренът на живота

Писане by mamazavinagi on Вто 15 Юли 2008, 23:13

Женшен - коренът на живота





Женшенът е една от най-прочутите билки, използвани от човечеството. Нейното ботаническо име Panax ginseng произлиза от гръцката дума, означаваща панацея. На Изток растението се смята за най-висше лекарство, тъй като възстановява жизнената енергия. То е основна съставка в стотици билкови комбинации.

Първите данни за чудния корен женшен
могат да се намерят в писмото на йезуита Жирту, писано от Пекин през
1711 г. Китайците смятат растението за свещен лек. То е високо до 50
см. Има месест корен, който тежи до 300 г и по форма прилича на човешка фигура. Използвало се е още преди 3000 години в старата китайска медицина.
Вероятно в света няма растение, чиито свойства да са били източник на
толкова много легенди. В Поднебесната империя и до днес се шири
вярването, че женшенът има способност да се превръща
в човек или животно, Ако търсачът на чудния корен забележи птица, която
се покаже и изчезне, смята, че това е растението. Той трябва добре да
запомни мястото и на следващата година тук може да намери корена му.

Начинът за получаване на лекарства
е много интересен. Измитите корени се поставят в гърненце с надупчено
дъно над вряща вода. След като изсъхнат, те стават почти прозрачни,
рогоподобни, оцветяват се в червено. Получава се суровината, известна
като женшен. В народната медицина на Далечния Изток
растението се прилага за лекуване само на болести на сърцето и белите
дробове, но то притежава и необикновена способност да подмладява човека
и да му възвръща изгубените сили. В Русия от много години се провеждат
фармакологични и химични изследвания по въпроса. Те потвърждават
регенерационните му способности и показват, че женшенът улеснява адаптацията на човека в условия на особено нервно напрежение.

http://www.lekar.bg/


avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Босилек

Писане by Lindzi on Чет 02 Окт 2008, 10:56

Босилек/ Ocimum Basilicum

Описание:
Босилекът
е тревисто едногодишно растение с голо стебло, наситенозелени дебели
листа и бели или лилаво бели цветчета. Той е наричан още кралска
подправка. Ценен е е изключително много в Древна Гърция, Египет, Индия.
В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това
ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. Древните гърци
и римляни смятали босилека за символ на злоба и лудост.

Съществуват различни видове босилек, сред които по - популярни са испански, английски, арабски и др.

Използват се най - вече листата, в прясно състояние и сушени, и по - рядко семената. Годен е за употреба около 2 години.

Има голямо медицинско приложение - Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо,
противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при
инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни
пътища, при умора и при депресия. Приеман в големи дози е токсичен.
Външно се използва за налагане при кожни обриви и отоци. Отлично
средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на
прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви.
Маслото от босилек е, може
би, едно от най-добрите средства, тонизиращи нервната система. То повишава
настроението, прояснява съзнанието, укрепва и възстановява нервите, премахва умора,
тревожни състояния, депресия, главоболие.

Показания
за приложение:
хроничен бронхит, белодробна туберкулоза; остра и продължителна
пневмония, профилактика на грип, ОРЗ; имунометаболичен стадий на рак; заболявания,
предизвикани от микоплазмени инфекции; инифицирани рани и дълго не зарастващи
изгаряния; дерматофитии – епидермофития, микроспория, трихофития; дисменорея,
подагра, възпаления на задносните кухини; повишенто ниво на холестерина,
атеросклероза; мигрена, меланхолия, умствена умора.






Противопоказания:
Не се препоръчва по време на бременност, да не се прилага по дълго от три
седмици без прекъсване, тъй като повишава съсирването на кръвта.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

САЛВИЯ

Писане by Lindzi on Чет 02 Окт 2008, 11:03

”Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?” – това гласи древна арабска пословица.
Описание: Родината
на салвията са някои страни по Средиземноморието - Франция, Испания.
Сега е широкоразпространено растение в цяла Централна Европа.
Тя е популярен полухраст (височина 30 - 60 см.), който се отглежда като
декоративно растение, но заради силния си аромат се отглежда и като
подправка. Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове,
разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай
са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и
ароматът на растението.
Салвията има много разновидности, сред които по - известни са:
Berggarte (с обли листа и компактен растеж, Tricolor (листата в
основата са сребристозелени, а по краищата стават бледо жълти до
пурпурни), Salvia lavandulifolia.
Грижи: След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.
Място: Салвията
предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се
почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти
склонове, в масиви от хвойна).
Размножаване: Размножаването става чрез резници в началото на лятото.

<table class="gray12" align="justify" border="0" cellpadding="0" cellspacing="6" width="100%"><tr></tr><tr><td align="left">Германските лечители отдавна използват салвията като
противовъзпалително средство и кръвоспиращо средство.В Полша салвията
се използва за лечение храносмилателния тракт, а също за лечение на
косопад. В България листата на салвията намират приложение като
средство, ограничаващо потоотделянето. Има влияние при нощните
изпотявания при туберкулозно болните, облекчава гастрит и колит, язва,
метеоризъм, възпаление на черния дроб и жлъчния мехур.

Листата на салвията съдържат етерично масло с богат състав: флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, витамин Р.

Някои компании използват салвията за създаване на нови лекарствени продукти против деменция и Алцхаймер - препаратите на основата на салвията повлияват
ензим, който е отговорен за нарушението на паметта. Положителен ефект
се наблюдава при лечението на разни проблеми на дихателните пътища:
фарингит, тонзилит, ангина и катар на горните дихателни пътища. Салвията
е първокласен антисептик и ускорява заздравяването на тъканите.
Препаратите действат и като антипирици. Най - често препаратите са под
формите на таблетка. Под формата на отвара салвията се
използва при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания, бяло
течение или проблеми на влагалището. Под формата на компреси или
съставка на мазила се прилага при травми, артрит или невралгии. Под
формата на чай салвията се използва при простуда , стоматит и
парандонтоза. Употребата на салвия при първите признаци на простуда подтиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят от салвия
или инхалацията укрепва имунната система и ускорява оздравяването. Чаят
може да се приема за подобряване на храносмилането, увеличаване на
апетита. Препоръчва се и при наличие на менструални болки.
Противопоказна е употребата на салвия при бременни ,кърмене и хора
страдащи от остър нефрит.

2- 3 листа от салвия, пуснати в кипяща вода - са достатъчни на ден, за ароматния чай успокояващ кашлицата.
</td></tr></table>


avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ПОДБЕЛ

Писане by Lindzi on Чет 02 Окт 2008, 11:06

Подбел Tussilago farfara L.


Многогодишно
тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна
пролет от коренището израстват 4—15 см високи, неразклонени стъбла,
покрити с дребни, яй­цевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха
на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в
диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без
люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти; крайните са езичести,
а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на
върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата
загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка.
Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10—20 см в диаметър, в
основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро на­зъбени с
червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу — бяло напластени.
Цъфти от февруари до април.




Използват се листата (Folia Farfarae) и цветните кошнички (Flores
Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата
на които отгоре са влакнести.


Съставки:
Листата
съдържат 5—10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват
D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза,
рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество —
тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В
листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и
декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг%)
и аскорбинова киселина.
В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол,
стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и
хиперин.


Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.



Листата
на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух.
Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхранващо действие.



Използват
се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните
дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на
белия дроб.

Дрогата
се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на
стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо
храносмилането средство. Използва се и при възпалителни заболявания на
пикочните пътища. В народната медицина е популярно налагането на пресни
листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от
счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания,
възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се
използват още за пушене при задух (бронхиална астма).

Начин на употреба - Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

БИЛКИ СРЕЩУ БОЛКАТА

Писане by Lindzi on Чет 02 Окт 2008, 13:59

Намигане Запекът се свързва с риск за образуване на жлъчни камъни. Затова при успешното му третиране намалява и рискът за жлъчно-каменна болест. За тази цел често се препоръчват: пшеничени трици, приемани едновременно с течности. Ефектът от тази комбинация е, че намалява и холестерола в жлъчката, който е рисков фактор за образуване на камъни.
Друго средство за борба със запека са необработените трици. Тяхна алтернатива е разпространеният в сепурмаркетите корнфлекс. Но преди да посегнете към него, вижте дали съдържа пшеничени трици. Много важно е да се знае, че консумацията им трябва да бъде съпроводена с прием на много течности. Понякога големи количества трици стават причина за стомашно-чревни проблеми. Ако се стигне до подобни оплаквания, веднага потърсете лекар.
Намигане Според народната медицина екстрактът от млякото на магарешки бодил под формата на капсули или таблетки може да повлияе благоприятно при предпазването от жлъчни камъни. Основното вещество в млякото на магарешкия бодил е силимарин. Неговият ефект се изразява в намаляване на холестерола в жлъчния мехур.
Намигане Змийското мляко, което действа като магарешки бодил, е многогодишно тревисто растение с оранжев сок. То се среща из каменливи, влажни, сенчести места в цялата страна, като за лечение се използват стръковете. Змийското мляко действа спазмолитично, успокояващо, противовъзпалително и най-вече благоприятно повлиява жлъчката.

avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Белият имел лекува тумори и привлича любовта

Писане by mamazavinagi on Пет 10 Окт 2008, 13:45



Не случайно хората наричат белия имел билката на спасението. Тя
регулира кръвното налягане, защото помага на бъбрека да възпроизвежда
хормона ренин. От стари времена за коледните празници белият имел се е
подарявал за създаване на любовни връзки. При това - във вид на
букетче. Тази билка ражда бели плодчета. За зачатие младите жени вземат
по две / повече са отровни/ три пъти дневно на гладно. През лятото пък,
в горещините, цери оток на краката - слонска болест.


Тя действа кръвоспиращо. В. Европа от нея отдавна правят лекарства
против туморни заболявания. Размножава се, като плодчетата се лепят по
краката на птиците и когато кацнат на друго дърво, се залепват на
клончето. Някои учени пък смятат, че зиме птиците ги кълват, защото
зреят именно през зимата, и ги разнасят чрез изпражненията. Белият имел
има изключително много свойства и се бере както през лятото, така и
през зимата. Бере се при пълнолуние, тогава е особено силен, съветват
лечители.

chudesa.net/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Рициновото масло разкрасява и лекува

Писане by mamazavinagi on Съб 20 Дек 2008, 12:39


Медицинското рициново масло е фракция, получен от зърна при първото горещо
пресоване. То е едно от любимите средства в българската народна
медицина. Евтино е и може да се купи във всяка аптека. Почти не
гранясва. Известно е най-вече като слабително средство, но има широк
спектър на действие. Поради голямата му гъстота е добре да се смесва с
други масла, за да попива по-лесно


• Ако имате брадавици, втривайте в тях рициново масло сутрин и
вечер в продължение на 20 минути. Рициновото масло помага и при
лечението на папиломи.

• При гнойни рани и язви по кожата го използвайте по съищия начин.

• При зачервена и раздразнена кожа се втрива рициново и слънчогледово масло

в съотношение 1:1.

• Ако имате мазоли, редовно използвайте това евтино и ефикасно масло.

• Ако петите ви са напукани, мажете ги с него два пъти седмично.
Обувайте отгоре памучни чорапи и спете така, без 9а 2и избърсвате.

• Когато се порежете лошо, веднага намажете раната с рициново масло. Това е стара рецепта на американските фермери.

• При хемороиди редовно намазвайте външната част на ануса с това масло.

• При простуда или бронхит смесете 1 с. л. терпентин с 2 с. л.
рициново масло. Леко разтрийте със сместа гърдите, после завийте с
одеяло.

• Компресите с рициново масло, приложени върху корема, действат детоксикиращо на организма.

Тези компреси са полезни 3а всички женски болести - миоми, кисти.

• За увеличаване на кърмата маслото се втрива всеки ден в гърдите и се измива добре преди хранене на бебето.

• Ако пъпчето на бебето Зараства трудно, леко втривайте в него рициново масло.

• Рициновото масло укрепва слаби коси. Правете си с него маски два пъти седмично.

• При пърхот 2 пъти седмично втрийте в скалпа смес от 2 с. л.
рициново масло, 2 с. л. масло от календула и 3 капки етерично масло от
чаено дърво.

• За подхранване на скалпа правете маска от 1 жълтък, 1 с. л.
рициново масло и 1 с. л. Зехтин. Тя се втрива добре в корените на
косата. Оставя се да действа 2 часа и се измива обилно с шампоан.

• С клечка за уши мажете веждите с рициново масло, 3а да се сгъстят. А върху миглите нанасяйте като спирала.


www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Етеричното масло от риган конкурира 18 антибиотика

Писане by mamazavinagi on Пет 06 Мар 2009, 01:47



Британски учени установиха, че риганът, който се използва и като билка,
и като подправка на ястията, може да се пребори с тежки инфекции
по-добре от такива антибиотици, като пеницилина и стрептомицина.


Специалисти от Университета на Западна Англия в Бристол заедно с
индийски колеги открили, че веществото карвакрол, съдържащо се в
ригана, притежава изключително силно противогъбично и антибактериално
действие. Тези му свойства бяха известни донякъде на науката, но
учените не предполагаха, че има толкова голяма сила. Според британските
експерти карвакролът може да се използва като антисептик за водата, за
да убива паразитите, причиняващи нарушения във функциите на червата, да
лекува гъбични инфекции като кандида(причиняваща млечница у жените), а
също така да унищожава резистентния златист стафилокок - смъртоносна
бактерия, причиняваща вътреболнични инфекции.


По своето действие карвакрол се оказал много по-силен от 18
антибактериални препарата, с които учените го сравнили. По думите на
изследователите от маслото на ригана може да се изготви антисептичен
спрей за унищожаване на златистия стафилокок в болничните заведения.
Освен това учените обсъждат възможността от маслото на ригана да се
разработи и дезинфекциращ перилен препарат.


Австралийски учени преди това откриха, че маслото от риган се бори
успешно със силно разпространения причинител на възпаления в
стомашно-чревния тракт и пикочо-половата система - Е.coli (ешерихия
коли), както и със салмонелозата. То е ефикасно и срещу обикновената
простуда.


Карвакрол съдържат и други лечебни растения - стръкове градинска и
дива мащерка (Thymus vulgaris u Thymus serpyllum), цветове градинска и
балканска чубрица (Satureja hortensis u Satureja montana), стръкове
седефче (Ruta graveolens), корени пурпурна ехинацея (Echinacea
Purpurea), корени наклонен божур (Paeonia anomala) и др.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Дафинов лист за болки в ставите

Писане by mamazavinagi on Вто 10 Мар 2009, 08:26


Елада и Древния Рим дафиновият лист се смятал за свещено растение,
символ на слава, величие, победа. Садели го край храмовете, посветени
на Аполон - античния бог на Слънцето и еталон за мъжка красота, когото
винаги изобразявали с лавров венец на главата. Още в древността листата
и плодовете на това благородно дърво били използвани за борба с
различни заболявания. Днес дафиновият лист е признато просто и достъпно
по цена лекарство. Той е богат на фитонциди, съдържа множество
необходими ни микроелементи, дъбилни вещества, извежда щлаките от
организма, повишава имунитета. Настойката от дафинови листа премахва
камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и
нормализира работата на стомаха. Смес от настойка с царевично олио може
да се втрива в кожата при артрит, миозит и невралгия, а с оцет и мед -
при ревматизъм и болки в ставите. Приготовлението на настойка е лесно.

Вземете 5 г дафинови листа /около 15 на брой/, залейте ги с 2,5 чаши
вода, оставете ги да заврат и ги дръжте така 5 минути. После налейте
течността в термос и я оставете да престои 4-5 часа. Прецедете я и
пийте по 1 супена лъжица през деня. Правете това три дни. Имайте
предвид, че дафиновият лист затяга и може да провокира запек.
Дафиновият лист е незаменим и при синузит. Ще ви стане по-леко да
дишате, ако си капнете в носа една капка лаврово масло. Можете да си го
купите или да си го приготвите сами. Наситнете 30 г листа, залейте ги с
чаша растително масло и ги оставете да престоят в него 5 дни. После го
прецедете.

Важно: преди да пуснете дафиновите листа в супа или друго ястие,
непременно ги потрийте едно в друго - така лечебните свойства и
ароматът им ще се усилят.
В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло /до 2-3,5%/, то
включва в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни полезни
компоненти, сред които е открит и рутин.
Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има
фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Той запазва
лечебните си свойства и в изсушен вид.

www.bulpress.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Седем полезни билки с необичайни имена

Писане by Lindzi on Вто 01 Ное 2011, 10:25

Всеизвестен факт е, че билките са изпитан метод за постигане на добро здраве, гонят всякакви болежки и помагат на организма, когато най-много се нуждае. В списъка с полезни билки попадаме и на седем такива с доста необичайни имена.

Аир – Acorus calamus

Аирът, или още „ароматна тръстика“, цъфти през лятото, а през есента се събират корените му, които се използват за лечебна цел. Познат е още от походите на Александър Македонски в Индия, у нас се среща в Софийския, Варненския и Казанлъшкия регион. Прилага се под формата на сиропи и запарки срещу стомашни болки, високо кръвно, измръзвания и дори жълтеница. Действа като болкоуспокояващо, лекува зъбобол и кървящи венци. Билката със странно име намира приложение и в кухнята – като подправка в традиционни индийски и арабски ястия, като заместител на индийско орехче и джинджифил.

Бабини зъби – Tribulus terrestris

Цъфти през юли, август и септември. Тогава се събират и надземните й части, които се почистват и изсушават. Билката се среща по сухи и каменисти места, в ниските части на Витоша и Люлин. „Бабини зъби“ стимулира отделянето на лутенизиращ хормон, който повишава отделянето на тестостерон при мъжете и удължава ерекцията, а при жените – на естроген и се отразява на либидото. Използва се при лечение на безплодие и сексуални проблеми. Полезна е при възпаления на половите органи, мигрена и бронхит. Внимание! Да не се прилага при стомашно-чревни и бъбречни заболявания, тъй като има дразнещо действие.

Бухалчест плаун – Lycopodium clavatum

Расте по високите части на планините – между 1600м и 2200м надморска височина. От надземните части на билката се прави запарка, която лекува алкохолизма. Приемането й предизвиква гадене, повишено отделяне на слюнка и изпотяване, като ефектът се подсилва, ако приемете алкохол или пушите цигара. От спорите на билката се произвежда пудра, която облекчава сърбежа при някои обриви.

Гръмотрън – Ononis

Ще откриете билката с това необичайно име край сухи и песъчливи места, които тя украсява с розовите си цветчета. През есента съберете корените й и си направете запарка, която действа при проблеми с пикочните пътища, пикочния мехур и подаграта. Освен това магарешкият трън (друго име на гръмотръна) се прилага при лечение на камъни в бъбреците. Полезното растение помага също срещу разширени вени и наднормено тегло. Внимание! Гръмотрънът има разхлабващо действие.

Конски ребра – Galega officinalis

Другото име на билката е „лечебен жаблек“ и цъфти от май до август. Лечебно действие имат цветовете на растението, от които се правят отвари. Действа на принципа на инсулина - понижава кръвната захар и затова често се прилага при лечение на по-леки форми на диабет. Отварите се използват и за увеличаване на кърмата при майките. Внимание! Консултирайте се с личен лекар, преди да опитате от билката с необичайното име „Конски ребра“, тъй като приемът й повишава артериалното налягане.

Пресечка – Cnicus benedctus

Наричана още „благословен трън“. Популярна е сред англичаните, а у нас се среща по Черноморието , в Странджа, Родопите и Югоизточна България. В медицината се използват стръковете на билката, които се събират по време на цъфтеж заедно с листата, близо до основата на растението. Пресечката стимулира жлъчната секреция, подобрява храносмилането и прогонва липсата на апетит. Освен това понижава температурата при треска, помага срещу болезнена менструация и акне, пречиства кръвта. Полезен е и сока от билката – с него се намазват местата, ухапани от насекоми.

Решетка – Carlina Acantifolia

Позната е и с имената „дива зелка“, „шереметка“, „трънова гулия“. Растението цъфти от юни до септември, като през есента се събират корените, от които се правят отвари и компреси. Решетката ще откриете край сухи, тревисти места и по горските поляни. Билката лекува хемороиди, стомашни киселини и обриви, подобрява храносмилането като успокоява стомаха, гони умората.

Източник: rozali.com
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Всичко, което знаем за билките

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите