ЗА КОМПЮТРИТЕ, ДЕЦАТА, ИГРАТА И ДУШАТА *

by **Lindzi** Пон 22 Авг 2011, 10:23

Компютърът

Мнозина вярващи хора, особено от по-възрастното поколение,
се отнасят към всеки компютър със суеверен ужас. Едни смятат тази "умна
машина" за нещо като оръдие на антихриста, други твърдят, че в него "има
бяс" и че помещение, в което има компютър, е осквернено.

Но компютърът е само една машина, вещ,
дело на човешките ръце. И както всяка вещ, той също може да бъде
превърнат в идол - в такъв впрочем се е и превърнал за някои
програмисти. Така че както и другите рожби на техническия
прогрес, той сам по себе си не е лош, нито е хубав. Такъв може да го
направи човешката воля - определяйки как може да се използва това сложно
изобретение.

Размишлявайки за това, свещеник Сергий Марук, автор на
статия за компютрите в списание "Православное слово", справедливо
отбелязва, че и с такъв обикновен и полезен инструмент като лопатата
може да бъде убит човек.

В днешно време очевидно не може да се
мине без използването на компютъра като практически инструмент във
всички сфери на обществения живот и никъде не можеш да се скриеш от
това. Времето върви напред и днес например библиотеките в цял
свят преминават на компютри вместо на каталози - иначе биха потънали в
море от хартия. Книгите се издават също с помощта на компютри - в
противен случай работата по изданието ще се забави няколко пъти...

И все пак би ни се искало децата да се държат по-настрани от тези "умни машини". Тяхното вредно въздействие върху физическото здраве на човека не подлежи на съмнение.

Но освен на телесното здраве компютърът може да нанесе вреда
и на човешката душа, особено на детската.Добре би било, ако детето
расте в православно, църковно семейство, ако душата му е защитена от
църковната ограда, църковните тайнства, майчината молитва... А ако не е?
Както казва старата пословица, "добрият воденичен камък всичко ще смели, лошият сам ще се смели".

Ако за една душа играта с компютъра не принася голяма вреда, за друга тя може да се окаже неголяма, но смъртоносна доза отрова.

""""""""""""""""""""""""""""""""

Компютърните игри

Компютърът не е само помощен инструмент в различните видове човешка дейност - на него може да се играе.

Тук не са нужни другари - твоят приятел - партньор е машината, т.е. компютърът: ТИ ИГРАЕШ НА НЕГО, В НЕГО И С НЕГО!

Опитите на родителите да откъснат сина или дъщеря си от
играта често завършват със страшни скандали, истерии и припадъци. Такава
е силата на хазарта. Да отвлечеш детето от
телевизора е по-лесно, защото всеки, дори най-страшният и отвратителен
филм има край. А хазартната игра може да продължава безкрайно:
ако загубиш, ти се иска да спечелиш, а ако спечелиш - да затвърдиш
успеха. За разлика от обикновените джобни игри "истинските" са много
разнообразни. При това, както твърдят специалистите, на всеки две години
техните програми се обновяват (и могат да се обновяват безкрайно),
цената си остава същата, а старите игри силно поевтиняват. Не играй, ако
можеш.Сложните електронни игри, особено направените на принципа на
"лова" или "борбата", толкова завладяват играещите, че те забравят за
всичко на света.

Известният учен и православен публицист В. Тростников
в статията си "Чудовища за малките" сравнява компютърните игри с
"детските наркотици". В стара Русия неразумни селянки пъхали в устата на
своите бебета парцалчета с мак; детето, насмукало се с наркотик, си
лежало тихо и майката можела да се заеме със стопанската работа. Сега
медицината със сигурност знае, че това не би могло да не се отрази на
бъдещето на детето. "Но още по-лошо е, пише В. Тростников, да му се отразят въвличащите го в своите владения електронни чудовища."

"""""""""""""""""""""""""""""

Хазартът

Хазартът е такова състояние на душата, при което тя се
превръща в истинско обиталище за страстите. Настъпва пълно душевно
изтощаване, макар че самият играч (или този, който го наблюдава
отстрани) има чувството, че е максимално целеустремен, съсредоточен и
спокоен.

Това страшно и опасно състояние може да обземе всеки, който си позволи да се увлече от играта.

В романа на Достоевски "Играчът на
рулетка" има удивителен по своята жизнена правдивост портрет на стара,
75-годишна жена, обхваната от хазартната игра, която "освободила"
дремещите до този момент в нея страсти - преди всичко гнева и
сребролюбието.

Всяка хазартна игра се отнася със снизхождение към тъмните страни на греховната ни природа.

Хазартната игра, с нейната страстност,
непредсказуемост, власт на случайността представлява по справедливите
бележки на В. Тростников типично адско, бесовско занимание. "И
така, за какво място подготвят своите деца родителите, които им купуват
електронни хазартни игри?" - с този риторичен въпрос той завършва своите
разсъждения.

"""""""""""""""""""""""""""""""

Какво става с душата?

Умничко, червенобузо момченце седи пред масата. Прехапало
устни, то държи палците си на бутоните на сложна машина, без да сваля
напрегнат поглед от екрана, на който присветват рисувани картинки.
Момчето е заето с игра.

То е вкъщи, а не на улицата. И на
екрана няма нищо страшно или неприлично. Това устройва възрастните. Те
могат през пет минути да идват и да наглеждат детето си. Но виждат само
външното, само тялото. А какво става през това време с душата?....Тя
се намира далече от Бога, от родителите, от настоящия реален живот.
Завладяна е от лъжа и страст и живее в един несъществуващ свят - в
нищото. Нейното най-силно вълнение е възникнало на пусто място.
Става онова, което се случва при гледането на теле- и видеофилми. Но
съществува една принципна разлика. Спецификата на компютърните игри
прави човека не пасивен зрител, а активно действащо лице. И той вече
живее и действа не в нашия, а в друг, илюзорен свят.

Този свят е изграден от примитивни и сурови закони, на които играчът е принуден да се подчини. Той
приема решенията, предвидени за него от програмистите. Така по
убеждението на отец Сергий Марук, автор на статия за компютрите, в
съзнанието на детето се получава програмиране на определени навици и
нравствени стереотипи.

Какво точно въвеждат компютърните игри в неговото съзнание? Безбожен светоглед!

Първо, това е положителното (едва ли не фамилиарно)
отношение към света на демоните - населен с "извънземни" чудовища,
вампири, роботи - убийци и бесове. По този начин постепенно се разрушава
бариерата, установена от Бога между човека и падналите духове. Някои игри дори носят подчертано демоничен характер

.

Второ, игрите учат да се живее по
законите на този бесовски свят, където "побеждава" най-силният,
най-храбрият, най-хитрият, най-безпощадният. В този свят
човешката личност престава да означава нещо; тя се възприема не като
ближен, не като образ Божий, а като "условен противник" или "строителен
материал".

Някои "умни" игри (например "Цивилизация") дават възможност на играещия да развива у себе си неограничено властолюбие - да
установи (все в този илюзорен свят) нов световен порядък, като по този
начин подготвя съзнанието си за пришествието на антихриста.

Това, че компютърните игри развивали
интелекта, е отдавна развенчан в медицинската и православната литература
мит. Както правилно отбелязва В. Тростников, те въвеждат детето в един
силно опростен свят, регулиран от няколко точно формулирани правила,
докато в науката и във всяка "жива" човешка дейност се изисква творческа
интуиция, а не набор от алгоритми.

Смята се, че компютърните игри развиват въображението

.

Ето с това е трудно да не се съгласим. Но за добро ли е това?

Богатото въображение се признава за свойство на надарената душа. Възпитателите се стремят да го поощряват и развиват.

"""""""""""""""""""""""""""""""""

Въпросът е чрез какво и към какво.

ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ

* Автор : .Свещеник Александър Дубинин - ("Дете и компютър" със съкращения )

Източник

Полезни ли са компютърните игри за децата?ДЕТЕТО И КОМПЮТЪРА

Полезни ли са компютърните игри за децата?

ЗА КОМПЮТРИТЕ, ДЕЦАТА, ИГРАТА И ДУШАТА *